Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ /ОД на ДФ „Земеделие“/ - Ямбол, подадена чрез процесуалния представител юрк.. Р, против решение № 138 от 14.06.2019 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. д. № 150/2019 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 12 от 10.04.2019 г. и преписката е върната за издаване на решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество - отхвърлена жалбата, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът – П.К, оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв.. К и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и да му бъдат присъдени направените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени предявените с касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Ямбол е бил АУПДВ № 12 / от 10.04.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Ямбол. С него на основание чл. 37, ал. 1, т....