Производство е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Ж.Г против решение № 3536/27.05.2019 год. постановено по дам. дело № 7554/2018 год. по описа на Административен съд – София-град.
В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност и нецелесъобразност на съдебния акт и за противоречието му със закона и фактите по делото. Прави се искане съдът да признае трудовия стаж и осигурителния доход за времето посочено в удостоверение обр.УП №2/26.06.2018 год. издадено от „ЕМ ТО ТРЕЙД“ ЕООД за периодите 16.09.2015 год.-01.10.2015 год. и от 11.11.2016 год. – 12.04.2017 год.
Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ – София-град в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира касационната жалба за неоснователна.
С решение № 3536/27.05.2019 год. постановено по адм. дело № 7554/2018 г. по описа на Административен съд – София-град е отхвърлена жалбата на Ж.Г срещу решение № 2153–21–176/19.06.2018 год. на директора на ТП на НОИ – София-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 28.02.2018 год. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – София-град, с което на основание чл.21, ал.1 от НПОС е преизчислена личната и пенсия за инвалидност поради общо заболяване като за претендирания за зачитане осигурителен стаж при „ЕМ ТО ТРЕЙД“ ЕООД е прието, че удостоверителния документ /УП-3/ издаден от осигурителя е нередовен и са взети само данните от Регистъра на осигурените лица за времето от 11.11.2016 год. – 28.02.2017 год. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Анализирайки фактите по спора е достигнал до извода, че подписът положен под въпросното УП-3 № 1/18.05.2017 год. от името на Д.Вич не е положен от същият, както и че подписът положен от Т.Р, с който е направена заверка на трудовата книжка на лицето за периода 16.09.2015 год. до 01.10.2015 год. не е положен от лицето положило подписите „за“ Т.Р в декларация за съгласие и образец от подписа нотариално заверен от нотариус Р.Д.Т изводи на съда се базират на изготвената по делото съдебно-графологична експертиза, която съдът е приел като компетентно изготвена и неоспорена от страните. Съдът е взел предвид и фактът, че печатът положен под УП-3 № 1/18.05.2017 год. е на „ЕМ ТО ТРЕЙД“ ООД, а не на „ЕМ ТО ТРЕЙД“ ЕООД, каквато юридическа форма има дружеството след 16.02.2016 год. Предвид установеното от експертизата и въз основа на всички доказателства по делото съдът е приел, че лицето не е оборило констатацията на административния орган, че изложените данни в горепосоченото УП не са истински. Приел е за верни и доказани изводите на органа, че при преизчисление на пенсията на лицето следва да се вземат предвид само данните от Регистъра на осигурените лица. В този смисъл първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Гаджалова срещу решението на директора на ТП на НОИ София-град. Решението е правилно.
Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно зачитането на осигурителен стаж само за времето, за което са подадени данни в Регистъра на осигурените лица, а именно за периода от 11.11.2016 год. до 28.02.2017 год. Правилно първоинстанционният съд е приел, че претендираните периоди от 16.09.2015 год. до 01.10.2015 год. и от 11.11.2016 год. до 12.04.2017 год. в „ЕМ ТО ТРЕЙД“ ЕООД не следва да се зачитат за осигурителен стаж, тъй като издаденото от дружеството УП-3 № 1/18.05.2017 год. не отразява действително придобит осигурителен стаж. Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на Административен съд - София-град и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК няма да ги преповтаря. Безспорно е установено по делото видно от писмо изх.№ 328200-6659/16.04.2019 год. издадено от ГД „Гранична полиция“, че сръбският гражданин Д.Вич /управител на дружеството към датата на издаване на удостоверението/ не е бил на територията на Р. Б на 18.05.2017 год.-датата на която е издадено УП-3 № 1, на 11.11.2016 год.-датата, на която е сключен трудовия договор между лицето и Д.Вич, на 20.03.2017 год.-датата, на която е издадена служебна бележка за доходи от трудова дейност за 2016 год. от „ЕМ ТО ТРЕЙД“ ЕООД. Следва да има предвид и положения печат върху удостоверението, който не отговаря на правната форма на дружеството към датата на издаването му. Видно от вписването в Търговския регистър от 16.02.2016 год. дружеството е преобразувано от ООД в ЕООД и към датата на издаване на удостоверението същото е било ЕООД, а не както е посочено на печата върху същото ООД. Тези доказателства ведно с неоспорената от страните експертиза на вещото лице безспорно доказват неверността на удостоверените данни в УП-3 № 1/18.05.2017 год. Въз основа на тези обстоятелства правилно административният орган е приел за достоверни само данните в Регистъра на осигурените лица и е признал осигурителен стаж само за времето от 11.11.2016 год. до 28.02.2017 год. Този стаж прибавен към стажът за времето от 01.10.2015 год. до 30.09.2016 год., когато лицето е получавало парично обезщетение за безработица и стажът от 12.04.2017 год. до 24.05.2017 год. при осигурителя „Напоителни системи“ формират общ осигурителен стаж придобит след пенсиониране в размер на 03 год.11 мес. и 07 дни.
Като е отхвърлил жалбата на лицето административният съд е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците визирани в касационната жалба. Същата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3536/27.05.2019 год. постановено по адм. дело № 7554/2018 год. по описа на Административен съд – София-град. Решението не подлежи на обжалване.