Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

гр. София, 18.06.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, ТК, II отделение, в открито заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1962 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. С. срещу решение №583 от 12.03.2018 г. по в. гр. д.№4718/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №4750 от 29.06.2017 г. по гр. д.№9956/2014 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от Ю. Х. С. срещу Гаранционен фонд иск по чл.288, ал.11, вр. ал.1, т.2, б.„а” от КЗ отм. за заплащане на сумата от 600 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, реализирано на 17.05.2011 г.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че въззивният съд се е произнесъл по преклудирано възражение на ответника, предвид релевирането му след изтичането на предвидения в процесуалния закон срок, без да са налице условията на чл.147 от ГПК, като неправилно е приел и, че презумпцията по чл.295, ал.7 от КЗ отм. е оборена. Поддържа се, че в нарушение на чл.272 от ГПК въззивният съд не е отговорил на нито едно от пространно изложените във въззивната жалба възражения по отношение на възприетите от първоинстанционния съд изводи за механизма на ПТП и за липсата на противоправност на осъществените от делинквента действия.

Ответникът по касация – Гаранционен фонд и И. Д. С. - трето лице помагач на страната на ответника, заявяват становище за неоснователност на жалбата.

С определение №204 от 27.03.2018 г., решението...