Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, срещу Решение № 354 от 09.08.2019 г., постановено по адм. дело № 176/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 324 от 17.09.2019г. по същото дело, в частта, с която е отменено Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018г. на Началника на М. С, потвърдено с решение № Р-224/32-64254/01.03.2019г. на Директора на Агенция „Митници“ в частта по т. 2 от диспозитива му, с която е отказано възстановяване на законната лихва върху недължимо платен акциз в размер на 531 474,13лв. за целия изтекъл период 11.11.2013г.-11.06.2015г. от датата на всяко съответно плащане до датата на възстановяване на недължимо платения акциз - 07.09.2018г. по искане за възстановяване на акциз, рег. № 32-245381/01.09.2016г. и административната преписка е изпратена на Директора на ТД „Дунавска“ при Агенция „Митници“ за ново произнасяне по искане с рег. № 32-245381/01.09.2016г. на „ТЕЦ Г. О“ ЕАД за издаване на ново решение при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
От Директора на Агенция „Митници“ е депозирана и частна жалба срещу Определение № 325 от 17.09.2019г. по същото дело, в частта с която не е уважено в цялост искането му за изменение на решението в частта му за разноските, както и в частта, с която е оставено без уважение искането му за намаляване на присъдените в полза на жалбоподателя разноски за юрисконсултско възнаграждение от 3 787лв. на 500лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че законосъобразно Началникът на М. С е приел, че лихва върху възстановения на дружеството акциз се дължи от 29.11.2016г., когато са изтекли всички срокове за произнасяне по чл. 27, ал. 3 ЗАДС и за обжалване по чл. 27, ал. 5 ЗАДС. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира обезсилване, евентуално отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната и частната жалба – „ТЕЦ Г. О“ ЕАД, гр.Г. О, чрез процесуален представител, оспорва основателността им и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:
С обжалваното решение АС - В. Т е отменил т.2 от диспозитива на Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018г. на Началника на М. С, потвърдено с решение № Р-224/32-64254/01.03.2019г. на Директора на Агенция „Митници“, с която е отказано възстановяване на законната лихва върху недължимо платен акциз в размер на 531 474,13лв. за целия изтекъл период 11.11.2013г.-11.06.2015г. от датата на всяко съответно плащане до датата на възстановяване на недължимо платения акциз - 07.09.2018г.
За да достигне до извод, че именно това е обхватът на спора, с който е сезиран, първостепенният съд многократно е оставял производството без движение, като с протоколно определение от 30.05.2019г. е приел, че се оспорва изричен отказ по т.2 от диспозитива на оспореното решение на Началника на М. С за разликата от 93 155.57 лв. до 218 718.80 лв., представляваща претендирания от дружеството размер на законната лихва върху недължимо платен акциз.
След преценка на обективираната от Началника на М. С воля в оспореното решение от 21.08.2018г., настоящият касационен състав констатира, че в него липсва изричен отказ за претендираната от искателя законна лихва от датата на плащане на акциза до възстановяването му. Митническият орган се е произнесъл изрично само за тази част, за която е приел, че подлежи на възстановяване, но за законната лихва върху плащанията, извършени преди 29.11.2016г. липсва произнасяне. По аргумент от чл.27, ал.3 ЗАДС, в тази му част по искането е налице непроизнасяне на органа в законоустановения 30- дневен срок и е формиран мълчалив отказ. Именно мълчаливият отказ на Началника на М. С е годният предмет на оспорване, който е обжалван по административен ред и е потвърден с изрично решение от 01.03.2019г.
Независимо, че в депозираната пред съда жалба, инициирала първоинстанционното производство, оспорващият не е уточнил, че обжалва мълчаливият отказ на Началника на М. С, то съдът е следвало да извърши служебна проверка на допустимостта на жалбата. Една от процесуалните предпоставки, обуславящи надлежното й предявяване, е наличието на годен предмет на оспорване. Ето защо, решаващият състав е следвало да остави производството без движение и да даде възможност на жалбоподателя да уточни кой е обжалваният административен акт и в зависимост от уточненията му да прекрати производството или да се произнесе по същество спрямо законосъобразността на годен за оспорване акт. Тъй като това не е сторено, АС се е произнесъл по недопустима жалба, в резултат на което е постановил решение, с който е отменил несъществуваща част от решението на Началника на М.С.К беше посочено, за законната лихва преди 29.11.2016г. митническият орган не се е произнесъл в срок, с оглед на което за този период е налице мълчалив отказ. Като не е съобразил това първостепенният съд е постановил недопустимо в обжалваната му част решение. Този порок на съдебния акт обуславя извод за недопустимост и на решението за поправка на очевидна грешка на първия съдебен акт и на определението по чл. 248 ГПК, тъй като същите са постановени във връзка с първото недопустимо решение и се инкорпорират в него.
При установеност на касационното основание по чл. 209, т.2 АПК, решение № 354/09.08.2019г. в обжалваната му част, решение № 324/17.09.2019г. и определение № 325/17.09.2019г. следва да се обезсилят, а делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане.
При новото разглеждане жалбата на „ТЕЦ Г. О“ ЕАД следва да се остави без движение, като на оспорващия се укаже ясно да означи обжалвания административен акт, както и началният момент на периода, за който е поискал възстановяване на законната лихва върху платения акциз. В зависимост от уточненията на оспорващия, първостепенният съд следва да предприеме дължимите процесуални действия.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС на основание чл. 226, ал.3 АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 354 от 09.08.2019 г., постановено по адм. дело № 176/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т, в частта, с която е отменено Решение № BG004300-ИВ-27-5-РВ33/21.08.2018г. на Началника на М. С, потвърдено с решение № Р-224/32-64254/01.03.2019г. на Директора на Агенция „Митници“ в частта по т. 2 от диспозитива, с която е отказано възстановяване на законната лихва върху недължимо платен акциз в размер на 531 474,13лв. за целия изтекъл период 11.11.2013г.-11.06.2015г. от датата на всяко съответно плащане до датата на възстановяване на недължимо платения акциз - 07.09.2018г. по искане за възстановяване на акциз с рег. № 32-245381/01.09.2016г. и административната преписка е изпратена на Директора на ТД „Дунавска“ при Агенция „Митници“ за ново произнасяне по искане с рег. № 32-245381/01.09.2016г. на „ТЕЦ Г. О“ ЕАД за издаване на ново решение при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и в частта, с която Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на „ТЕЦ - Г. О“ ЕАД разноски в размер на 3 987 лв.
ОБЕЗСИЛВА решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 324 от 17.09.2019г. по адм. дело № 176/2019г. по описа на Административен съд – В. Т.
ОБЕЗСИЛВА Определение № 325/17.09.2019г., постановено по адм. дело № 176/2019г. по описа на Административен съд – В. Т.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.