Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. А. ЧЛЕНОВЕ:А. Р. . КИРОВ при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора В. С. докладваното от председателяИ. А. по адм. дело № 4610/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от ТД „Манастира 2008“ ЕООД, представлявано от И. Г., със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, [адрес] чрез процесуален представител адв. М. Х., срещу Решение № 20 от 10.02.2021 г. на Административен съд – Сливен, постановено по адм. дело № 280 по описа на съда за 2020 година.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените искове от Манастира 2008ЕООД, против О. С. за осъждането й за заплащане общо 5000 лв. по два отделни частични иска от по 2500 лева всеки, представляващи обезщетения за причинени имуществени вреди и пропуснати ползи от противоправното бездействие на общината. Със същото решение „Манастира 2008“ ЕООД е осъдено да заплати на Общината направени по делото разноски в размер на 696 лв. (шестотин деветдесет и шест лева).
Касационният жалбоподател твърди необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че същото е незаконосъобразно поради неправилни правни изводи на първоинстанционния съд и несъобразяване с фактите по делото. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.
Ответната страна–О. С. чрез своя процесуален представител, адв. Д. Д., оспорва касационната жалба като нередовна и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и иска потвърждаването му. Претендира разноските по делото в касационната инстанция.
Върховна административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По съществото на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия състав приема следното:
Административен съд – Сливен е приел, че е сезиран с искова молба от „Манастира 2008“ ЕООД с която се иска ответникът – О. С. – да му заплати сумата от 5000 лв. по два отделни частични иска, представляваща обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи вследствие нейно противоправно бездействие. Относно характера на бездействието, съдът е посочил молба от ищеца (л. 6 от адм. дело 84/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен) от 09.03.2020г., в която се уточнява, че бездействието се изразява в следното: „Въпреки взето решение за осигуряване на средства за изграждане на обект Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“, този обект не е изграден, както и че О. С. не е предприела действия по промяна на предназначението на земи от ЗГФ в размер на 900 кв. м., както и действия по изграждането на водопровода.“
Съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: На И. Г. е издадено от Главен архитект на О. С. Р. за строеж № 329/15.07.2004 г. (л. 12 от гр. д 6469/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен), с което му се разрешава изграждане на обект „заведение за обществено хранене (бистро) с 48 места - преустройство и пристройка към съществуваща сграда“ в НУПИ 26, местност „Кироолу“, селищно образувание „Кироолу“ в землището на гр. Сливен. През 2006 г. от Главния архитект на О. С. на И. Г. е издадено Разрешение за строеж № 13 от 09.01.2006 (л. 13 от гр. дело 6469/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен), с което му се разрешава изграждане на обект „мотел“ в същото НУПИ.
От Главния архитект на О. С. е издадено Разрешение за строеж № 68 от 22.02.2008 г. (л. 11 от гр. дело 6469/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен), с което на ищеца и собственик на поземлен имот с идентификатор № 67338.439.93 по КККР на гр. Сливен (стар № 26), местност „Кироолу“, селищно образувание „Кироолу“, землището на гр. Сливен, се разрешава да извърши изграждане на ограда на този поземлен имот. Разрешението е влязло в сила на 07.03.2008 г.
С нотариален акт № 173, том I, peг. № 2089, дело № 148/2008 г., вписан с вх. рег. № 1222/28.02.2008 г. на Службата по вписванията на Районен съд - Сливен, И. Г. продава на ТД „Манастира 2008“ ЕООД поземлен имот с идентификатор № 67338.439.95, находящ се в гр. Сливен, местността „Кироолу“, ведно с одобрените строителни книжа и документи (л. 10 от гр. дело 6469/2019 г. на Районен съд - Сливен).
През декември 2008 г. на „Манастира 2008“ ЕООД е издадено от Главния архитект на О. С. Разрешение за строеж № 417 от 03.12.2008 г. (л. 14 от гр. дело 6469/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен), с което на дружеството, представлявано от И. Г., се разрешава изграждане на обект „Сграда за персонала към Мотел“ в поземлен имот с идентификатор № 67338.439.95 по КККР на гр. Сливен (стар № 26 и 28), местност „Кироолу“, селищно образувание „Кироолу“, землището на гр. Сливен.
Посочено е, че между Водоснабдяване и канализация ООД гр. Сливен и И. Г., за НУПИ 26, местност „Кироолу“, селищно образувание „Кироолу“, землището на гр. Сливен е сключен предварителен договор № 1789/24.11.2005 г. за проектиране на присъединяването на недвижими имоти и потребителите на вода към водопроводната и/или канализационна мрежи (лист № 15-17 от гр. дело 6469/2019 г. на Районен съд – Сливен). След подписите на страните по договора е допълнена Забележка: „Към датата на сключване на договора по недоизградената водопроводна мрежа не е осигурено непрекъснато подаване на вода с питейни качества“.
От О. С. е издадена Служебна бележка изх. № 1396/31.03.2004 г. (л. 18 от гр. дело 6469/2019 г. на Районен съд – Сливен), на И. Г., собственик на имот в селищно образувание „Кироолу“ гр. Сливен, в уверение на това, че в Инвестиционната програма на общината за 2004 г. са осигурени средства за изграждане на обект „Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“ гр. Сливен“. В официалния документ е предвидено да послужи пред РДВР – РЗ „ПАБ“ Сливен.
Съдът е кредитирал заключението на назначената от него съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице И. И. на база материалите, приложени към адм. дело 280/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, материали, предоставени от ТД „Манастира 2008“ ЕООД и информацията, съдържаща се в досието на обект „Водоснабдяване на СО „Кироолу““. Приел е, че след придобиването на източната част от поземлен имот 26, в която е ситуирано реализираното строителство, е изготвен ПУП, одобрен със заповед № РД-15-493/20.06.2002 г. на кмета на О. С.
За процесните строежи в поземлен имот 67338.439.95 по КККР на гр. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на АК, последно изменение със Заповед № КД-14-20-450/18.07.2011 г. на Началника на СГКК Сливен, находящ се в местност „Кироолу“ и с площ 6075 кв. м, стар номер 26, 28, са издадени следните документи:
1. Инвестиционен проект за „Заведение за обществено хранене (бистро) с 48 места - преустройство и пристройка към съществуваща сграда, одобрен с Протокол - решение № 21/25.06.2004 г. на ОбЕСУТ при О. С. И. Р. за строеж № 329 от 15.07.2004 г. Заведението е отразено по кадастралната карта като сграда с идентификатор № 67338.439.95.3 със застроена площ 316 кв. м.;
2.Инвестиционен проект за Мотел, одобрен с Протокол-решение № 14/29.04.2005г. на ОбЕСУТ при О. С. Издадено разрешение за строеж №13 от 19.01.2006г. Мотелът е отразен по кадастралната карта като сграда с идентификатор 67338.439.95.4 със застроена площ 295 кв. м.
3. Инвестиционен проект за „сграда за персонала към Мотел“, одобрен с Протокол-решение № 45/24.10.2008 г. на ОбЕСУТ при О. С. И. Р. за строеж № 417 от
03.12.2008 г. Сградата е отразена по кадастралната карта като сграда с идентификатор 67338.439.95.5 със застроена площ 87 кв. м.
4. Инвестиционен проект за „Плътна ограда на поземлен имот с идентификатор № 67338.439.93 в местност „Кироолу“, одобрен на 18.02.2008 г. И. Р. за строеж № 68 от 22.02.2008 г.
По данни на собственика строежите са изпълнени по „Стопански начин“. Те са завършени и обзаведени и към момента на изготвяне на експертизата (януари 2021 г.) не са въведени в експлоатация.
Няма писмени данни относно годината на окончателното им завършване, но е прието в експертизата, че са реализирани в периода 2004 г. –
2009 г.
В периода 2004 г. – 2021 г. предприетите и извършени действия във връзка с изграждане на обект „Водоснабдяване на СО „Кироолу“ са, както следва:
Възложен и изготвен Инвестиционен проект за обект „Водоснабдяване на СО „Кироолу“, съгласуван и одобрен през 2004 г. И. Р. за строеж № 552 от 10.12.2004 г. Изпълнител на проекта – „Дар-55“ ЕООД, гр. Н. З. по Договор от 04.10.2004 г. и „Дар-55“ ООД, гр. Н. З. по Договор от 26.09.2005 г.
Полагането на водопроводните тръби в държавен горски фонд е извършено съгласно сключен договор № 246 от 16.05.2007 г. между Национално управление по горите към Министерство на земеделието и горите и О. С. на основание Решение на Министерския съвет на Р. Б. № 593 от 07.08.2006 г. За обекта има контролно досие с актове и протоколи в съответствие с Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, включително и Акт образец 10, за установяване състоянието на строежа и СМР при спиране на строителството. Общата стойност на вложените средства от началото на обекта до началото на 2021 г. е в размер на 214 414. 00 (двеста и четиринадесет хиляди четиристотин и четиринадесет) лв.
Към момента инвестиционният проект, изготвен през 2004 г., е актуализиран с цел привеждане в съответствие със сега действащата нормативна уредба. За изграждане на напорен водоем с хлораторна станция има влязъл в сила ПУП, одобрен със Заповед № РД 15 - 921 от 13.06.2006 г. на кмета на О. С. По процедура за изключване на територии от държавен горски фонд, при промяна предназначението на имота, с Решение № 369 от 22.05.2015 г. на Министерския съвет на Р. Б. имотът е с отреждане „за напорен водоем с хлораторна станция“.
За инвестиционно предложение за изграждане на напорен водоем с хлораторна станция има издадено Решение №
16-ПР/29.04.2011 г. на министъра на околната среда и водите за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда и преценка за съвместимостта на проекти и програми с предмета и целите на опазване на защитените зони.
С Решение № 1440 от 31.01.2019 г. на Общински съвет – Сливен е прието изготвеното Техническо задание за проектиране на ПУП – парцеларен план, за линейните обекти на техническата инфраструктура, извън урбанизираната територия. Разработеният ПУП – Парцеларен план е приет с Протокол - Решение № 7 от 15.03.2019 г. на ОбЕСУТ при О. С.
Изработване и одобряване на ПУП – план за регулация и застрояване за имоти с идентификатори 67338.439.91 и 67338.439.92 по кадастрална карта на землището в гр. Сливен, находящи се в кв. 102 в СО „Кироолу“, като се образуват УПИ II-92 „за техническа инфраструктура“, УПИ III-92 и УПИ IV-91, е прието с Решение № 1514/21.03.2019 г. на Общински съвет – Сливен.
Извършено е предварително съгласуване за учредяване на сервитут върху горски територии – държавна собственост, за трасе на ел. кабел 1 KV НН и трасета на довеждащ, хранителен и
преливно-изпразнителен водопровод, с издадени Решение №РД-
49-375 от 07.11.2019 г. на Министър на земеделието, храните и горите, за имоти публична държавна собственост, с обща сервитутна зона от 1300 кв. м. и Решение № ИАГ-2075 от 24.01.2020 г. на Изпълнителен директор на ИАГ към Министерство на земеделието, храните и горите, за имот частна държавна собственост, с идентификатор 67338.439.89, със сервитутна зона от 216 кв. м.
За учредяване на сервитут върху имот – частна държавна собственост, с идентификатор 67338.439.89, със сервитутна зона от 216 кв. м. е извършена поправка на Горскостопански план на Териториално поделение на Държавно горско стопанство „Сливен“, по реда на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране на горски територии, с цел обособяването на имота в нов отдел и подотдел от държавен горски фонд, на територия която в стария горскостопански план е била поземлен фонд, с необходимото съгласуване в Министерство на околната среда и водите с изх. № НСЗП-579 от 11.12.2019 г.
Изготвен е ПУП – Парцеларен план за линейните обекти. ПУП е приет с Решение № 132 от 27.02.2020 г. на ОС – Сливен.
Относно учредяване на сервитут върху поземлен имот в горски територии, съгласно чл. 61, ал. 3 от Закона за горите, има изготвени оценки и договор с ИАГ за учреден сервитут № 172 от 30.11.2020 г., вписан в книгите на Служба по вписванията – Сливен към Агенция по вписванията с вх. peг. № 6892, Акт № 150, том. XXIV, дв. вх. № 6893 от 21.12.2020 г. за имоти публична държавна собственост и договор № 141 от 05.10.2020 г, вписан в книгите на Служба по вписванията – Сливен към Агенция по вписванията с вх. peг. № 5359, Акт № 195 том. XVIII, дв. вх. № 5356 от 20.10.2020 г. за имот частна държавна собственост.
Оставащите за изпълнение процедури, съгласно вещото лице, са следните:
1. Одобряване на актуализирания инвестиционен проект по изготвен доклад за оценка на съответствие на инвестиционен проект - за строеж втора категория;
2. Изготвяне на тръжна документация за провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки, за избор на изпълнители на СМР;
3. Строителен надзор за окончателното приключване на обекта;
След обстоен оглед на място на сградите от комплекса и имотната ограда вещото лице е констатирало следното:
- Покривните плоскости в откритата за наблюдение част са с равна повърхност и няма провисвания;
- Налице са няколко места допълнителни подмазвания на капаците по било и ръбове;
- В основната зала на сградата има теч от покрива, за който експертът счита, че е на мястото на покривен ръб и борд, където се наблюдават леко разместени капаци. Изразява становище, че е необходимо да се извърши частичен ремонт на покривното покритие в тази зона;
- Видимо добро състояние на монтираните в южната част на покрива улуци;
- Парапетите на терасите на хотела и на стълбището на главния вход са дървени и са в лошо състояние. Наблюдава се напълно компрометирано бояджийско покритие, прогнили и липсващи елементи, което създава опасност от злополука при използване на сградата. Същите повреди, прогниване и разместване се наблюдават и по обшивката от иглолистни дъски по източна и част от южна фасади на сградата. Подобни вреди има по дървените място за сядане и маса в двете шатри от лятната градина към ресторанта;
- Повреди по стени и тавани се наблюдават в повечето от помещенията в сградата на бистро - ресторант и сградата за персонала. Основните видими повреди се изразяват в петна, оцветяване, компрометирано бояджийско покритие и локални напуквания на шпакловка, мухъл и плесен, а в някои зони има и разрушения на шпакловка и ронене на мазилка;
- В санитарен възел от къщата за персонала се наблюдава локално разрушение на таванска мазилка и оголена армировка;
- Надигнати теракотни плочи в двете тоалетни от санитарния възел на бистро ресторант;
- Масивната плътна ограда на лицето на имота е с цокъл, облицован с каменни плочи – ивайловградски гнайс. Не се наблюдават отлепени и паднали плочи, на няколко места е видно, че е извършван частичен ремонт;
- Няма видими повреди по подвижното обзавеждане в сградите – маси и столове в ресторанта и легла и матраци в хотела;
Съгласно вещото лице, за отстраняване на констатираните и описани видими повреди по сградите от комплекса в имота на ищеца (поземлен имот с идентификатор № 67338.439.95 по КККР на гр. Сливен), е необходимо извършване на ремонтни работи и привеждане на обекта в нормално техникоексплоатационно състояние. Размерът на средствата за ремонтните дейности е изчислена след изготвяне на подробна количествена сметка на видовете строително ремонтни работи и избиране на единични цени от Справочник за цените в строителството, актуално издание на „С. Е. – СЕК“ или съставяне на единични анализни цени. Стойностната сметка е обективирана в Приложение № 1, неразделна част от заключението от експертизата, в което са посочени видовете работи по количество, единична цена и стойност, включваща преките разходи за труд и материали и допълнителните начисления, вкл. ДДС, съгласно изискванията за ценообразуване на строително монтажни и ремонтни работи в строителството. Общата стойност на строително ремонтните дейности възлиза на 10 106.00 (десет хиляди сто и шест) лв.
От най вероятната година на окончателното приключване на процесните строежи 2009 г. до настоящия момент са изминали 11 години. Експертът не е могъл да определи точната година на настъпването на вредите, но е изразил мнение, че амортизирането на даден обект започва от неговото приключване и е „нормално 5-6 години след приключване на строежа да започне появата на повреди по довършителните работи“ (л. 52 от адм. дело № 280/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен).
Според вещото лице, в конкретния случай, липсата на водоснабдяване на имота е пречка за въвеждането му в експлоатация и използването му по предназначение. Когато един обект е в експлоатация било необходимо и нормално всичко да са поддържа, почиства, проветрява и своевременно да се отстраняват възникналите повреди. Когато сградният фонд не се използва, в случая поради липсата на водоснабдяване, се създавали условия за по-ранна поява на повреди по елементите и довършителните работи на сградите. Паради тези причини счита, че липсата на водопровод има връзка с възникването на повредите.
Строителните дейности били изпълнени видимо с добро и много добро качество и изключвайки евентуалните скрити повреди и дефекти, вещото лице счита, че констатираните вреди не са настъпили в резултат на некачествено строителство. След определен период вредите настъпвали независимо от това дали съответният обект се експлоатира. От завършването на сградите били изминали 11 години. За такъв период било нормално вредите да настъпят независимо от това дали съответният обект се експлоатира или не. Неизползването на обекта по предназначение създавало условия за по-ранна проява на повреди по елементите и довършителните работи на сградите и причиняването на вреди.
От извършеното проучване в отдел „Строителен контрол“ при О. С. и РДНСК Сливен, вещото лице е установило, че няма данни строежите в поземлен имот с идентификатор № 67338.439.95 по КККР на гр. Сливен да са започвали преди издаването на разрешенията за строеж.
В съдебно заседание (протокол от съдебно заседание от 25.01.2021 г., л. 85-90 от адм. дело 280/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен) вещото лице уточнява, че не може да направи разграничение, каква част от вредите се дължат на невъвеждане в експлоатация и каква част на неизползването през изтеклия период от време. Ако са предприети някакви действия от собственика на строежа, вредите нямало да настъпят до такава степен, но имота след като е завършен не е поддържан, не се стопанисва и не се използва. Ако са били положени грижите на добър стопанин, тези същите вреди би следвало да ги няма, защото те не представлявали някакви сериозни увреждания. Това били неща, които са текущ ремонт и се отстранявали. Те не засягали конструкцията на сградите, а довършителните работи. Нямало данни за провеждане на текущи ремонти. На вещото лице не било представено заявление за издаване на разрешение за ползване. Не е виждал контролно досие на обекта. Актове обр. 14 и обр. 15 се явявали част от контролното досие на обекта, но не ги е виждал. Липсата на водопровод и причинените вреди на сградата не били в пряка връзка.
Първоинстанционният съд е кредитирал и заключението на назначената от него по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещо лице П. И. на основата на материалите по адм. дело 280/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, посещение на място и проучване на търговската дейност на сходни обекти.
Съгласно експертното мнение на вещото лице, средната годишна печалба преди облагане с корпоративен данък за конкретния търговски обект за периода 2014-2019 г., изчислена като разходи между общите средногодишни приходи и общите средногодишни разходи, съобразени със специфичните за обекта особености и неотличаващи се съществено от средните за сходни обекти в отрасъла, би била в размер на 78 349.00 (седемдесет и осем хиляди триста четиридесет и девет) лв. За данък печалба при облагане с действащата норма за корпоративния данък в размер на 10 % се полагат 7 835.00 (седем хиляди осемстотин тридесет и пет) лв. Нетната средногодишна печалба за периода 2014-2019 г., след облагане с корпоративен данък, би била в размер на 70 514.00 (седемдесет хиляди петстотин и четиринадесет) лв.
В съдебно заседание (протокол от съдебно заседание от 25.01.2021 г., л. 85-90 от адм. дело 280/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен) вещото лице уточнява, че изчисленията му са базирани на едни реално възможни приходи и разходи, които биха били декларирани и обложени с данък. Заключението му се доближавало до обявените в Търговския регистър резултати на дружества, които се предполага, че декларират реални приходи и разходи. Нямало разработен от собственика маркетингов план като писмен документ, като прогнозите за дейността са разработени въз основа на визията на собственика за развитието на дейността, как е смятал да работи, по какъв начин. За установяване на средния коефициент на заетост ползвал специализираната икономическа преса. Реалната себестойност на продукцията можело да се изчисли по един безспорен начин. Процентът 300% надценка от себестойността на продукцията в ресторанта бил ориентировъчен, и бил базиран на опита му като счетоводител и на познанията му от работата на подобен род обекти. Нямало друг писмен източник за този процент. Този процент на надценка нямало как да бъде еднакъв, защото зависел от категорията, местоположението на заведението. Нямало норматив за надценката, като собственикът решавал каква да бъде тази надценка, съобразявайки се с разходите и каква печалба би искал да има. Посочената надценка от 300 процента била средна надценка за подобен род обекти, с подобна категория. Експертът заявява, че е запознат с представения по делото труд на доц. доктор С. С. и го преглеждал по време на проучванията за експертизата. Бил запознат със стойността, която давал той, но ставало въпрос за обекти с различен мащаб, тогава и цифрите били различни и нямало как тази оценка да бъде еднаква. Ако се приемела надценка от 150 %, печалбата би била отрицателна величина, при запазване на останалите посочени пера в изчисленията. Основната цел на съществуването на икономическите субекти било реализирането на печалба. Дори да имало загуба, те извършвали корекции в следващия период, за да отстранят това.
По делото пред първоинстанционния съд е разпитана като свидетел Л. Д., тъща на управителя на „Манастира 2008“ ЕООД И. Г..
Въз основа на св. показания на Димитрова, съда посочва, че обектът в „Боаза“ нейните роднини го построили след като придобили мястото там, тъй като теренът се намирал на възлово място, откъдето минавал пътят за С. Б. Еленския балкан, В. Т. Стара река, Бяла. И. Г. работил в ресторантьорската сфера от много години, от преди 1980 година и решил, че ще е добър бизнес там да се направи такъв комплекс. Обектът бил завършен една-две години преди пенсиониране на свидетелката през 2010 г. Според нея не ползвали обекта, тъй като нямало питейна вода в района. Знаела, че са пускали много жалби и молби до общината, от където ги уверявали, че ще се направи напорен водопровод за вода. Имало от телевизията присъствие, имало протести от всички жители, от собствениците на вилни места и свидетелката присъствала на тези протести, в които изявявали желание да се построи този напорен водопровод за питейна вода. В имота имало сонда, но не знаела дали водата от сондата е подходяща за пиене. Когато имало голяма суша, водата спирала, реката също пресъхвала. Падали плочите по външната ограда, която била масивната, но те ги залепвали. Вътре около градинките също имало плочи, които ремонтирали. На покрива като се видело, че има изместени керемиди ги оправяли и се поддържало. Най-очевидната повреда била обшивката на фасадата на хотела, дървена обшивка, на източната страна и към входа парапети за влизане, също дървени, които били нарушени, изгнили, изместени, нарушено било бояджийското покритие. От атмосферното влияние били повредени външните парапети. Не бил правен ремонт по тях, защото изисквало големи разходи. Парапетите на терасите на хотела на стаите, които са към хотела, също били разместени и не изпълнявали предназначението си. Имало външни сепарета, на които също имало поставени места за сядане, маси към ресторанта, които не можело да се прибират и стояли навън, също били повредени. Вътре в ресторанта, в сградата на персонала, която ще ползват, имало напукани тавани, мазилката се ронила навсякъде. Подовите покрития били теракотни в тоалетните помещения, в ресторанта, там имало разместени подови плочки. В сградата за персонала, таванът на тоалетната бил частично паднал от влагата, не се проветрявало, имало плесен, мухъл. Твърди, че не били правени ремонти във връзка с това, тъй като не било рентабилно.
От правна страна първоинстанционният съд е приел следното: не се установява бездействие на ответника – О. С. по смисъла на чл. 256 АПК, което да се изразява в неизвършване на фактически действия, които същият да е бил задължен да извърши по силата на нормативен акт. Приел е, че обект „Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу“, предвиден в инвестиционната програма на О. С. представлява водностопанска система и съоръжения – публична общинска собственост по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ). Позовавайки се на чл. 10в, ал. 1 и ал. 2 и чл. 198и ал. 1, 2 и 8 ЗВ (в относимата им редакция) е направил извод, че по делото няма данни О. С. да е разработила регионален генерален план на В и К системите и съоръженията на обособената територия или генерален план на агломерации над 10 000 е. ж. на В и К системите и съоръженията. Допълнил е, че в актуализацията на общинския план за развитие на О. С. 2014-2020 г. (публикуван на уеб адрес https://mun. sliven. bg/plan-za-razvitie) е предвидена мярка 3.1.1.3.: Обновление и/или изграждане на нова водопроводна и канализационна инфраструктура в населените места от общината, предвиждаща изграждане/рехабилитация на ВиК мрежа за близо 43 км., но че в документа липсва конкретизация, че се отнася и за обект „Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу““.
Преценил е като релевантна за случая правната уредба по чл. 66 и чл. 84, ал. 1, 2 и 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е посочил, че, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при изграждане на нов обект в поземлен имот, който не е водоснабден, се извършва присъединяване към водоснабдителната система въз основа на писмено заявление от възложителя до оператора, като инвестиционните проекти се изработват въз основа на предварителните проучвания относно условията за присъединяване и предварителния договор за присъединяване, посочен в чл. 13, ал. 7 от Наредбата като необходимо условие за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект по чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ в относимата му редакция. Приел е, че такъв предварителен договор с лицензиран оператор е сключен на 24.11.2005 г., от което следва, че процесният имот се намира в териториалния обхват на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и операторът „ВиК“ ООД - гр. Сливен, като организация, предоставяща обществени услуги с такъв предмет, се е задължило да осигури водоснабдяване на предвидения за изграждане в този имот обект.
При така посочената нормативна уредба, съдът не е установил конкретно задължение по закон на длъжностно лице или орган на О. С. което да е конкретно определено и да не е изпълнено в противоречие с изискване на закона. Приел, че е по делото няма данни за неизпълнение на задълженията на кмета на общината и на общинския съвет във връзка с провеждането на политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопански системи и съоръжения - общинска собственост, още повече, че в актуализацията на общинския план за развитие на О. С. 2014-2020 г. е предвидена мярка
3.1.1. 3.: Обновление и/или изграждане на нова водопроводна и канализационна инфраструктура в населените места от общината, предвиждаща изграждане/рехабилитация на ВиК мрежа за близо 43 км. На база заключението от назначената по делото
съдебно-техническа експертиза е приел също, че в О. С. не е престанала работата по реализация на обект Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу““ и тя продължава и към момента. По данни от експертизата общата стойност на вложените средства от началото на обекта до момента е в размер на 214 414. 00 (двеста и четиринадесет хиляди четиристотин и четиринадесет) лв. Изготвеният през 2004 г. проект е актуализиран с цел привеждане в съответствие със сега действащата нормативна уредба, като е предвидено изграждане на напорен водопровод с хлораторна станция, въз основа на влязъл в сила ПУП, одобрен със Заповед № РД 15 - 921 от 13.06.2006 г. на кмета на О. С. Установил е, че О. С. е предприела действия по промяна на предназначението на земи от ЗГФ, както и действия по изграждането на водопровода. Заключил е, че доколкото липсват конкретни срокове за реализацията на този обект, то не би могло да се приеме, че е налице незаконосъобразно неизпълнение на задължение на длъжностно лице или орган на О. С. което респ. води до неоснователност на твърдението за противоправно бездействие на администрацията.
Първоинстанционният съд е направил и правен извод, че дейността по реализация на обект от инвестиционната програма на общината не би могла да бъде разглеждана като административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изграждането на водностопански системи и съоръжения - общинска собственост не се явявало действие или бездействие на административния орган, за да бъде ангажирана отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновал се е, че няма законов или подзаконов нормативен акт, които да задължава общината или нейни длъжностни лица да изпълнят такива инфраструктурни дейности, още повече да бъде определен срок за това. Тези задължения по начало произтичали не от административен акт, а от качеството на общината на титуляр на правото на собственост на общинската техническа инфраструктура. Следователно, е налице право на собственика да изгради съответната инфраструктура, но не и задължение, произтичащо от административна, властническа дейност да стори това. Публичният характер на собствеността имал значение за режима на съответните имоти, но не превръщал правоотношенията по повод на тази собственост в административни. Възложената отговорност във връзка с поддържането на водопроводната и канализационна мрежа изисквала собственикът да отговаря по общия ред за вредите, причинени от неговата вещ, респективно от неизпълнение на задължението тази вещ да бъде изградена. Дейността по изграждане и поддържане на водопроводните и канализационните мрежи не била административна и неизпълнението на това задължение не било свързано с осъществяване на властнически функции.
По отношение на втората, задължителна материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Административен съд – Сливен е приел, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на негово имущество, поради неползването му и липсата на достатъчна поддръжка, като за отстраняването им е необходима сумата от
10 106.00 (десет хиляди сто и шест) лв. Установил е, основавайки се на съдебно-икономическата експертиза, че Георгиев би могъл да реализира нетна средногодишна печалба след облагане с корпоративен данък в размер на 70 514.00 (седемдесет хиляди петстотин и четиринадесет) лв. или общо сумата от 352 570.00 (триста петдесет и две хиляди петстотин и седемдесет) лв. за периода
2014-2019 г.
Счел е, че по делото не е установено ищецът да е предприел действия за ограничаване или изключване на пропуснатите ползи, предприемайки алтернативни действия. Липсвали доказателства, че търговска дейност не е можело да бъде извършвана без реализацията на обект „Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу““. Липсвали и доказателства, че водният източник с ограничен капацитет в имота на Георгиев не е годен да гарантира осъществяване на дейността, която той е имал намерение да извършва. Поради това че пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в процеса, съдът е приел, че е било в тежест на ищеца да установи, че със сигурност би получил увеличаване на имуществото си през процесния период и нереализацията на това увеличение е непосредствено свързана с бездействието на ответника. В негова тежест било и да установи, че е предприел всички релевантни действия за избягване или намаляване на тези вреди, но въпреки това те са настъпили. В този смисъл съдът е преценил претенцията за причинени вреди от пропуснати ползи за недоказана.
Относно вредите от повреди на имуществото на ищеца, първоинстанционният съд е приел, че не е налице третата предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно пряка и непосредствена причинна връзка между бездействие на орган на ответника и настъпила вреда, понеже липсвало незаконосъобразно бездействие, както и липсвала връзка между вредите, претърпени от ищеца и претендираната от него незаконосъобразна дейност. Вещото лице Иванов също не е могъл да направи разграничение каква част от вредите по строежите се дължат на невъвеждане в експлоатация и каква част на неизползването през изтеклия период от време. Ако са били предприети някакви действия от собственика на строежа, вредите нямало да настъпят до такава степен, но имотът, след като е завършен не бил поддържан, не се стопанисвал и не се използвал. Ако са били положени грижите на добър стопанин, тези същите вреди би следвало да ги няма. В този смисъл уврежданията по строежа на ищеца се дължали на липсата на поддръжка, а не на липсата на водопровод, поради което липсвала пряка и непосредствена причинна връзка между нереализацията на обект „Водоснабдяване на селищно образувание „Кироолу““ и повредите по имота на ищеца.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно.
Административният съд е обсъдил всички събрани документи по делото въз основа на което е установил обективната обстановка по спора. Изводите на съда са обосновани и правилни.
От събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, вкл. и разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че изготвения инвестиционен проект за обект Водоснабдяване на СО Кироолу, за който в годишните бюджети на Общината са предвиждани и средства, е реализиран частично - изградена е водопроводната мрежа( изявление на вещото лице при разпита му в съдебно заседание от 25.01.21 г.)като остава изграждането на водоеми, актуализацията на инвестиционния проект. Установено е също така, че има влязъл в сила ПУП за изграждане на НВ с хлораторна станция, за което инвестиционно предложение има решение на Министъра на околната среда и водите, за преценка на необходимостта от ОВОС и преценка за съвместимостта на проекти и програми с предмета и целите на опазване на защитените зони. Установено е, че е разработен парцеларен план за линейните обекти на техническата инфраструктура, извън урбанизираната територия, както и е започнала и се провежда процедура за учредяване на сервитут върху горски територии - държавна собстевност, за които има издадени решения на министъра на земеделието, храните и горите за имота публична държавна собственост и на Изпълнителния директор на ИАГ към МЗХГ за имота частна държавна собственост. Установено е, че за учредяване на сервитут върху имот - частна държавна собстевност, се извършва поправка на Горскостопански план на Териториално поделение на ДГС -Сливен, с необходимото съгласуване в МОСВ, изговяни са оценки за учредения сервитут.
От установеното следва, че водоснабдяването на СО Кироолу изисква предприемането на процедура пред О. С. и други администраитвни процедури пред различни държавни органи. За да е налице бездействие на ответника, каквото се твърди от ищеца, последният е следвало да докаже по делото, че е налице значителна забава в изпълнението и довършването на тези процедури, което е единствено и само поради непредприемането на необходими нормативноустановени задължения от длъжностни лица на общинската администрация при О. С. Такива доказателства по делото не са събрани.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция, също така, напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд, за липсата на причинна връзка между твърдените от ищеца имуществени вреди и твърдяното бездействие, която да е пряка и непосредствена, което прави ненужно повтарянето им.
Решението, постановено от административния съд е обосновано и правилно, и не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което следва да се потвърди.
Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 10.02.2021 г. на Административен съд – Сливен, постановено по адм. дело № 280 по описа на съда за 2020 година.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Искра Александрова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Албена Радославова
/п/ Юлиян Киров