Образувано е по касационна жалба на К.Г, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат В.Ч против решение № 920 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 485/2018 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й/ действаща като едноличен търговец с фирма „К.-К.Г”,ЕИК 202763459, към момента на подаване на жалбата/ против решение № 1012-26-79-1 от 20.04.2018 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - гр. Х., с което е отхвърлено оспорването на разпореждане №РЖ-5-26-00393008/26.03.2018 г. на Ръководителя на "Контрола на разходите на ДОО" към ТП на НОИ – гр. Х., издадено за събиране на суми по ревизионен акт за начет вх. №РА-5-26-00385197/07.03.2018 г.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в писмено становище доводи се иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна - директорът на ТП на НОИ Хасково не изразява становище по касационните оплаквания.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК жалбата е неоснователна.
Установено е от фактическа страна, че със заповед №ЗР-5-26-00383761/02.03.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, е възложено да се извърши частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на ЕТ"К.-К.Г” за периода от 01.11.2013 г. до 28.02.2018 г. Ревизията е разпоредена във връзка с подадено от Георгиева заявление за заверка на осигурителна книжка за периода от 01.11.2013 г. до 09.09.2015 г. и заявление за издаване на удостоверение за стаж за периода от 01.07.2016 г. до 19.06.2017 г. като самоосигуряващо се лице – собственик на ЕТ"К.-К.Г”, ЕИК 202763459. На 07.03.2018 г. е издаден Ревизионен акт (РА) за начет № РА-5-26-00385197 за неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете от фонд "Общо заболяване и майчинство" в размер 4549. 02 лв., от които 4064. 55 лв. – главница и 484. 47 лв. – лихва, начислена до 07.03.2018 г. В анализа към РА подробно са описани констатациите от извършената частична ревизия. Отбелязано е, че са констатирани неоснователно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО от фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващото се лице К.Г за периода от 21.06.2016 г. до 19.06.2017 г. (вкл.) по подадено удостоверение, приложение № 11 с придружително писмо №Р14-26-000-0000773227/07.07.2016 г. Установено, че вследствие на декларирани некоректни данни относно правото на парично обезщетение от осигурителя в удостоверение, приложение № 11 с придружително писмо с вх. №Р14-26-000-0000773227/07.07.2016 г. за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО в раздел "I Удостоверявам следните обстоятелства, е нарушена разпоредбата на чл. 53, ал. 1 и ал. 5 от КСО във връзка с чл. 54к от КСО, поради което на самоосигуряващото се лице Георгиева са изплатени неоснователно парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от 21.06.2016 г. до 19.06.2017 г. (вкл.) – 4064. 55 лв. Установено е, че за периода от 01.07.2016 г. до 19.06.2017 г. (вкл.) няма данни за внесени в приход на бюджета на ДОО дължими осигурителни вноски, като лице, осигурено за фонд "Общо заболяване и майчинство" и фонд "Пенсии". Георгиева е подала възражение срещу ревизионния акт, което е прието за неоснователно с Мотивирано заключение изх. № 1054-26-1-1/26.03.2018 г. на главен инспектор по осигуряването и старши инспектор по осигуряването.
С Разпореждане №РЖ-5-26-00393008/26.03.2018г. Ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Хасково е разпоредено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, осигурителят „К.-К.Г”,ЕИК 202763459 да внесе по сметка на ТП на НОИ – Хасково сумата по ревизионния акт за начет. Разпореждането е било оспорено пред Директора на ТП на НОИ – гр. Х. с жалба рег. № 1012-26-79/29.03.2018 г., който с решение № 1012-26-79-1 от 20.04.2018 г. е отхвърлил същата.
В решението и в анализа към ревизионния акт са изложени констатации за неоснователно изплатено на Георгиева парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане за периода от 21.06.2016 г. до 19.06.2017 г. /вкл. /, т. е. за неправилно извършен осигурителен разход. Посочено е, че за същия период лицето няма право на парично обезщетение за бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО, тъй като към 21.06.2016 г. - дата, от която се иска изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, съгласно подаденото удостоверение приложение № 11 с придружително писмо от 07.07.2016 г., същата няма качество на самоосигуряващо се лице и няма право на обезщетение по този ред. Установено е, че Георгиева, като едноличен търговец е декларирала, че упражнява дейност от 01.11.2013 г., като заявила вид на осигуряване за фонд "Общо заболяване и майчинство" и фонд "Пенсии" от същата дата. От дата 10.09.2015 г. е заявила прекъсване на дейността. Възобновява дейността от 01.07.2016 г. като отново заявява вид на осигуряване за фонд "Общо заболяване и майчинство" и фонд "Пенсии" от същата дата и прекъснала дейността си от дата 20.06.2017 г.
По делото е назначена съдебно –икономическа експертиза. В заключението си вещото лице констатира, че в декларираните данни от Декларация обр. 1 за К.Г, с осигурител „К.-К.Г”,ЕИК 202763459, са допуснати неточности в декларираните данни. За периода от 01.07.2016 г. до 19.06.2017 г. няма данни за внесени в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски като лице, осигурено за фонд "Общо заболяване и майчинство" и фонд "Пенсии". Вещото лице е установило също, че Георгиева е получила обезщетение по чл. 50 от КСО за периода от 10.09.2015 г. до 20.06.2016 г.
Въз основа на горното съдът е приел за законосъобразен административния акт, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателката на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Решението е правилно.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.), задължението за осигуряване на едноличните търговци, какъвто е настоящият случай, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата им дейност и отпада при нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лица подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок. Безспорно е, че в случая Георгиева е подала декларация, с която е обявила, че упражнява дейност като собственик на ЕТ „К. – К.Г“ от 01.11.2013 г. и прекъсва дейност от 10.09.2015 г., възобновява дейност от 01.07.2016 г. и прекъсва дейност от дата 20.06.2017 г. Осигуряването възниква от деня, в който лицето започне да упражнява трудова дейност и за което са внесени осигурителни вноски, като осигуряването прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекъсната. Съгласно чл. 52 от КСО, при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50. Георгиева има право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 от КСО за периода от датата на прекъсването на дейността до изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане, т. е. за периода от 10.09.2015 г. до 20.06.2016 г. Но след прекъсването на дейността на търговеца към датата, заявена за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО - 21.06.2016 г., Георгиева не е „осигурено лице“ по смисъла на чл. 4 и чл. 10 от КСО и не са налице условията за изплащане на месечно парично обезщетение в размер, определен със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (в този смисъл Решение № 9276 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 862/2019 г., VI о.). Към момента на отпускане на обезщетението длъжностното лице не е било в състояние да узнае, че подадените данни по отношение на Георгиева не са коректни. Това установяване е станало вследствие извършена ревизия, приключила с ревизионен акт за начет. При развилото се в случая административно производство е бил издаден ревизионен акт за начет и въз основа на него оспореното разпореждане за събиране на сумите по същия.
При установената фактическа обстановка първоионстанционинят съд е извел обосновани от фактическа и правна страна изводи, че посочените суми следва да бъдат възстановени.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 920 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 485/2018 г. на Административен съд - Хасково. Решението не подлежи на обжалване.