Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на Общински съвет -Пловдив и на К. Г. А. и К. Н. Г. против решение № 1309/23.06.2016 г. по адм. д. № 957/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив с молба за отмяната му като неправилно.

О. [], представляван адв.. Ц, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационните жалби, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. О. [] и [фирма] не вземат становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд намира подадените в преклузивния срок по чл. 211, а. 1 АПК касационни жалби процесуално допустими, а по същество-неоснователни.

С обжалваното решение, по оспорване на [фирма], Административен съд Пловдив е обявил за нищожно решение № 13, взето от Общински съвет-Пловдив с протокол № 1/22.01.2004 г., в частта, с която е потвърдена заповед № ОА-1209/24.07.1992 г., издадена от арх. М.- заместник кмет и главен архитект на община П. за одобряване изменение на ЗРП / в частта на регулацията/ между парцели І-Дом на книгата и [номер], кв. [номер] отм. кв. [номер] /нов/ по плана на Централна градска част Пловдив по сините линии, щрихи и зачертавания на приложена към заповедта скица. За да постанови този правен резултат, съдът, като е взел предвид, че решението е взето в процедура по § 187 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ПЗРЗИДЗУТ/, обн. ДВ бр. 65/2003 г., е приел, че Общински съвет Плавдив е процедирал извън обема на правомощията, възложени му с цитираната норма.

Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.

С разпоредбата на § 187 ПЗРЗИДЗУТ бе дадена възможност в 6 месечен срок от влизането й в сила общинските съвети да потвърдят заповеди на главния архитект...