ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403

София, 18.06.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като взе предвид докладваното от съдия Г. И ч. т.д. 1334 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.

П. Л. К. обжалва определение № 729 от 26.2.2019 г. по гр. д. 3607/18 г., с което е уважена частично молбата на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за присъждане на разноски в размер на 2 238 лв. Счита, че следва да се отмени. Изводът на съда, че следващите се разноски са 2 238 лв бил направил като разделил на половина направените разноски от 4 476 лв, претендирани като разноски за адвокатско възнаграждение. Но ответникът не бил направил разграничение между въззивната жалба и насрещната въззивна жалба. Реално претенцията за държавна такса е по насрещната въззивна жалба, а и адвокатското възнаграждение е по същата. Представителство по въззивната жалба на ищеца нямало, а само такова по насрещната въззивна жалба. Нямало разграничение, направено от ответника какви са разноските. Нямало списък с разноски по въззивната жалба.

Моли да се отмени определението.

О. С „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва частната жалба. Счита, че е правилно. Претенцията за разноски не съдържала разграничение по процесуалните действия за защита, защото било осъществявано цялостно процесуално представителство пред въззивната инстанция, а не само за извършването на отделни процесуални действия. Това било видно както от представеното пълномощно, така и от представената фактура. Насрещната взъзивна жалба била също действие по защита. Действията на ищеца по подаване на въззивна жалба били въвеждащи ответника в процес, който не желае. Условията за допустимост на насрещната въззивна...