Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на десети май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. Я. ЧЛЕНОВЕ:К. А. В. А. при секретар З. Б. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от председателяС. Я. по адм. дело № 4546/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. срещу Решение № 66 от 15.02.2021 г. на Административен съд – Монтана по административно дело №16/2021 г.

С обжалваното решение съдът е отменил точка 2 от Решение №РД-16-2014 от 23.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., с което на Сдружение „Клъстер иновативни решения за здраве“ е отказана верификацията на 33 517,00 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че съдът не е обсъдил всички фактически и правни доводи в административния акт и не е анализирал всички доказателства. Възприел е доводите на сдружението, без да изложи собствени мотиви.

Излага подробно фактите по делото, обяснява процеса на верификация и сочи, че отказаните за верификация разходи са в резултат на факта, че разходите по компонент 1 „Изграждане и подкрепа за организационно-административно укрепване на клъстери“ – за възнаграждения на персонала на административното тяло на клъстера надвишават 50% от общо допустимите разходи. Сочи, че към датата на издаване на оспорения акт актът за определяне на финансова корекция не е бил отменен, поради което органът е бил длъжен да го съобрази, което прави отказа за верификация законосъобразен.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на сдружението. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от пълномощник Г. Х..

2. Ответникът по касационната жалба – Сдружение „Клъстер иновативни решения за здраве“ (Сдружението), счита същата за неоснователна.

Счита, че касаторът повтаря основанията за законосъобразност на оспорения акт, но не излага доводи, свързани с неправилността на обжалваното съдебно решение. Сочи, че първоинстанционният съд е съобразил акта си с Решение №377 от 12.01.2021 г. на Върховния административен съд по административно дело №7899/2020 г. Счита, че с касационната жалба органът се опитва да допълни мотивите на акта си.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. Е. Р., Софийска адвокатска колегия.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. На 15.11.2017 г. между Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. и Сдружение „Клъстер иновативни решения за здраве“ е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 385 359, 98 лв. за проект „Развитие на „Клъстер иновативни решения за здраве“ на стойност 481 700,00 лв.

Финансирането на проекта е при условията на междинно и окончателно плащане. Съгласно т. 14.2. от Условията за кандидатстване по компонент 1 „Изграждане и подкрепа за организационно-административно укрепване на клъстера“ разходите за възнаграждения (включително здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на персонала на административното тяло на клъстера са до 50% от общо допустимите разходи по проекта.

2. На 29.06.2018 г. ръководителят на Управляващия орган по междинен отчет №1 верифицира поисканите от Сдружението разходи в размер на 31 524,04 лв.

3. На 23.11.2018 г. ръководителят на Управляващия орган по междинен отчет №2 от поисканите от Сдружението 124 339,65 лв. верифицира 122 499,65 лв. и с Решение №РД-16-1427 отказва верифицирането на 1 840,00 лв. на основание администриран сигнал за нередност.

4. На 31.05.2019 г. ръководителят на Управляващия орган по междинен отчет №3 от поисканите от Сдружението 152 547,03 лв. верифицира 152 547,03 лв.

5. На 15.07.2019 г. Сдружение „Клъстер иновативни решения за здраве“ подава финален отчет по проекта с искане за плащане.

6. На 14.10.2019 г. с Решение №РД-16-1653 ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. определя на Сдружение „Клъстер иновативни решения за здраве“ финансова корекция в размер на 10% от предоставената безвъзмездна помощ по договор на сдружението с „Е-Турс“ ООД от 26.07.2018 г.

7. На 12.12.2019 г. Управляващият орган изисква от Сдружението допълнителна информация относно част от поисканите за верифициране разходи в размер на 33 517,00 лв., тъй като не съответстват на т. 14.2. от Условията за кандидатстване.

8. На 16.12.2019 г. Сдружение „Клъстер иновативни решения за здраве“ представя становище.

9. На 20.12.2019 г. с Решение №649 по административно дело №552/2019 г. Административен съд – Монтана отменя Решение №РД-16-1653 ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. за определяне на Сдружение „Клъстер иновативни решения за здраве“ на финансова корекция в размер на 10% от предоставената безвъзмездна помощ по договор на сдружението с „Е-Турс“ ООД от 26.07.2018 г. като връща преписката на органа за определяне на финансова корекция по диференциалния метод.

10. На 23.12.2019 г. с Решение №РД-16-2014 ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ отказва верификация на 2 121,64 лв. (точка 1) и на 33 517,00 лв. (точка 2). За адресат на точка 2 от решението е посочено Сдружение „Културен клъстер България“. В мотивите на акта са обсъждани факти и обстоятелства относими за Сдружение „Клъстер иновативни решения за здраве“, както и неговото становище, представено на 16.12.2019 г.

11. На 17.01.2020 г. Сдружение „Клъстер иновативни решения за здраве“ подава до Административен съд – Монтана жалба срещу точка 2 от Решение №РД-16-2004. По жалбата е образувано административно дело №70/2020 г.

12. На 21.05.2020 г. с Решение №216 по административно дело №70/2020 г. Административен съд – Монтана прогласява нищожността на Решение №РД-16-2004 на ръководителя на Управляващия орган в частта по точка 2 и изпраща преписката на органа за ново произнасяне.

13. На 16.06.2020 г. с Решение №7492 по административно дело №2685/2020 г. Върховният административен съд оставя в сила Решение №649 по административно дело №552/2019 г. на Административен съд - Монтана.

14. На 12.01.2021 г. с Решение №377 по административно дело №7899/2020 г. Върховният административен съд отменя Решение №216 и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

15. На 20.01.2021 г. с разпореждане на съдията-докладчик по образуваното административно дело №16/2021 г. на органа е указано да представи доказателства относно постановения отказ от верификация.

16. В указания срок органът представя четирите отчета на сдружението и доказателства за производството по определяне на финансова корекция – изпратено на 05.02.2021 г. уведомление по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ до Сдружение „Клъстер иновативни решения за здраве“ за започване на процедура за определяне на финансова корекция.

17. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-16-785 от 17.05.2019 г. на министъра на икономиката за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при неспазване на изискванията за неговото съдържание.

Съдът приема, че актът не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като от правна страна отказът за верификация на 33 517,00 лв. е обоснован с чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, но не съдържа описание на релевантните факти, които обосновават съдържанието на акта. Органът се е задоволил да възпроизведе съдържанието на т. 14.2. от Условията за кандидатстване. Органът е следвало да посочи в акта си кои са приетите от него за допустими разходи по проекта конкретно, а не само в общ размер и съответно какъв е размера на направените разходи за възнаграждения и тяхното съотнасяне към допустимите разходи по проекта.

Съдът отчита възможността, която дава Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, но приема, че мотиви за приетия отказ не се съдържат и в други документи по преписката. Направеното препращане към искането за пояснения и допълнителни документи от 12.12.2019 г. не изпълнява ролята на мотив на акта, тъй като и то не съдържа необходимите факти и обстоятелства за направения отказ.

Едва в писмената защита органът излага съображения относно формирането на допустимите разходи, но с писмената защита е недопустимо да се мотивира акта.

Въз основа на горното съдът прави извод за допуснато от органа нарушение на чл. 146, т. 2 АПК, което е съществен порок на акта и го отменя като незаконосъобразен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради наличие и на трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока.

Доводите му в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила се изчерпват с декларацията, че съдът не е обсъдил всички фактически и правни мотиви на акта, не е анализирал всички доказателства по делото и е възприел доводите на жалбоподателя, без да изложи свои мотиви.

Преди всичко следва да се посочи, че касаторът не сочи нито кои фактически и правни мотиви на акта съдът не е обсъдил, нито кои доказателства не е анализирал, нито за кои факти и обстоятелства не е изложил собствени мотиви. Налице е едно абсолютно бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, т. е. съдът няма задължение служебно да издирва кои процесуални правила съдът е нарушил по отношение на касатора. Независимо от горното следва да се посочи, че видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е обсъдил мотивите на оспорения акт и то много подробно и защото ги е обсъдил е приел, че в тях не се съдържат фактически основания, които да доказват приетото от органа правно основание за отказ от верификация.

Първоинстанционният съд е отменил акта, защото е приел за нарушен чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 т. 4 АПК. За да приеме това основание за отмяна първоинстанционният съд е съобразил характера на акта и фактите и обстоятелствата, които биха обосновали правния извод на органа.

В случая става въпрос за окончателно плащане по проект. Безспорно е, че в хипотеза като процесната, когато даден вид разход по проект – в случая разходът за възнаграждения на персонала на административното тяло на клъстера, е определен като стойност, но е налично и изрично ограничение във влязъл в сила акт по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ – до 50% от допустимите разходи по проекта, е напълно логично при финалното плащане определеният размер на разходите за възнаграждения, макар и доказан надлежно и в рамките на утвърдения лимит по проекта, да не може да бъде верифициран в целия му искан размер, ако по проекта е имало друг разход, който не е верифициран. Защото крайният размер на допустимите разходи за възнаграждения е функция на общия размер на верифицираните разходи, т. е. на допустимите по проекта.

За да извърши съдът проверка за законосъобразност на акт, в който органът приема превишение на разходите за възнаграждение поради преминаване на лимита от 50% от допустимите разходи по проекта, е необходимо в акта да е налична информация както за размера на верифицираните общо разходи по проекта, така и на верифицираните разходи за възнаграждения. В случая, както обосновано приема и първоинстанционният съд, цялата тази необходима за проверка на законосъобразността на акт информация липсва не само в акта, но и в представената от органа преписка. Представеното искане за пояснение и допълнителна информация, както и представени уведомления за верификация по междинните искания не дават нужната информация. Такава не може да се извлече и от приложения по делото финансов и технически отчет, с оглед разбивката по пера на разходите. Липсва информация какви разходи е поискало Сдружението с окончателния финансов отчет, кои от тези разходи органът е верифицирал, колко от тези разходи са за възнаграждения, какъв става размерът на общо верифицираните разходи по проекта и какъв става размера на разходите за възнаграждения.

Едва от представената по делото писмена защита и най-вече от изготвената в електронен формат таблица, представена по делото след разпореждане на съда, може да стане ясно как са формирани сумите, които са фактическо основание за приетото правно основание – чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във вр. с т. 14.2. от Условията за кандидатстване. Но както приема и първоинстанционният съд писмената защита не е средство за мотивиране на акта.

С оглед на горното правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният акт не е мотивиран. Но неправилно съдът е квалифицирал това нарушение като такова по чл. 146, т. 2 АПК. Безспорно е, че изискването за излагане на фактически и правни основания е изискване към реквизитите на писмената форма на акта. Но нарушението на това изискване е налице, когато в акта липсват каквито и да било фактически основания или сочените са абсолютно общи, неиндивидуализирани и не могат по никакъв начин да бъдат обвързани с диспозитива на акта. В хипотеза като процесната, когато актът съдържа правно основание и някакви относими към предмета на акта фактически основания, но те не са доказани или не доказват визираните в хипотезата на приетата за нарушена правна норма юридически факти, е налице порока противоречие с материалноправни разпоредби, защото това, което органът твърди чрез приетото правно основание не е доказано от сочените от него факти и обстоятелства. С оглед на това правилната квалификация в конкретния случай на допуснато от органа нарушение не е чл. 146, т. 2 АПК, а чл. 146, т. 4 АПК.

Във втория случай съдът е длъжен да извърши проверка за материална законосъобразност на акта и с оглед на резултата от тази проверка а постанови акта си. Точно това е направил и първоинстанционният съд – установил е правното основание на отказа и е опитал, с оглед на релевантните за доказването му юридически факти, да ги установи в мотивите на акта, но тъй като те не са налични – нито в акта, нито в преписката, фактически е установил, че соченото от органа не е доказано.

Тази непрецизност в мотивите на първоинстанционното съдебно решение не води до неправилност на извода му за незаконосъобразност на оспорения акт. Изводът на първоинстанционният съд е правилен, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66 от 15.02.2021 г. на Административен съд – Монтана по административно дело №16/2021 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Соня Янкулова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Калина Арнаудова

/п/ Весела Андонова