Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на А. Т. П., с адрес в [населено място], приподписана от адв. Т. П., против решение № 1617 от 15 декември 2017 г., постановено по в. гр. д. № 2171/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 2145 от 29 юни 2017 г., постановено по гр. д. № 764/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], с което по иска на В. К. М., с адрес в [населено място], и Т. К. Я., с адрес в [населено място], против А. П.-Т. и К. И. Т., с адрес в [населено място], на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор от 1993 г. за прехвърляне на право на собственост на имот в [населено място] срещу задължение за предоставяне на издръжка и гледане на В. и Т. П., до размер на 1/4 идеална част от имота за всеки от ищците, поради неизпълнение, и в тежест на касаторката са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 31 от 11 януари 2019 г., за да се даде отговор на въпроса длъжен ли е съдът да анализира и обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към спора, както и да даде отговор на оплакванията във въззивната жалба, по който даденото от въззивния съд разрешение следва да се съпостави с тълкуването, направено от ВКС в решение № 331 по гр. д. № 257/2009 г., ІV г. о., решение № 21 по гр. д. № 16/2011 г., ІV г. о., и решение № 411 по гр. д. № 1857/2010 г., ІV г. о.

В сочените съдебни актове, в съответствие с цитираните в тях други такива и неизменната многобройна съдебна практика по въпроса, се приема, че съдът е задължен да обсъди заедно и поотделно всички събрани по делото доказателства, които са от значение по спора, в т. ч. свидетелските показания, и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото, като отговори на сторените от страните доводи и възражения. Настоящият съдебен състав напълно споделя даденото тълкуване.

Касационната жалба е основателна.

Съдът е длъжен да обсъди всички релевантни за спорното право доказателства по делото, посочени от страната. Не се обсъждат доводи и възражения, неподкрепени с доказателства, но се взема предвид всяко конкретно доказателство, за което е направен специален довод в инстанцията по същество, респективно – за оборване на довод на противната страна, подкрепен с доказателство. Необходимо е съдът да посочи защо отхвърля определени доказателства като недостоверни, а при изрично позоваване на част от показанията на свидетел, която страната счита за съществена в полза на свой довод, съдът е длъжен да обсъди тази част, като я използва, за да основе решението си на нея, когато тя е в съгласие с другите данни по делото.

Заключението на въззивния съд за осъществено от страна на длъжницата частично изпълнение на поетото с договора задължение за грижи и издръжка – полаганите грижи не са били ежедневни, непосредствени и непрекъснати, закупувани са храна и медикаменти от време на време, както и че грижи и издръжка за прехвърлителката са полагани и от ищцата, се основава на преценка на свидетелските показания и писмените доказателства, представени от ищцата, установяващи заплащане на консумативни разходи. В отговор на подробно изложените във въззивната жалба доводи за неправилна преценка на свидетелските показания, съдът е приел да кредитира както показанията на свидетелите на ищците, така и на ответната страна. При това положение, независимо от заявеното, че е сторена съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, заключението на съда за неизпълнение на задължението, поето по договора, се основава единствено на представени доказателства за грижата и издръжката на наследодателката, удостоверяващи заплащането на консумативни разходи.

В процесния случай с отговора на исковата молба, при оспорване на фактическите твърдения на ищците във връзка с изпълнението на задълженията по алеаторния договор, касаторката излага доводи за осъществено от нейна страна пълно изпълнение и отправя искане за прилагане и снабдяване с доказателства, между които съдебно удостоверение за установяване на разпореждането с паричните средства на продавачката. Съдът приема представените с исковата молба и отговора доказателства и допуска до разпит по двама свидетели на ищците и касаторката. Оставено е без уважение искането за снабдяване с извлечение от сметката на продавачката като неотносимо към предмета на спора. Според изявление на процесуалния представител на ищцата М. (публичното съдебно заседание от 17.05.2017 г.), тя разполагала с множество касови бележки за плащане на консумативи за покойната продавачка, като много от средствата били на самата покойница, и са били получавани от банкови сметки. В първото публично съдебно заседание ищците представят писмени доказателства, а искането на касаторката за снабдяване с доказателства за разходваните средства от сметката на продавачката, е подновено, но съдът не се е произнесъл. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи за неправилна преценка на свидетелските показания както на свидетелите, доведени от касаторката, така и на доведените от ищците, и се сочи като неправилен отказът на съда да се съберат доказателства след представени от ищците доказателства в първото по делото заседание. Сочи се и невземането предвид на признанието на ищците за отсъствието им от [населено място]. Подчертава се игнорирането на представените от касаторката писмени доказателства. Иска се прилагане на различни доказателства, измежду които квитанции за платени данъци на продавачката, писмо, което е било в притежание на трето лице, и записки на продавачката. Подновено е искането за снабдяване с банково извлечение на сметката на продавачката, за да се опровергае твърдението за меркантилност на купувачката. Доказателствените искания не са уважени, като за представени снимки е счетено, че не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, за прослушването на звукозапис е счетено, че искането е недопустимо на същото основание, така и за представените писмени доказателства. За правилен е счетен отказът на първата инстанция да снабди касаторката със съдебно удостоверение, защото то е неотносимо към спора.

Преценката на доказателствата е суверенно право на съда съгласно чл. 12 ГПК, но само на тези, които са събрани по установения в процесуалния закон ред. В случая съдът е ограничил правото на касаторката да представи доказателства в подкрепа на позицията си за осъществено от нейна страна пълно изпълнение на договора, респективно – за отричане на полагани от ищцата грижи и за дадени нейни средства за задоволяване на нуждите на прехвърлителката от грижи и издръжка, и то след надлежно посочени във въззивната жалба оплаквания за нарушение при събирането на доказателства по спора.

При това положение се налага въззивното решение да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав, който след извършване на необходимите съдопроизводствени действия, включително преценка на исканията на страните за приемане на нови доказателства, да постанови решението си след съвкупна преценка на всички доводи на страните и доказателствата по делото. По искането за присъждане на разноски за касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1617 от 15 декември 2017 г., постановено по в. гр. д. № 2171/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място].

ВРЪЩА делото на въззивния окръжен съд в [населено място] за ново разглеждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: