Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител против решение №6044 от 17.10.2019г. по адм. дело №7272/2019г. на Административен съд София - град, с което е отменен негов мълчалив отказ по заявление на А. С. К да бъде възстановен на длъжността директор на дирекция "Финансова" в Държавен фонд "Земеделие" и преписката е върната на органа за произнасяне по заявлението, съгласно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - А. С. К, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира сторените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" да се произнесе по заявление на А. С. К с вх.№02 - 6500/2387 от 15.05.2019г. за възстановяване на длъжността директор на дирекция "Финансова" в Държавен фонд "Земеделие" и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по заявлението, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
За да постанови обжалвания правен резултат, първонистанционният съд приема следното: Кацарчев заема длъжността директор на дирекция "Финансова" в ДФ "Земеделие" до 09.05.2017г., когато със заповед №221/05.05.2017г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.103, ал.1, т.1 във вр. с §7, ал2 от ПЗР на ЗДСл. - по взаимно съгласие, изразено писмено. В цитираната заповед № РД - 15 - 1323/15.05.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, е посочено, че държавния служител има право след прекратяване на пълномощията му като началник на кабинета на министъра на земеделието, храните и горите да заеме отново длъжността директор в дирекция "Финансова" или друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в ДФ "Земеделие", съгласно условията на §7 от ПЗР на ЗДСл. Със заповед №РД -15 1323/15.05.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл.28, ал.6 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) е прекратено трудовото правоотношение на Кацарчев на длъжността началник на кабинета в Политически кабинет, министър на земеделието, храните и горите, считано от датата на прекратяване на пълномощията на министъра. На 15.05.2019г. Кацарчев подава заявление с вх.№02 - 6500/2387, с което на основание §7 от ПЗР на ЗДСл. и с оглед прекратяване на пълномощията му като началник на политическия кабинет на министъра на земеделието, храните и горите, изразява желание да бъде възстановен на заеманата длъжност директор на дирекция "Финансова" в ДФЗ.
Няма спор по делото, че по подаденото заявление не е налице произнасяне в законоустановения срок от изпълнителния директор на ДФЗ, поради което е налице мълчалив отказ, предмет на разглеждане от първоинстанционният съд. При тези данни и след подаденото заявление за възстановяване на заеманата длъжност по служебно правоотношение в ДФ "Земеделие", мълчаливият отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе и да възстанови Кацарчев на длъжността директор на дирекция "Финансова" в ДФЗ е незаконосъобразен и в противоречие с правилото на §7 от ПЗР на ЗДСл.
Решението на Административен съд София - град е правилно.
При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че административният акт е издаден в нарушение на §7, ал.2, във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗДСл. Цитираният текст дава право на държавен служител, който е избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или орган по чл.19, ал.4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА), както и за член на политически кабинет, след прекратяване на пълномощията да заеме предишната си длъжност, а в случаите, когато длъжността е закрита - да му се предложи друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. Смисълът на нормата е да осигури възможност на държавните служители след изтичане на мадната или пълномощията, да бъдат възстановени на заеманите преди това длъжности или да им бъдат предложени други подходящи в същата администрация. Разпоредбата гарантира правото на възстановяване, респективно назначаване на равностойна длъжност, но не предполага запазване на служебното правоотношение поради невъзможността по едно и също време едно лице да заема длъжност по служебно и по трудово правоотношение/длъжността началник на политически кабинет е по трудово правоотношение/. Възможността, предвидена в нормата на §7, ал.1, изр.2 през време на отсъствието на същата длъжност да бъде назначено друго лице като заместник цели създаване на предпоставки служебните функции на служителя да продължат да се изпълняват в съответната администрация, но не може да се тълкува в смисъл на запазване на служебното правоотношение с този служител, тъй като последният не може да съвместява длъжност по служебно и такова по трудово правоотношение. При това тълкуване на разпоредбите без значение е обстоятелството, че служебното правоотношение е прекратено по желание на служителя, тъй като релевантен за възникване на предпоставките на §7, ал.2 от ПЗР на ЗДСл. е факта, че правоотношението е прекратено именно поради необходимостта служителят да заеме длъжност в кръга на предвидените в текста.
Твърдението в касационната жалба, че преценката на административният орган за възстановяване на служителя на заеманата длъжност е по целесъобразност и може да не изпълни задължението си при наличие на условията на §7 от ПЗР на ЗДСл. е несъстоятелно. Цитираната разпоредба е императивна и представлява гаранция за правото на държавния служител след прекратяване на мандата или пълномощията да продължат да упражняват предишната държавна служба или да им бъдат предложени други подходящи в същата администрация. В хипотезата на §7 от ПЗР на ЗДСл. във връзка с чл.19, ал.4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА), законовото задължение на административния орган да възстанови служителя на земаната длъжност или да предложи друга равностойна длъжност в същата администрация е императивно формулирано и не зависи нито от преценката на административния орган, нито от наличието или липсата на свободни, незаети позиции в длъжностното разписание, както и дали към момента на назначаването на тази длъжност служителят е отговарял на изискваното образование.
Предвид изложеното правилна е преценката на административния съд, че оспореният мълчалив отказ е постановен в нарушение на материалноправната норма на §7 от ПЗР на ЗДСл., отмяната на акта и връщането на преписката на административният орган за произнасяне по заявлението на Кацарчев със задължителни указания.
С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят 700лв. разноски - заплатено в брой адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, платими от Държавен фонд "Земеделие".
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №6044/17.10.2019г., постановено по адм. дело №7272/2019г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на А. С. К, [населено място], ж. к "Сухата река" [жилищен адрес] ЕГН: [ЕГН] разноски по делото в размер на 700 /седемстотин/ лева. Решението е окончателно.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител против решение №6044 от 17.10.2019г. по адм. дело №7272/2019г. на Административен съд София - град, с което е отменен негов мълчалив отказ по заявление на А.К да бъде възстановен на длъжността директор на дирекция "Финансова" в Държавен фонд "Земеделие" и преписката е върната на органа за произнасяне по заявлението, съгласно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - А.К, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира сторените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" да се произнесе по заявление на А.К с вх.№02 - 6500/2387 от 15.05.2019г. за възстановяване на длъжността директор на дирекция "Финансова" в Държавен фонд "Земеделие" и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по заявлението, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
За да постанови обжалвания правен резултат, първонистанционният съд приема следното: Кацарчев заема длъжността директор на дирекция "Финансова" в ДФ "Земеделие" до 09.05.2017г., когато със заповед №221/05.05.2017г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.103, ал.1, т.1 във вр. с §7, ал2 от ПЗР на ЗДСл. - по взаимно съгласие, изразено писмено. В цитираната заповед № РД - 15 - 1323/15.05.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, е посочено, че държавния служител има право след прекратяване на пълномощията му като началник на кабинета на министъра на земеделието, храните и горите да заеме отново длъжността директор в дирекция "Финансова" или друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в ДФ "Земеделие", съгласно условията на §7 от ПЗР на ЗДСл. Със заповед №РД -15 1323/15.05.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл.28, ал.6 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) е прекратено трудовото правоотношение на Кацарчев на длъжността началник на кабинета в Политически кабинет, министър на земеделието, храните и горите, считано от датата на прекратяване на пълномощията на министъра. На 15.05.2019г. Кацарчев подава заявление с вх.№02 - 6500/2387, с което на основание §7 от ПЗР на ЗДСл. и с оглед прекратяване на пълномощията му като началник на политическия кабинет на министъра на земеделието, храните и горите, изразява желание да бъде възстановен на заеманата длъжност директор на дирекция "Финансова" в ДФЗ.
Няма спор по делото, че по подаденото заявление не е налице произнасяне в законоустановения срок от изпълнителния директор на ДФЗ, поради което е налице мълчалив отказ, предмет на разглеждане от първоинстанционният съд. При тези данни и след подаденото заявление за възстановяване на заеманата длъжност по служебно правоотношение в ДФ "Земеделие", мълчаливият отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе и да възстанови Кацарчев на длъжността директор на дирекция "Финансова" в ДФЗ е незаконосъобразен и в противоречие с правилото на §7 от ПЗР на ЗДСл.
Решението на Административен съд София - град е правилно.
При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че административният акт е издаден в нарушение на §7, ал.2, във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗДСл. Цитираният текст дава право на държавен служител, който е избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или орган по чл.19, ал.4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА), както и за член на политически кабинет, след прекратяване на пълномощията да заеме предишната си длъжност, а в случаите, когато длъжността е закрита - да му се предложи друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. Смисълът на нормата е да осигури възможност на държавните служители след изтичане на мадната или пълномощията, да бъдат възстановени на заеманите преди това длъжности или да им бъдат предложени други подходящи в същата администрация. Разпоредбата гарантира правото на възстановяване, респективно назначаване на равностойна длъжност, но не предполага запазване на служебното правоотношение поради невъзможността по едно и също време едно лице да заема длъжност по служебно и по трудово правоотношение/длъжността началник на политически кабинет е по трудово правоотношение/. Възможността, предвидена в нормата на §7, ал.1, изр.2 през време на отсъствието на същата длъжност да бъде назначено друго лице като заместник цели създаване на предпоставки служебните функции на служителя да продължат да се изпълняват в съответната администрация, но не може да се тълкува в смисъл на запазване на служебното правоотношение с този служител, тъй като последният не може да съвместява длъжност по служебно и такова по трудово правоотношение. При това тълкуване на разпоредбите без значение е обстоятелството, че служебното правоотношение е прекратено по желание на служителя, тъй като релевантен за възникване на предпоставките на §7, ал.2 от ПЗР на ЗДСл. е факта, че правоотношението е прекратено именно поради необходимостта служителят да заеме длъжност в кръга на предвидените в текста.
Твърдението в касационната жалба, че преценката на административният орган за възстановяване на служителя на заеманата длъжност е по целесъобразност и може да не изпълни задължението си при наличие на условията на §7 от ПЗР на ЗДСл. е несъстоятелно. Цитираната разпоредба е императивна и представлява гаранция за правото на държавния служител след прекратяване на мандата или пълномощията да продължат да упражняват предишната държавна служба или да им бъдат предложени други подходящи в същата администрация. В хипотезата на §7 от ПЗР на ЗДСл. във връзка с чл.19, ал.4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА), законовото задължение на административния орган да възстанови служителя на земаната длъжност или да предложи друга равностойна длъжност в същата администрация е императивно формулирано и не зависи нито от преценката на административния орган, нито от наличието или липсата на свободни, незаети позиции в длъжностното разписание, както и дали към момента на назначаването на тази длъжност служителят е отговарял на изискваното образование.
Предвид изложеното правилна е преценката на административния съд, че оспореният мълчалив отказ е постановен в нарушение на материалноправната норма на §7 от ПЗР на ЗДСл., отмяната на акта и връщането на преписката на административният орган за произнасяне по заявлението на Кацарчев със задължителни указания.
С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят 700лв. разноски - заплатено в брой адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, платими от Държавен фонд "Земеделие".
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №6044/17.10.2019г., постановено по адм. дело №7272/2019г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на А.К, [населено място], [жилищен адрес] ЕГН: [ЕГН] разноски по делото в размер на 700 /седемстотин/ лева.
Решението е окончателно.