О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 510

София, 21.06.2019 г.В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията М. П гр. дело № 908/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение №201 от 20.12.2018 г. по гр. д. №544/2018 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1215 от 22.10.2018 г. по гр. д. №58/2018 г. на Сливенския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. П. П. против ГД „Изпълнение на наказанията” – София положителен установителен иск за признаване за установено, че ищцата има право на общо 107 дни допълнителен платен годишен отпуск за компенсиране на положения от нея извънреден труд над 50 часа за всяко отчетно тримесечие за периода 01.05.2004г. – 30.06.2013г., посочен по години. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е за установяване правото на служителя на компенсация с допълнителен платен годишен отпуск на положен от него извънреден труд. Съгласно установената съдебна практика, в т. ч. задължителната такава, постановена от ВКС, посоченият иск е допустим. Всеки може да предяви установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правният интерес на ищцата се извежда от необходимостта за установяване по надлежния ред на предпоставките, при които възниква правото му да бъде компенсиран с допълнителен отпуск за положен труд в извънработно време, което право се оспорва от ответната страна. Спорът пред въззивната инстанция е ограничен до правния...