Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, съответно от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Пловдив и от [фирма] срещу Решение № 2449/03.12.2015г., постановено по адм. дело № 979/2015г. по описа на Административен съд – Пловдив.

С обжалваното решение, Административен съд – Пловдив е отменил Ревизионен акт № Р-26-1402312-091-01/12.01.2015, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с РА № П-16002615006560-003-01 от 15.01.2015 г. за поправка на РА, потвърден с Решение № 233 от 24.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на [фирма] са определени публични задължения за корпоративен данък за довнасяне за 2010г. за разликата от 4 598,97 лева до пълния размер на задължение от 44 950,37 лева, ведно с прилежащите лихви и отхвърлил жалбата на [фирма] срещу РА, в останалата му част.

Касаторът - Директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП оспорва решението, в частта, с която е отменен РА, в частта на установен корпоративен данък за довнасяне на основание чл.78 от ЗКПО за 2010г. над 4 598,97 лева до 44 950,37 лева, ведно с прилежащите лихви, като излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на [фирма] срещу ревизионния акт, в тази му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Касаторът - [фирма] оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, само в частта на установен корпоративен данък за довнасяне на основание чл.26, т.1 от ЗКПО за 2008г., 2010г., 2011г. и 2012г. в общ размер от 13 769,91 лева, ведно с прилежащите лихви, като излага доводи за неправилност на решението в съответната част, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА, в тази част, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Върховен административен съд, Осмо отделение, предвид разпоредбата на чл.218 от АПК, преценява следното:

Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) № Р-26-1402312-091-01/12.01.2015, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с РА № П-16002615006560-003-01 от 15.01.2015 г. за поправка на РА, потвърден с Решение № 233 от 24.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на [фирма] са определени задължения за корпоративен данък за довнасяне за 2008, 2010, 2011 и 2012г. общо в размер на 13 769,91 лева, ведно със съответните лихви, в резултат на увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО с отчетени разходи за амортизация на лек автомобил „Мерцедес“, определен е корпоративен данък за 2010г. в размер на 44 950,37 лева, в резултат на увеличен финансов резултат на дружеството по реда на чл.78 от ЗКПО със сума в размер на 403 604 лева и допълнително е начислен ДДС за м.08.2014 г. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС.

С обжалваното решение, АС – Пловдив е отменил РА, в частта, с която на [фирма] са определени публични задължения за корпоративен данък за довнасяне за 2010г. за разликата от 4 598,97 лева до пълния размер на задължение от 44 950,37 лева, ведно с прилежащите лихви и отхвърлил жалбата на [фирма] срещу РА, в останалата му част по ЗКПО и в частта по ЗДДС.

За да постанови този резултат, АС – Пловдив е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения.

Относно приложението на материалния закон, след анализ на събраните доказателства, съдът е обосновал самостоятелни фактически констатации и правни изводи относно всички спорни въпроси.

Предмет на обжалване пред настоящата инстанция и по двете касационни жалби е решението на АС – Пловдив, само в частта по ЗКПО.

1. Относно увеличението на счетоводния финансов резултатна дружеството за 2008г., 2010г., 2011г. и 2012г. по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО с отчетени разходи за амортизация на лек автомобил „Мерцедес, спорен по делото е бил въпроса дали автомобила е използван за икономическата дейност на дружеството.

АС – Пловдив е приел, че тежестта да докаже положителния и благоприятен за ревизираното лице факт на използване на автомобила в икономическата дейност на дружеството не е доказан, тъй като освен писмените обяснения от управителя на дружеството не са ангажирани други доказателства, подкрепящи тази теза. Приел е, че след като в счетоводството на дружеството не са осчетоводявани разходи за гориво, резервни части и прочие експлоатационни разходи във връзка с използването на автомобила, то правилно с РА е увеличен счетоводния финансов резултатна дружеството за 2008г., 2010г., 2011г. и 2012г. по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО с отчетени разходи за амортизация на лек автомобил „Мерцедес“, които не са свързани с икономическата дейност на дружеството. Решението в тази му част, е правилно.

Неоснователно е твърдението на касатора [фирма] за неправилност на решението, в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон.

Установено е по делото, че процесния автомобил „Мерцедес“ е заведен като ДМА, като са начислявани амортизации за 2008г., 2010г., 2011г. и 2012г. Спорният въпрос между страните е дали автомобила е използван за икономическата дейност на касатора, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗКПО, преустановява се начисляване на амортизация, когато активът временно не се използва. Това е така, защото амортизацията се начислява само, ако активът носи икономическа изгода. Затова не е достатъчно, той да бъде счетоводно заприходен като актив, а да се използва като такъв за икономическата дейност на собственика му. При липсата на доказателства за изразходвано гориво, резервни части и прочие експлоатационни разходи от страна на дружеството във връзка с използването на автомобила в дейността му, правилно съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че автомобилът не е използван за икономическата дейност на дружеството. Само въз основа на обстоятелствата, че автомобилът е заведен като ДМА и управителя на дружеството дава обяснения, че използва същия за своята управленска дейност, не може да се приеме за доказан факта на използване на автомобила за икономическата дейност на дружеството, т. е. че е черпена икономическа изгода от този автомобил, за да се приеме, че правилно са начислени и амортизациите за него за отчетните 2008г. 2010г., 2011г. и 2012г. Затова при липса на доказателства за използването му в икономическата дейност на дружеството, законосъобразно е прието увеличаването на финансовия резултат с непризнатите амортизации, начислени за този автомобил на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО.

2. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2010г. по реда на чл. 78 от ЗКПО, в размер на 403 604 лева, по делото не е имало спор по фактите, че с ПКО от 2008г. и 2009г., двама от съдружниците А. А. Ю. и А. Ю. А. са предоставили заемни средства на ревизираното дружество в общ размер от 403 604 лева, като през 2010г. дружеството е осчетоводило сумата от 403 604 лева по дебита на сметка 492 „Разчети със собственици“ и кредита на сметка 121 „Неразпределена печалба от минали години“.

Приходната администрация е твърдяла, че въз основа на взетите счетоводни записвания и съставените в дружеството счетоводни документи е налице отписване на задължение на дружеството към собствениците, което означава, че дружеството няма да връща предоставените му парични средства от съдружниците, поради което са приели, че са налице условията за признаване на приход от 403 604 лева и на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството за 2010г. със сумата от 403 604 лева.

Спорен по делото е бил въпроса дали извършената от ревизираното лице счетоводна операция по дебита на сметка 492 „Разчети със собственици“ и кредита на сметка 121 „Неразпределена печалба от минали години“ има за последица реализиран приход, подлежащ на облагане с корпоративен данък, който не е бил отразен по предвидения за това ред.

АС – Пловдив е приел, че след като не е на лице „отказ“ или „опрощаване“ на вземане от страна на кредитор на ревизираното лице, респ. не е на лице изтекъл давностен срок и/или друго някое от основанията по чл. 46, ал. 1 от ЗКПО, липса "приход" по смисъла на СС № 18 "Приходи", вкл. и по б. "Г." т. 2 от Приложението към него, т. е. неправилно и незаконосъобразно финансовия резултат на дружеството е преобразуван за данъчни цели с процесната сума общо от 403 604 лева в посока неговото увеличаване за отчетната 2010г. на основание чл. 78 от ЗКПО, в резултат на което и РА, в частта на определеното допълнително задължение за корпоративен данък за внасяне в размер на 40 360,40 лева, ведно с прилежащи лихви за забава е незаконосъобразен. Отделно от изложеното, след като се е позовал на заключение по назначена ССчЕ, АС – Пловдив е приел за установено, че през 2010г. дружеството е допуснало счетоводна грешка по смисъла на СС № 8, която грешка е отстранена през 2014 г.

Решението и в тази му част е правилно, постановено след правилно определяне на спорния въпрос и надлежен анализ на представените доказателства. Не са допуснати нарушения на материалния закон, нито е налице необоснованост на съдебния акт. Касационните оплаквания на касатора директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив са неоснователни.

Легалната дефиниция на понятието "приход" е дадена в действащия за периода Счетоводен стандарт (СС) 18 „Приходи“ – т.2, според която като приход се определя брутния поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. С. П към СС 18 б. „Г“, т.2, приходът се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията. Съгласно СС 32 "Финансови инструменти", т.11.1, предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти /каквито са вземанията и задълженията/ единствено когато договорените права или задължения по тях бъдат погасени. Погасяване (изцяло или частично) на договорени права или задължения, произтичащи от финансов инструмент, е налице при: а) реализиране на правата или уреждане на задълженията; б) отказ от правата или отменяне на задълженията; в) изтичане на срока за реализиране на правата или за уреждане на задълженията.

Правилно съдът е приел, че никоя от посочените хипотези не е налице в случая. С факта на отнасяне на предоставените от съдружниците средства в резерва, съдружниците не престават да бъдат кредитори на дружеството, защото няма нито едно от необходимите изрични изявления за опрощаване на задължението. Поради което правилно е приетото от съда, че не са налице основания по чл.78 от ЗКПО за да бъде променен финансовият резултат на дружеството и законосъобразно е отменил РА, в частта на определените въз основа на посочената разпоредба задължения за корпоративен данък.

Що се отнася до доводите на касатора, че облагането с корпоративен данък следва да се извърши на база извършените от дружеството счетоводни записвания, следва изрично да се подчертае, че такъв подход е незаконосъобразен. Не счетоводните записвания, а действителните правоотношения между страните по една сделка могат да доведат до възникване на основание за данъчно облагане.

В посочения смисъл са решение № 11736/12.10.2010 г. по адм. дело № 4385/2010 г. на ВАС, решение № 355 от 10.01.2013 г. по адм. дело № 5433/2012 г., VIII отд. на ВАС и решение № 10598 от 11.10.2016г. по адм. д. № 12146/2015 г., VIII о. на ВАС.

Предвид на гореизложеното, съдебно решение в обжалваните му части е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и неоснователността на двете касационни жалби, разноски на страните за касационното производство не се дължат.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2449/03.12.2015г., постановено по адм. дело № 979/2015г. по описа на Административен съд – Пловдив, в обжалваните му части.

Решението е окончателно.