Образувано е по касационна жалба на „М. В“ ООД, гр. В. против решение № 622 / 20.03.2019 г. по адм. дело № 49 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът развива тезата, че за НЗОК/РЗОК е налице задължение винаги да изплаща цената, която е посочена в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) Приложение 1 без значение доставната цена на лекарствения продукт, която в случая след издаване на дебитното известие е равна на тази максимална реимбурсна стойност. Залагайки този механизъм на заплащане, законодателят е целял регулиране на ценообразуването единствено от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), без намеса на НЗОК и поради това цената винаги се определя с ПЛС (чл.262, ал.8 от ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА) (ЗЛПХМ), чл. 8 и чл. 19, ал.1 от Наредба № 10 / 2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал.4, т.1 от ЗЛПХМ и чл. 5, ал.4 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти).
Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че неправилно административният съд и директорът на РЗОК не са съобразили извършената от касатора корекция с оглед промяната на цената на лекарствения продукт. По делото е установено, че е било издадено дебитно известие към фактурата от 31.08.2017 г. със съдържание за увеличена стойност по фактурата като преди издаването му е било изпратено писмо от 01.11.2017 г. до клиентите от доставчика „Фармнет“ АД с обяснението, че поради техническа грешка в периода 04.08.2017 г. – 01.09.2017 г. лекарственият продукт е бил с некоректно фактурирана стойност.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба на „М. В“ ООД, гр. В. срещу писмена покана изх. № 16456 / 13.12.2017 г. на директора на РЗОК – Пловдив досежно възстановяване на сумата от 2116,71 лева, получена без основание във връзка с изпълнена рецептурна бланка № 30340 / 29.08.2017 г. за реимбурсиран лекарствен продукт „Harvoni Film coated tablet 90 mg/400 mg“ с НЗОК код JF569 и законна лихва.
По делото е установено, че „М. В“ ООД, гр. В., собственик на аптека „Марешки 2“, гр. П. и изпълнител по договор № 16 – 4546 / 15.04.2016 г. е закупил от „Фармнет“ АД лекарствения продукт „Harvoni Film coated tablet 90 mg/400 mg“ с НЗОК код JF569 с фактура № 1041548306 / 29.08.2017 г., заприходена на 29.08.2017 г. със закупено количество 1 опаковка с цена на придобиване без ДДС 28104,03 лева и цена с ДДС 33724,84 лева.
Съгласно „Списък с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща по реда на Наредба № 10 от 24 март 2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал.4, т.1 от ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА), на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели“ заплащаната от НЗОК сума за този продукт към дата 29.08.2017 г. е била в размер на 35 841,55 лева.
Съставен е протокол за неоснователно получени суми.
С писмо от 02.11.2017 г. доставчикът на едро „Фармнет“ АД гр. В. е уведомил жалбоподателя и всички свои клиенти, че поради техническа грешка в периода 04.08.2017 г. – 01.09.2017 г. процесния лекарствен продукт е с некоректно фактурирана стойност от 33724,83 лева с вкл. ДДС вместо с 35841,55 лева с ДДС. В писмото е посочено, че ще бъдат изпратени дебитни известия за сумата от разликата 2116,72 лева с вкл. ДДС. С дебитно известие № 1021325978 / 02.11.2017 г. към фактура № 1041548306 / 29.08.2017 г. „Фармнет“ АД, гр. В. е коригирал данъчната основа със сумата от 2116,72 лева.
С решение № 622 / 20.03.2019 г. по адм. дело № 49 / 2019 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на „М. В“ ООД, гр. В. срещу писмена покана изх. № 164546 / 13.12.2017 г. на директора на РЗОК – Пловдив. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че сумата, която жалбоподателят по-късно е платил на доставчика на лекарствения продукт представлява надценка и с оглед изискванията на аптечния софтуер, той е следвало да редуцира продажната си цена до размера на тази на придобиване. Реализираното дебитно известие, с което цената на лекарството се е увеличила до стойността, на която то е било отпуснато на пациента е издадено по-късно и не може да служи като основание за продажба на по-високата цена. За лекарствените продукти, включени в ПЛС по чл. 262, ал.6, т.1 от ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА) (ЗЛПХМ) с ниво на заплащане 100 на сто, не се начислява надценка за търговец на дребно при отпускането им в аптека. Решението е неправилно по своя резултат.
Неправилно първоинстанционният съд е игнорирал издаденото дебитно известие № 1021325978 / 02.11.2017 г. към фактура № 1041548306 / 29.08.2017 г. от „Фармнет“ АД, гр. В. за доставяне на процесния лекарствен продукт. От същото е видно, че е увеличена стойността по фактурата и във връзка с писмо от 01.11.2017 г. до клиентите на доставчика „Фармнет“ АД, уточняващо, че е налице техническа грешка при фактуриране стойността на лекарствения продукт за периода 04.08.2017 г. – 01.09.2017 г. като вместо сумата от 33 724,83 лева с вкл. ДДС действителната му стойност е 35841,55 лева с вкл. ДДС.
Посочените доказателства, ценени в хипотезите на чл. 115 и чл. 116 от Закон за данъка върху добавената стойност изпълняват фактическия състав на редовна счетоводна операция. Съгласно чл. 115, ал.1 ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. В случая основание за издаване на известието е изменение на данъчната основа – увеличена стойност по фактура. Дебитното известие не може да бъде преодоляно без зачитането му в отношенията „доставчик – аптека“ досежно стойността на процесния лекарствен продукт. Не без значение при оценка на счетоводната операция е, че същата е реализирана преди издаване от директора на РЗОК на заповедта за проверка и образуването на административното производство.
В писмената покана административният орган само е упоменал наличието на дебитно известие, но не го е обсъдил, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като това доказателство е от съществено значение за издаване на административен акт в съответствие с материалноправните разпоредби.
По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови отмяна на оспорения индивидуален административен акт.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд (виж Решение № 3386 / 08.03.2019 г., по адм. дело № 8629 / 2018 г. на ВАС, VІ отд.; Решение № 3755 / 14.03.2019 г., по адм. дело № 9404 / 2018 г. на ВАС, VІ отд.; Решение № 4990 / 03.04.2019 г., по адм. дело № 7576 / 2018 г. на ВАС, VІ отд.; Решение № 5754 / 16.04.2019 г., по адм. дело № 11482 / 2018 г. на ВАС, VІ отд.; Решение № 4615 / 28.03.2019 г., по адм. дело № 8170 / 2018 г. на ВАС, VІ отд.; Решение № 5415 / 10.04.2019 г., по адм. дело № 8124 / 2018 г. на ВАС, VІ отд.; Решение № 6081 / 22.04.2019 г., по адм. дело № 9300 / 2018 г. на ВАС, VІ отд.; Решение № 7530 / 21.05.2019 г., по адм. дело № 8156 / 2018 г. на ВАС, VІ отд.; Решение № 7535 / 21.05.2019 г., по адм. дело № 10987 / 2018 г. на ВАС, VІ отд.; Решение № 8093 / 30.05.2019 г., по адм. дело № 9163 / 2018 г. на ВАС, VІ отд).
Предвид изхода на спора в тежест на ответника следва да бъдат поставени заявените от жалбоподателя разноски под формата на държавни такси за първоинстанционното и касационното производство, които съобразявайки доказателствата в тази насока възлизат на сумата от 272,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 622 / 20.03.2019 г. по адм. дело № 49 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ писмена покана писмена покана изх. № 16456 / 13.12.2017 г. на директора на РЗОК – Пловдив.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – Пловдив да заплати на „М. В“ ООД, гр. В., сумата от 272,00 (двеста седемдесет и два) лева, разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ОСОБЕНО МНЕНИЕ:
Не споделям изводите на мнозинството от съдебния състав за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон. По делото е установено, че жалбоподателят е закупил по фактура лекарствения продукт„Harvoni Film coated tablet 90 mg/400 mg“ с НЗОК код JF569 от доставчик на едро на цена по-ниска от тази на която е изпълнил рецептурната бланка. Вярно е, че към момента на извършване на проверката е съществувало дебитно известие, с което цената на лекарството е била увеличена до стойността, на която то е било продадено на пациента (съобразена с максимално допустимата цена в Позитивния лекарствен списък), но новата цена е била калкулирана два месеца след продажбата на лекарствения продукт на крайния потребител, а за да породи целения ефект корекцията е следвало да бъде реализирана преди пласирането в аптечната мрежа на дребно.
Изследвайки изразената теза от дружеството - жалбоподател, че заложеният механизъм за заплащане на реимбурсираните лекарствени продукти следва да се извършва по тяхната стойност в Позитивния лекарствен списък, а не по доставната, респ. реализирана в аптечната мрежа стойност до крайния потребител, се налага извода, че не се касае за допусната техническа грешка в цената от доставчика „Фармнет“ АД, гр. В. във връзка с която е било издадено дебитното известие, а за целенасочено провеждана търговска политика с лекарствени продукти. При тези обстоятелства не е реализиран фактическия състав от хипотезата на чл. 115 – 116 ЗДДС за издаване на дебитно известие.
Дори и да се възприеме тезата на мнозинството от решаващия състав на Върховния административен съд за допусната грешка във фактурата за доставяне на лекарствения продукт, която е наложила изменение на данъчната основа, то отново не са налице материалноправните предпоставки за нейното реализиране.
Съгласно чл. 116, ал.1, изр. второ ЗДДС погрешно съставени документи се анулират и се съставят нови.
Дебитното известие се издава само при наличие на две обстоятелства – промяна на данъчната основа или разваляне на доставката, като основанието за издаването му трябва изрично да е посочено в документа. В случая този реквизит не е налице, т. е. основание „промяна на данъчна основа“ не се поддържа от жалбоподателя. Последният в своята жалба пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция твърди наличие на „погрешно фактуриране“, “техническа грешка при изготвяне на фактурата от страна на доставчика“ и др., но не и основания по чл. 115 ЗДДС.
Дебитното известие не е издадено и в предвидения от закона срок (чл. 115, ал.2 ЗДДС), но дори и да беше издадено към относими дати, а именно – датата на отпускане на лекарствения продукт или датата на възстановяване на неговата стойност от страна на РЗОК, то не би представлявало годно основание за получаване на стойността, посочена в Приложение 1 към ПЛС.Нтелно е твърдението на жалбоподателя, че му се дължи съответната реимбурсна стойност, определена в Приложение 1 към ПЛС независимо на каква цена му е бил доставен продукта или в случая на цената формирана от фактурата и дебитното известие.
Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти регулира цените на лекарствените продукти, включени в ПЛС и заплащани с публични средства в съответствие с най-ниските референтни цени на държавите членки, а цената, определена по този ред се явява пределна цена при продажбата им на дребно. В съответствие с правилото на чл. 261а, ал.1 във връзка с ал.4 ЗЛПХМ е разпоредбата на чл. 5, ал.1 предл. първо във връзка с чл. 2, ал.1 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, съгласно която лекарственият продукт не може да се продава на по-висока цена, утвърдена от НСЦРЛП, но няма пречка да се продава на по-ниска и ако това е така НЗОК заплаща по-ниската цена изцяло предвид пълното реимбурсиране в случая. В тази връзка т.17 от Изискванията към аптечния софтуер предвижда възможност за автоматична корекция в посочения смисъл, ако цената е по-ниска от установената с ПЛС, при което се намалява и реимбурсираната стойност от НЗОК.
По изложените съображения оспорената пред административния съд писмена покана е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствени правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно съдебно решение.
СЪДИЯ:
(Т. Т)