Производство по чл.160 ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП” – Варна моли да бъде отменено решение № 226/08.02.2016г. по адм. д. № 1816/2015г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № Р-08-1301521-091-001/26.02.2015г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба С. М. Д. по съображения в писмена молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отменил РА № Р-08-1301521-091-001/26.02.2015г. на ТД на НАП-Варна, с който е определен данък върху доходите по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2011г. на С. Д. 37 403,47лв с 10 770,22лв лихви поради непризнато право на данъчно облекчение по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ.

В мотивите си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за неправилно отказано право на данъчно облекчение по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ на ревизираното лице. Д. е регистриран земеделски производител с регистрация по ЗДДС от 2005г. Съдът е обсъдил подробно приложимите чл.26, чл.29а и § 26 от ПЗР на ЗИД ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95/2009г., чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ и чл.189б от ЗКПО в приложимата редакция от ДВ, бр.95/2009г. и законосъобразно е приел, че цитираните разпоредби в приложимата редакция за 2011г. предоставят право на преотстъпване на данъка на регистрирани земеделски производители предвид дейността им по производство на непреработена земеделска и животинска продукция, а не с оглед правно-организационната форма, под която извършват производствената дейност. Правилен е изводът на съда, че тълкуването на последната цитирана разпоредба на органите по приходите е в противоречие с правото на ЕС относно държавните помощи. Обосновано съдът се е позовал на решение на Европейската комисия №С (2011) 863 от 11.02.2011г. относно съвместимост на държавна помощ по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ и чл.189б, ал.1 - 4 от ЗКПО с чл.107, §3, б."в" от ДФЕС. В решението на ЕК няма разлика в режима на предоставяната държавна помощ според регистрацията като търговец или не на земеделския производител. Различното данъчно третиране на земеделски производители физически лица от земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци, провеждано от данъчната администрация противоречи на чл.19, ал.2 от Конституцията на Р. Б, според който законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица равни правни условия за стопанска дейност.

Съдът е обсъдил наличието на условията по чл.189б от ЗКПО за приложението на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ и обосновано е приел, че не са налице правопрепятстващите условия на чл.189б от ЗКПО за предоставяне на данъчното облекчение. Вещото лице е дало заключение, което потвърждава изводите на съда, че са изпълнени условията на чл.189б от ЗКПО за преотстъпване на част от данъка за 2011г. Преотстъпеният данък е ползван за закупуване на земеделска техника, която не е заместваща съществуваща техника от същия вид на ревизираното лице. Закупеният трактор е нов и на стойност, надвишаваща над 50% от преотстъпения данък за годината по изискването на чл.189б, ал.2, т.4 от ЗКПО. След анализ на всяко от изискванията на чл.189б от ЗКПО и на събраните доказателства, съдът е достигнал до правилен извод, че са изпълнени условията на чл.189б ЗКПО за преотстъпване на данъка.

Касаторът поддържа, че за физическите лица не е уредена процедура по несъстоятелност, поради което за тях не могат да бъдат посочени ясни критерии за преценка дали не са предприятия в затруднено положение, поради което режимът по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ е неприложим за тях, ако не са регистрирани като търговци.

Доводът е неоснователен. В Съобщение на комисията „Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (2004/С-244/02) в § 9 е дадено определение за предприятие в затруднено положение, необвързано от организационната форма за извършване на дейността. В § 10 от Съобщението са посочени критерии, касаещи капиталови дружества, но в §11 са описани критерии за определяне на предприятие в затруднено положение чрез обичайните признаци за предприятие в затруднено положение "като например – нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихвени проценти и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите", които обстоятелства за земеделските производители – физически лица са установими при ревизията. На основание чл.29а, ал.1 и ал.6 от ЗДДФЛ в приложимата редакция от ДВ, бр.31/2011г. земеделските производители, физически лица прилагат ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО), след като са регистрирани по ЗДДС, какъвто е процесният случай, поради което в счетоводството на Д. са налице данни за обстоятелствата, описани в §11 от Съобщението на Европейската комисия, цитирани по-горе, позволяващи да се прецени дали предприятието е в затруднено положение по критериите на Европейското право.

Според чл.48, ал.7 от ЗДДФЛ преотстъпване на данък по ал.6, представляващ държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднено положение. В РА е определен дължим данък върху добавената стойност с лихви за м.11 и 12.2008г. и м.3 и 4.2009г. РА в тази част е отменен при обжалването по административен ред и преписката е върната за извършване на нова ревизия по ЗДДС за тези периоди – видно от решение №181/25.03.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП”-Варна. В касационната жалба, както и в производството пред АС-Варна няма данни дали е възложена втора ревизия по ЗДДС, дали е издаден РА с установени задължения по ЗДДС за посочените периоди на Д.. По чл.1, ал.2 от ЗСч отм. , приложим за 2011г., "предприятията са: търговците по смисъла на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) ....". Съгласно чл.1, ал.1, т.2 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо лице, което по занятие извършва продажба на стоки собствено производство. Цитираните разпоредби определят приложимост на чл.48, ал.7 от ЗДДФЛ към дейността на земеделските производители, които не са регистрирали едноличен търговец за дейността си по производство на земеделска продукция. В РА, както и в касационната жалба няма твърдения, че ревизираното лице е предприятие в затруднение, поради което съдът правилно е отменил РА.

Решението като правилно и съобразено с трайната практика на Върховния административен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 226/08.02.2016г. по адм. д. № 1816/2015г. на Варненския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.