Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 4613/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Митници“ - гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1274 от 01.03.2021г., постановено по адм. дело № 5290/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което агенцията е осъдена да заплати на Г. Т. Л. ООД обезщетение в размер на 887,86 лв. за имуществени вреди, претърпени в резултат на отменено Решение № 577/07.10.2008 г. на Началника на М. А. С. ведно със законната лихва, считано от 31.10.2011 г.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъква доводи за липса на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Поддържа, че не е обсъдено и приложението на чл. 5 ЗОДОВ. Моли решението да бъде отменено, а искът - отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В допълнителни писмени бележки, представени при даване хода по същество пред настоящата инстанция, но без да потвърди искането при явяването си в съдебно заседание, процесуалният представител на касатора моли, ако съдът намери за необходимо, да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: „Следва ли под лихви по смисъла на чл. 192 ЗМ вр. чл. 98 Р952/2013г. по смисъла на европейското законодателство да се разбира изобщо обезщетение, доколкото същото се изчислява именно като законна лихва? 2. Може ли да се приеме, че е допустимо ограничаването на упражняване правото на собственост, вменено на и осъществено от митническите органи съгласно митническото законодателство на ЕС спрямо ищцовото дружество, изразяващо се в изискване за обезпечение, представлява ли това изискване непропорционална и нетърпима намеса в правото на собственост на дружеството? 3. Гарантира ли правната уредба на ЕС, изискваща учредяване на обезпечение съгласно Регламент 2913/92г. и Регламент 2454/93г. осъществяване на преследваните от нея цели от общ интерес и надхвърля ли необходимото за тези цели ?“.

Ответната страна - Г. Т. Л. ООД, чрез адв. А., оспорва касационната жалба. Възразява срещу искането за отправяне на преюдициално запитване по съображения, изложени в допълнителни писмени бележки. Претендира разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, при наличието на изискуемите за това процесуални предпоставки. По същество е частично основателна.

Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на[Фирма 2] против А. М. с която, на осн. чл. 203 и сл. АПК е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи - в размер на 887,86 лв., причинени от Решение № 577/07.10.2008 г. на Началника на А. М. С. отменено като незаконосъобразно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение агенцията е осъдена да заплати исковата сума, като съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

От фактическа страна АССГ е приел за установено, въз основа на приложените по адм. д. 1794/2009 г. на същия съд доказателства, че Г. Т. Л. ООД е осъществило внос на стоки от Р. Т. които е декларирало и за които е била определена нова, по-висока митническа стойност; въз основа на тях е бил определен и нов по-висок размер на дължимия ДДС. Издадено е Решение № 577/07.10.2008 г. на Началник М. А. С. което е отменено с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на това е прието, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изложени са мотиви и за наличие на вреда, представляваща размер на законната лихва върху сумата, в причинна връзка с отменения акт. С молба вх. № 2600-3751 от 01.08.2008 г. и дружеството е поискано възстановяване на събраните депозити. За определяне размера на обезщетението, съдът е извършил служебно съответни изчисления, като е приел, че не са му необходими специални знания.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите: „Следва ли под лихви по смисъла на чл. 192 ЗМ вр. чл. 98 Р952/2013г. по смисъла на европейското законодателство да се разбира изобщо обезщетение, доколкото същото се изчислява именно като законна лихва? 2. Може ли да се приеме, че е допустимо ограничаването на упражняване правото на собственост, вменено на и осъществено от митническите органи съгласно митническото законодателство на ЕС спрямо ищцовото дружество, изразяващо се в изискване за обезпечение, представлява ли това изискване непропорционална и нетърпима намеса в правото на собственост на дружеството? 3. Гарантира ли правната уредба на ЕС, изискваща учредяване на обезпечение съгласно Регламент 2913/92г. и Регламент 2454/93г. осъществяване на преследваните от нея цели от общ интерес и надхвърля ли необходимото за тези цели ?“ :

Нормата на чл. 267 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) /ЕС/, както и практиката на СЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на правото на Съюза при постановяване на решението по конкретен правен спор. Основните предпоставки за възникване на задължение за отправяне на преюдициално запитване са следните: запитващата юрисдикция да е последна инстанция по материалното право, повдигнатите въпроси да се отнасят до тълкуване на правото на ЕС, въпросът да е относим към основния спор и да касае реален, а не хипотетичен правен проблем по него, въпросът да не е идентичен с предишно запитване по подобно дело, отговорът да не произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на ЕС, да е налице съмнение или неяснота относно значението и смисъла на разпоредбата или акта, чието тълкуване се иска.

Поставените в касационната жалба въпроси са неясни, не са формулирани като такива, касаещи тълкуване на конкретна норма от правото на ЕС и в този вид са неотносими към спора. Както се сочи в константната практика на Съда на Европейския съюз, от връзката между втора и трета алинея от член 267 ДФЕС следва, че посочените в трета алинея юрисдикции имат същото право на преценка, както всяка друга вътрешна юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да им даде възможност да се произнесат с решение. Ето защо тези юрисдикции не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен, т. е. ако отговорът му, независимо от това какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе решаването на спора (Решение от 6 октомври 1982 г. по дело Cilfit и др., 283/81, точка 10, Решение от 18 юли 2013 година по дело C-136/12, Consiglio nazionale dei geologi,т.26, Решение от 06.10.2021г. по дело С-561/19, Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, т.34).

Обстоятелствената част на исковата молба обуславя правна квалификация на иска по чл. 1 ЗОДОВ. Никъде в исковата молба няма позоваване на нарушаване на правото на Европейския съюз като основание на иска. Искът е предявен като такъв за обезщетение на вреди, произтекли от отменен индивидуален административен акт, а не за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, в който случай дори предварителната отмяна на съответния административен акт не е необходима. Освен това производството по установяване на митнически задължения, в случая на тяхната липса, е приключило с влезли в сила решения на националния съд, като по силата на българския процесуален закон правните последици на тези актове се заличават, считано от момента на издаването им. По тези въпроси няма спор в процеса. Не на последно място, разпоредбата на чл.192 ЗМ /отм./, на която касаторът се позовава и във връзка с която иска тълкуване на правото на ЕС, не е приложимо право в спора за дължимостта на обезщетението по чл.1 ЗОДОВ в настоящия случай, за което ще бъдат изложени допълнителни съображения по същество по-долу. Въпросите всъщност не касаят относимия към спора въпрос, а гравитират около правомощието на митническите органи да изискват обезпечения. Това правомощие обаче не е спорно в настоящия процес.

Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да бъде оставено без уважение.

Решението е частично правилно. Фактическата обстановка по делото е установена, а крайните изводи съответстват на материалния закон, макар и не изцяло по изложените в съдебното решение съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица постановени при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност следва да се докаже по безспорен и категоричен начин наличието на отменен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения по надлежния ред акт или установеното незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между последните и вредите. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Не се спори, а е и доказано по делото, както правилно е приел и първоинстанционният съд, наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - Решение № 577/07.10.2008 г. на М. А. С. Следва да се прецизира, че с решението за определяне на нова митническа стойност и нов размер на дължимото ДДС е разпоредено, в т. 4, след влизане в сила на същото решение вече учреденият от дружеството депозит в размер на 2838 лв. да бъде усвоен за погасяване на възникналото ново митническо задължение в общ размер на 2834,69 лв. и съответните лихви. Видно е от приложената ЕАД от 31.05.2008 г., че депозит от 2838 лв. е внесен на 03.06.2008 г. Няма спор между страните относно факта на внасяне на депозита, както и че той е даден, за да бъде разрешено вдигане на стоките; това изрично е посочено и в касационната жалба на А. М.

Установено е от документите по приложеното адм. д. 1794/2009 г. на АССГ, че още на 31.05.2008 г. е извършена проверка на стоките по смисъла на чл. 152 вр. чл. 160 ППЗМ, както е посочено в самия протокол, а на 02.06.2008г. е издадено становище на отдел Тарифна политика при М. А. С. за по-висока митническа стойност на стоките и е изискано внасяне на депозит в размер на митническата стойност. Съгласно приложимата към момента на вноса разпоредба на чл. 162 ППЗМ, даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземането под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започнатата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение с размер, достатъчен да покрие разликата.

Следователно, действително първоначално сумата от 2838 лв. е била внесена за целите на вдигане на стоката, във връзка с чл. 162 ППЗМ, но впоследствие е била задържана от митническите органи, като основанието за задържането и е било променено, въз основа на отмененото Решение № 577/07.10.2008 г. Именно поради промяната на основанието за задържане, а и предвид обстоятелството, че се търсят вреди от отмененото Решение № 577/07.10.2008 г., исковият период е следвало да бъде прецизиран на 07.10.2008 г. – 25.11.2010 г. и размерът на обезщетението е следвало да бъде определен за този период. При така заявеното основание на иска, няма причина за присъждане на обезщетение за период преди издаване на акта, от който се претендира да са понесени вредите.

Налице е и втората предпоставка - засягане на имуществената сфера на търговското дружество, поради обстоятелството, че за процесния период то не е разполагало с исковата сума. Макар размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава, то не е лихва. При паричните притежания обективният измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срок. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Вредата се изразява в невъзможността да бъде ползвана съответната парична сума за времето до постановяване на съдебните решения. За посочения по-горе период размерът на обезщетението, равен на законната лихва, изчислен чрез наличния на интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор е в размер на 727,37 лв.

Налице е и причинна връзка между отменения акт и претърпените вреди. Още при първото разглеждане на делото, в мотивите на Решение № 2103/10.02.2020 г. по адм. д. 1016/2018 г. на ВАС е посочено, че в случая не са приложими разпоредбите на чл. 192 (отм.) и чл. 214 от ЗМ. Член 192 ЗМ (отм.) е приложим по отношение на приетите от митническите органи обезпечения. С промяната на основанието за задържане на сумата, както е разпоредено в Решение № 577/07.10.2008 г., тя вече не представлява обезпечение. Поради това са изцяло неотносими към спора доводите на касатора за правната природа на това обезпечение, за реда, по който то се налага и за недължимостта на лихви по него. Както е посочено в самото решение, въз основа на което се претендират вредите, сумата е предвидена за усвояване, съгласно чл. 211, ал. 1, т. 2 ЗМ за взетите под отчет, на основание чл. 205 ЗМ публични държавни вземания. След отмяната на Решение № 577/07.10.2008 г., отпада основанието за усвояване на сумата за покриване на публични държавни вземания, поради което и тази сума подлежи на връщане. Това следва и от чл. 214 ЗМ вр. чл. 219а ЗМ - когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. Не е спорно, че сумата е била поискана и възстановена. Спорът по настоящото дело касае обезщетението, представляващо заместваща престация за неизплатената лихва върху тази сума за периода на задържането и, а не самата сума от 2838 лв.

С оглед изложеното по-горе, че при заявеното основание на иска, обезщетението се дължи от датата на издаване на Решение № 577/07.10.2008 г. с което е променено основанието за задържане на сумата, неоснователни са доводите на касатора за приложение на чл. 5 ЗОДОВ. Съгласно изричното разпореждане в самото решение, на ответника не е бил даден никакъв избор за това да предложи някакъв друг или същия вид обезпечение, а сумата от 2838 лв е предвидена за директно покриване на по-високите митни сборове.

Независимо от това, неоснователни са и съображения във връзка с това, че евентуалната възможност на ответника да избере вида на обезпечението има значение за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Плащането всъщност изобщо не следва да се разглежда като опция, тъй като то означава изпълнение на акта. Изпълнението при липса на суспензивен ефект на жалбата е очевидно нежелан правен резултат от лицето, което оспорва акта, поради което не може да се твърди, че то има избор да изпълни и че този избор прекъсва причинно-следствената верига в случая.

Неоснователни са и доводите срещу присъждане на законната лихва от завеждане на исковата молба. Както се посочи вече по-горе, макар размерът на обезщетението по чл. 1 ЗОДОВ в случая да се изчислява на база законната лихва за процесния период, то не е лихва. Върху него се дължи законната лихва от завеждане на исковата молба, както по всеки иск за парично притежание. Законната лихва се дължи върху определената с настоящото решение главница от 727,37 лв.

По изложените съображения решението следва частично да бъде отменено в частта му за периода извън 07.10.2008 г. – 25.11.2010 г. и за сумата над 727,37 лв., както и в частта за разноските за сумата над 270,77 лв., като в тази част искът следва да бъде отхвърлен. В останалата част решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора разноски на касатора не се дължат. На ответника се дължат разноски, съобразно представени доказателства за извършени разходи за адвокатско възнаграждение, в размер на 245,77 лв., съразмерно на основателната част от исковата претенция.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция „Митници“ за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите: „Следва ли под лихви по смисъла на чл. 192 ЗМ вр. чл. 98 Р952/2013г. по смисъла на европейското законодателство да се разбира изобщо обезщетение, доколкото същото се изчислява именно като законна лихва? 2. Може ли да се приеме, че е допустимо ограничаването на упражняване правото на собственост, вменено на и осъществено от митническите органи съгласно митническото законодателство на ЕС спрямо ищцовото дружество, изразяващо се в изискване за обезпечение, представлява ли това изискване непропорционална и нетърпима намеса в правото на собственост на дружеството? 3. Гарантира ли правната уредба на ЕС, изискваща учредяване на обезпечение съгласно Регламент 2913/92г. и Регламент 2454/93г. осъществяване на преследваните от нея цели от общ интерес и надхвърля ли необходимото за тези цели?“

ОТМЕНЯ Решение № 1274 от 01.03.2021 г., постановено по адм. дело № 5290/2020 г. по описа на Административен съд София-град в частта му за периода извън 07.10.2008 г. – 25.11.2010 г. и за сумата над 727,37 лв. и в частта за разноските за сумата над 270,77 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, предявен от Г. Т. Л. ООД срещу А. М. за разликата над 727,37 лв. до пълния размер от 887,86 лв. и за период извън периода 07.10.2008 г. – 25.11.2010 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Г. Т. Л. ООД съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 245,77 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Особено мнение на съдията Ж. П.

Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че решение № 1274 от 01.03.2021г., постановено по адм. дело № 5290/2020 г. по описа на Административния съд-град София, в частта, в която е оставено в сила, е правилно. Решението и в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и следва да отмени с постановяването на друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло.

Административният съд не е приложил норми от правото на Европейския съюз и от националното право, които регулират спорното правоотношение.

Съгласно чл.74 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността (обн. L ОВ. бр.302 от 19 октомври 1992 (отм.),когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено. Когато митническият режим, под който стоките са декларирани, изисква обезпечение, митническите органи разрешават вдигането на стоките само след неговото учредяване.

Обезпечението се учредява чрез депозит в пари или поръчител. То не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или не може да възникне отново. След като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне, обезпечението се освобождава незабавно (чл.199, т.1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92).

Съгласно чл.162 ППЗМ (отм.) даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземането под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започнатата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение с размер, достатъчен да покрие разликата.

За приетите обезпечения митническите органи не дължат лихви (чл.192 ЗМ - отм. ).

Обезпечението не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или може да възникне отново. Обезпечението се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне (чл.197 ЗМ).

С решение на началника на Митница „А. С. е определена нова, по-висока митническа стойност на стоките и съответно, нов размер на данъка върху добавената стойност, дължим от вносителя. Според мотивите на решението, разликата за доплащане възлиза на 2834,69 лева. „Г. Т. Л. ООД било задължено да заплати публично държавно вземане – данък върху добавената стойност в размер на тази сума, заедно с лихви. Посочено е, че след влизане в сила на решението учреденият от „Г. Т. Л. ООД депозит от 2838 лева ще бъде усвоен за погасяване на задължението.

Съгласно разпоредбите на чл.54, 55 и чл.56 от Закона за данък върху добавената стойност ( редакция от 28.12.2007 г.) данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне.) Данъчната основа при внос на стоки по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със: 1. митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на Общността, както и дължимите при внос на територията на страната; 2. присъщите на вноса разходи, като комисиона, разходи за опаковка, транспорт и застраховка, реализирани до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове (чл.59 ЗЗДС).

Съгласно чл.90 ЗДДС в случаите по чл. 16 вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:1. по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса; 2. по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец. В случаите по ал. 1 митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.

Анализът води до извод, че сумата 2838 лева, внесена от „Г. Т. Л. ООД, представлява обезпечение не само на дължимите вносни мита, а и на другите задължения към държавата, в частност, на задължението за данък върху добавената стойност, което се определя от митническите органи. Поради това приложение намира разпоредбата на чл.192 ЗМ (отм.), според която за приетите обезпечения митническите органи не дължат лихва. Щом сумата 2838 лева представлява обезпечение, тя не може да е източник на лихвоносно задължение и за времето от издаването на Решение № 577/07.10.2008 г до отмяната му с влязло в сила съдебно решение.

С административния акт на началника на Митница „А. С. се определя публично задължение за данък върху добавената стойност. Отменяйки този акт като незаконосъобразен, съдът отрича съществуването на това задължение. Исковата претенция обаче няма връзка с публичното задължение, а с депозита, който го обезпечава.

Цитираната в мотивите на касационното решение разпоредба на чл.219а ЗМ, която урежда връщането от митническата администрация на недължимо платени суми със законната лихва, не регулира спорното правоотношение. Тя се прилага в случаите, в които митни сборове (не обезпечения) са определени с незаконосъобразен административен акт.

Накрая следва да се отбележи, че ищецът не е въвел твърдения, от които да се извлече основанието на неговата претенция за периода, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя решение № 577/07.10.2008 г. на началника на Митница „А. С. , до датата, на която Агенция „Митници“ е превела обратно на дружеството сумата 2838 лева. Искът подлежи на отхвърляне и в тази част, тъй като след отмяната на административния акт, той не може да е източник на вреди, както се твърди в исковата молба.

В нарушение на установения правен ред е и осъждането на Агенция „Митници“ за заплащането на лихва върху лихва. Това че съдът назовава изтеклата лихва „обезщетение“, не променя нейният характер. Лихвата е именно вид обезщетение за забавено плащане. Претенцията за ищеца е за изтеклата върху вземането му законна лихва, която е такава, и по същност, и по размер. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Наредба с такъв предмет не е издадена, поради което олихвяването на изтекли лихви не е разрешено.

Съдия:

Ж. Петрова

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Б. п/ Аглика Адамова