Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.К срещу Решение № 398 от 21.02.2019 г. по адм. д. № 3915/2018 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу акт на блокиращ оператор към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община П. за прилагане на принудителна административна мярка принудително задържане на пътно превозно средство (ППС) с техническо средство „скоба“.

Касационният жалбоподател излага оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди, че е паркирала автомобила си на място, означено с маркировка „Археологически музей“, за спирането на което място не се дължи плащане на такса за паркиране на „синя зона“. Иска отмяна на съдебното решение и на акта за прилагане на мярката, както и присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответникът - блокиращ оператор към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община П., не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 30.11.2016 г. в 13.40 ч., след установяване на нарушение от инкасатор Вълова, на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. П. (НРППППСТГП), е извършено принудително блокиране на ППС марка Пежо, черен на цвят, [рег. номер на МПС], на ул. „П.К“ от оператор Колев.

От правна страна съдът е изложил съображения, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) и чл. 27 от НРСППППСТГП - за доказване предоставените правомощия по делото са представени...