Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по постъпили две касационни жалби - на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – София, при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и на „Maн-97-M“ ООД, представлявано от адв.. Ж, срещу Решение № 4039 от 13.06.2019 г., постановено по адм. д. № 8099 по описа за 2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ).
С обжалваното решение съдът, по жалбата на „МАН-97-М“ ООД е отменил РА №Р-22221017006954-091-001/21.02.2018г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - гр. С., потвърден с Решение №821/13.06.2018г. от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП в частта, в която не е признато право на данъчен кредит по фактури издадени от: „Гривек“ ЕООД; „Ж. Ф“ ЕООД; Терафито" ЕООД, а в останалата част е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана спрямо доставките, извършени от „Р. Б. В-Джембо 2011 и Сие“ СД; „Виноглен“ ЕООД“ и „Т. Г“ ЕООД
В касационната жалба на директора на дирекция ОДОП срещу посоченото решение в частта, с която е признато правото на данъчен кредит, се твърди, че същото е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т.3 от АПК. Според този жалбоподател правните изводи на съда не съответстват на установеното от фактическа страна и не се основават на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на директора на дирекция ОДОП.
Ответникът по тази жалба - „МАН-97-М“ ООД, оспорва жалбата по съображения в писмено становище.
В касационната жалба на „МАН-97-М“ ООД срещу съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, се твърди, че същото е неправилно и са налице касационните основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според този касатор крайният извод на съда, съобразно който отхвърля жалбата относно правото на приспадане по доставките на „Р. Б. В-Джембо 2011и Сие“ СД; „Виноглен“ ЕООД“ и „Т. Г“ ЕООД, е необоснован и не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че са налице предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит по фактурите за осъществени услуги от посочените доставчици.Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да бъде отменен РА по отношение на непризнато право на данъчен кредит спрямо посочените доставчици. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски в настоящата съдебна инстанция, включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът по тази касационна жалба - директорът на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, в о. с.з. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационните жалби са допустими и редовни, а по същество – неоснователни.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими и редовни, а по същество - неоснователни, по следните съображения.
Предмет на оспорване пред АССГ, е бил посоченият ревизионен акт, с който на ревизираното лице не е признато право на данъчен кредит спрямо извършени доставки на стоки и услуги – СМР, от следните доставчици: : „Гривек“ ЕООД; „Ж. Ф“ ЕООД; Терафито" ЕООД; „Р. Б. В-Джембо 2011 и Сие“ СД; „Виноглен“ ЕООД“ и „Т. Г“ ЕООД.
За да постанови обжалваното решение, съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и относимата и приложима материалноправна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Възпроизвел е установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите да не признае правото на данъчен кредит по отделните фактури от посочените дружества. Съдът е дал подробно тълкуване, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи относно материалната законосъобразност на ревизионния акт, като краен резултат е приел, че по издадените общо шест фактури от търговските дружества "Гривек" ЕООД, "Ж. Ф" ЕООД и "Терафито" ЕООД, доставчиците действително са извършили фактурираните доставки. Доказано е ползването на подизпълнител ("Я. С. К"), реално осъществени строителни услуги и доставка на материали от тези доставчици. По отношение на търговско дружество "Р. Б. В - Джембо 2011 и СИЕ" СД, съдът е приел, че не се доказва въпросният доставчик действително да е извършил доставка на кухненско оборудване по издадената фактура. По отношение на доставчикът "Виноглен" ЕООД не е признал право на приспадане на данъчен кредит по 3 бр. фактури, предвид липсата на извършени ремонтни дейности по сключения договор, а по издадената от търговско дружество "Т. Г" ЕООД фактура няма доказателство за предаване на изпълнението на описаните строителни работи, като не се установява те да са били извършени
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.
По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП:
Касационната жалба е неоснователна, поради следното:
Съдът при постановяване на решението си, се е съобразил с обстоятелството, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. По делото е установено, че са спазени формалните изисквания на ЗДДС и че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС.Оно съдът е приел, че по отношение на доставките на „ГРИВЕК“ ЕООД с предмет СМР и материали, жалбоподателят е представил договор за изпълнение на СМР от 08.06.2017г. / лист 83 от делото/, според който изпълнителя се задължава да извърши СМР с материали на възложителя за обект „Ремонт на покрив на основна сграда и подмяна на носеща конструкция“, съгласно количествено - стойностна сметка приложена към договора със срок до 29.06.2017г. Видно от представения Протокол №6 за приемане на СМР / на лист 86/ на 29.06.2017г. изрично посочените по име в договора лица са предали - приели извършените СМР, които изцяло съвпадат като обем и количество с описаните в приложението. Представена е фактура за строителни материали, които изпълнителят „Гривек“ ЕООД е закупил от ЕТ “Елко - 91“ и след това е доставил с процесната фактура №532/30.06.2017г., по която също се претендира кредит на ревизираното лице, както и фактура от 01.08.2017г., издадена от подизпълнителя „Яна строй къмпани“ ЕООД към „Гривек“ ЕООД за самите СМР. При тези доказателства се установява, че фактически прекият доставчик „Гривек“ ЕООД, който не разполага с необходимия трудов ресурс е използвал като подизпълнител за ремонтните дейности „Яна строй къмпани“ ЕООД, за същите има подписани двустранно приемо - предавателни протоколи, поради което неоснователно е отказан данъчен кредит с мотив, че наетите от доставчика лица са на длъжностни, несъвместими с характера на фактурираните доставки.
По отношение доставките от "Ж. Ф" ЕООД, към фактура №5..306/29.06.2017 е представен приемо-предавателен протокол от 29.06.2017г. за предадени материали по фактурираната стока; Към фактура № 5...313/30.06.2017 е представен Договор от 19.06.2017г. за изпълнение на строителни и монтажни работи от 19.06.2017г. за извършване на СМР на обект: „Разширение на съществуващо съоръжение - трафопост и ремонт на стени и тавани“, съгласно количествено - стойностна сметка, представляваща Приложение № 1 /стр. 57 от приложението към Делото/ и Протокол № 1 от 30.06.2017г. /Образец 19/. Правилни са изводите на административния съд, че при доказано приемо - предаване на материалите по фактурата и СМР, подробно описани в количествено - стойностната сметка, съвпадащи изцяло като количество и обем с протокола за приемане от 30.06.2017г., при констатирано от вещото лице плащане в брой, което също насочва към извод за реално осъществени строителни услуги и доставка на материали, то отказът на данъчен кредит единствено, поради обстоятелството, че не е установена кадрова обезпеченост при изпълнителя е незаконосъобразен.
Относно доставките от „Терафито" ЕООД, с предмет „изграждане на преградни стени с теракол“ представен двустранно подписан приемо - предавателен протокол от 30.06.2017г. /лист 213 от делото/, и е платено в брой, което е иниция за реалното й извършванe, а по отношение фактурата с предмет „полагане на изравнителна замазка“ платена също в брой, видно от приложения касов бон, ППП също е представен /и се намира на лист 214/, От протокола се установява обекта на който са извършени СМР - бивша „Сердика - Троян“ ул. Сеновоза.
От практиката на СЕС (решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 г., решение от 21.06.2012 г. по дела С-80/11 и С-142/11) може да се изведе принципът, че доказването на кадровата и материалната обезпеченост на доставчиците не може да бъде възложено в тежест на РЛ, а и само по себе си не е основание да се игнорира доказателствената сила на останалите събрани относими доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на доставките. В тежест на съда по същество е било да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на престациите, което в настоящия случай съдът е направил.
Обоснован и изграден на база цялостен и задълбочен анализ на събрания и проверен по делото доказателствен материал е крайният извод на първоинстанционния съд, че следва да бъде признато правото на данъчен кредит на РЛ по доставките, осъществени от посочените по-горе доставчици. По касационната жалба на „МАН-97-М“ ООД
Касационната жалба е неоснователна, поради следното:
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС, като упражни това си право, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. От цитираната разпоредба може да се направи извод, че данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е налице освен при притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, но и при извършване на услуги, респ. получаване на стоки, т. е. при наличие на реалност на престацията, предмет на фактурираната доставка. При неосъществена престация или при наличие на някоя от хипотезите уредени в разпоредбата на чл. 70 от ЗДДС и представляващи отрицателни предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, не е налице данъчно събитие, респ. не възниква право на приспадане за получателя, дори и да са налице формалните счетоводни изисквания за това. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест данъчният субект е този, който трябва да докаже твърдените изгодни за него факти и обстоятелства, касаещи възникнало в негова полза право на приспадане, и да установи при условията на пълно и главно доказване предпоставките за упражняването му като понесе тежестта от този пропуск.
В настоящия случай, първоинстанционния съд, в съответствие със закона и доказателствата по делото обосновано е приел, че не са налице предпоставки за право на данъчен кредит по фактурите на „Р. Б. В-Джембо 2011 и Сие“ СД; „Виноглен“ ЕООД“ и „Т. Г“ ЕООД.
Доставката от „Р. Б. В-Джембо 2011 и Сие“ СД по фактура от 30.08.2017г. на обща стойност 34 284,94лв. е с предмет “по договор за доставка на кухненско оборудване“, като е приложен самия договор, сключен на 15.08.2017г. Предвид клаузите в договора доставката следва да бъде потвърдена с приемо-предавателен протокол, какъвто не е представен по преписката. В договора не е посочено мястото, където следва да се достави и монтира кухненското оборудване.
Само притежаването на фактури не е основание за признаване на данъчен кредит, доколкото тълкуването на разпоредбите на закона и Директивата, както и практиката на ВАС и СЕС изисква да се установи, че доставките са реално осъществени, като преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички фактически обстоятелства по делото.
Относно доставката на „Т. Г“ ЕООД по издадената фактура №62/27.06.2017г. с предмет „извършване на ремонтни дейности по протокол“ – представен е договор от 01.06.2017г. за изпълнение на строителни и ремонтни работи с материали на възложителя на обект „бивша С. Т“, с приложена към договора количествено - стойностна сметка. Не е доказателство за предаване на изпълнението на описаните в количествено - стойностната сметка строителни работи и не се установява от приложеното по делото те да са извършени. Допълнителен аргумент за липса на реално осъществена услуга е посоченото вещото лице в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че не е налице плащане на доставчика по спорната фактура.
Фактурите издадени от „Виноглен“ ЕООД са с описание на доставката „ доплащане за ремонт на отоплителна, ВиК и вентилационна инсталация на обект ТБ Клисура“. Дружеството има сключен договор за абонаментно техническо обслужване от 24.07.2017г. с ревизираното лице, според който се задължава да извършва абонаментна техническа поддръжка на описана в протокол техника, както и информационни услуги и логистична поддръжка, описани в абонаментен план. Представена е обяснителна записка от управителя Г.В, според която е бил направен оглед на обекта и е било изготвено конструктивно становище от специалист, като е следвало да се сключи договор със фирма подизпълнител за извършване на СМР, но тъй като не е последвало плащане дейността е спряна. Платена е само в брой фактура 34/26.07.2017г., но видно от РД, данъчният кредит по тази фактура е бил признат.Предвид липсата на извършени ремонтни дейности по сключения договор, което изцяло е признато от доставчика, останалите три броя фактури № 41, 37 и 40 са били издадени без основание и е правилно решението на съда за отказан данъчен кредит по тях, поради липса на реална доставка.
В решение по дело С-285/11 на СЕС („Боник“) изводите за липса на извършени доставки се основата на липса на установяване на извършването на услугите и доставката на стоки като такива именно от лицата, издали фактурите, но е било установено получаването на стоката. В т. 37 от мотивите на решение 18.07.2013 г. по дело С- 78/12 е посочено, че лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (вж. решение от 26 септември 1996 г. по дело Enkler, C-230/94, Recueil, стр. I-4517, точка 24), и от друга страна, че националната юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали получателят по фактурите може да упражни право на приспадане по фактурираните доставки на стоки.
В случая, ревизираният жалбоподател не е доказал материално-правните предпоставки за възникване на претендираното право по фактурите на посочените доставчици, а първоинстанционният съд е направил прецизна преценка на събраните доказателства и въз основа на това е направил обосновани фактически изводи.
Предвид изложеното, обжалваното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационните жалби и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и независимо от направеното възражение за прекомерност, предвид фактическата и правна сложност на делото, на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” София следва да се присъдят 254,57лв. разноски по компенсация за тази инстанция.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4039 от 13.06.2019 г., постановено по адм. д. № 8099 по описа за 2018 г. на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА „МАН-97-М“ ООД да заплати в полза на бюджета на Националната агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение по компенсация в размер на 254,57 /двеста петдесет и четири лева и 57 стотинки/ лева за касационната инстанция .
Решението не подлежи на обжалване.