Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Б. срещу решение № 1771 от 03.11.2016г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 166/2016г. С него се отменя решение № БС-69-П/02.12.2015г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите Бургас и върната преписката за произнасяне.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, [фирма] чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административня съд е образувано по жалба на [фирма] против цитираното решение на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ Бургас. С него е прекратена процедурата по преценяване необходимостта от извършване на оценка въздействието върху околната среда/ОВОС/ за инвестиционно предложение /ИП/ "Изграждане на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор [номер] /УПИ [номер]- [номер]

, кв. 44/ [населено място]. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, поради неверен извод на органа, че не е собственик на имота като не зачита документите за собственост и повдига спор, извън настоящето производство. Наред с това, липсва аргументация досежно второто основание за отказ по чл. 4а от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /НУРИОВОС/ като становището на директора на Басейнова дирекция /БД/ "Черноморски район" не е за недопустимост на ИП, а дава указания за начина на неговата реализация. Поддържат се и доводи за неспазване на сроковете за произнасяне и неуведомяване за исканото становище от басейнова дирекция.

Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна.

Установено е от доказателствата по приложената преписка, че с уведомление вх. № 881/05.02.2015г. [фирма] е заявило пред директора на РИОСВ Бургас инвестиционното си предложение за изграждане на жилищна сграда в [населено място], [община]. След това с уведомление изх. № 881/18.04.2015г. директорът на РИОСВ Бургас е поискал от [фирма] представяне на документация за наличие на ПУП, одобрен до 07.02.2014г. и наличието на съответствие с неговите предвиждания, както и да се ангажират доказателства, че дружеството има качество на възложител на ИП, чрез представяне на документи за собственост и владеене на имота. От представените документи и становище на директорът на БД Черноморски район съдът е установил, че жалбоподателят е собственик на имота, съгласно представените доказателства и инвестиционното предложение е допустимо, като директорът на РИОСВ Бургас е излязъл извън обвързаната си компетентност, като недопустимо в условията на оперативна самостоятелност, която не притежава е направил различен извод, че ИП е недопустимо и към реализацията му следва да се пристъпи след изграждане на селищна канализационна система за англомерация [населено място] и осигурена възможност за подходящо пречистване на отпадните води от сградите, предвидени за застрояване. При липса на нарушения в процедурата и при неоснователни констатации относно правото на собственост и неоснователни констатации за недопустимост на ИП решението е отменено изцяло и преписката върната на органа за ново произнасяне съгласно мотивите на решението. Решението е правилно.

Съдът е извършил проверка на всички доводи на страните въз основа на доказателствата по приложената преписка и събраните в съдебното производство и е извел обоснован извод за фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. Констатациите относно правото на собственост са обосновани на представените доказателства с които се оборват констатациите в оспорения административен акт. Представените доказателства в касационното производство са неотносими към спора тъй като в чл. 220 АПК е предвидена забрана за нови фактически установявания, като Върховният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Спорът за собственост е извън настоящето производство и няма място като основание в административния процес за издаване на административен акт. Предвид изложеното съдът правилно е основал изводите си на съществуващите официални писмени доказателства в резултат на което е изведен верен правен извод за незаконосъобразност на решението в частта му по т. 1. По отношение на т. 2 от него съдът е приел за неверни изводите относно недопустимостта на ИП. При съобразяване на разпоредбите на чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗООС, чл. 2, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 2а, ал. 2, чл. 4а, ал. 1 НУРИОВОС и чл. 155, ал. 1, т. 23 от ЗВ съдът е извел обоснован фактически и правен извод, че крайното становище на Басейнова дирекция "Черноморски лрайон" е за допустимост на инвестиционното предложение под условие - след въвеждане в експлоатация на канализационната система на населеното място и отвеждане на отпадъчните води към действата ПСОВ. Поради това не са налице основанията по чл. 2а, ал. 2 онт Наредба за прекратяване на процедурата пред РИОСВ. Предвид изложеното не се установяват сочените касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1771 от 03.11.2016г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 166/2016г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.