Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. Т при ЦУ на НАП срещу решение № 514/16.12.2015 г. по адм. д. № 533/2015 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04001514001090- 091-001/14.04.2015г., издаден от Н. С. И. и Р. В. Н. - органи по приходите при ТД на НАП-В. Т, потвърден с Решение№279/ 29.06.2015г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр.В. Т, с който РА на ревизираното лице е отказано преотстъпване на данък по чл.48,ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 6550,38лв. и лихви в размер на 2652,34лв. Касаторът твърди, че решението е необосновано и неправилно поради съществени нарушения на материалния закон. По същество изтъква нарушение на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, като твърди, че тази разпоредба е неприложима по отношение на земеделски производители, които не са еднолични търговци. Иска решението да бъде отменено и по допълнителни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът М. В. И. с [фирма] [населено място] чрез адв. О. Б оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

При извършената ревизия е установено, че през 2010 г. жалбоподателят е регистриран земеделски производител, по смисъла на §1,т. 1 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), както и че същият е бил данъчно задължено лице по ЗДДС,...