Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП против Решение № 2685/15.12.2015г., постановено по адм. д. № 1360/2015г. по описа на Варненски административен съд, с което по жалба на [фирма]

е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-08-1402769-091-01/02.02.2015 г., на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №124/22.04.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която са установени задължения за корпоративен данък за данъчен период 2010 г. главница в размер на 11 392,40 лв. и лихви общо в размер на 5 654,05 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на [фирма], както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез адв.. С, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и становище по същество от 21.03.2017г.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото .

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл.211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество –неоснователна, поради следното:

С решението си Административният съд /АС/–Варна е отменил посочения РА, приемайки, че актът е валиден данъчен акт, при издаването му процесуалните правила не са нарушени съществено, но той противоречи на материалния закон.

Не е било спорно, че ревизираната земеделска кооперация е регистрирана като земеделски производител и за 2010г. е декларирала преотстъпване на корпоративен данък, като към 31.12.2010г. РЛ е имало непогасени задължения за лихви в размер на 26,69лв. поради закъсняло внасяне на главницата за задължителни осигурителни вноски вместо до края на м.10.2008г. – на 27.11.2008г., което задължение за лихви е погасено чрез плащане на 11.03.2011г. Не е имало спор по специалните условия за преотстъпване на корпоративен данък-спорт е бил по наличието на общите условия затова.

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което касационната инстанция го оставя в сила по следните съображения:

Настоящият съдебен състав на ВАС, осмо отделение, не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че за да се приложи разпоредбата на чл. 167, ал.1 ЗКПО е следвало да е налице покана за доброволно изпълнение, което означава, че не е могло да се пристъпи към принудително изпълнение и затова не са били налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на чл.167, ал.1, т.1.

Въпреки това, в случая не е била налице нито хипотезата на чл.167, ал.1, т.1, защото към 31.12.2010г. главницата на задължението по декларацията образец 6 от 30.10.2008г. е била внесена, нито тази на т.3 на същата разпоредба.

Обстоятелството, че за закъснението при плащането на главницата за ЗОВ от 27 дни през 2008г. се дължи лихва за забава – общо в размер на 26,69лв., не означава, че е налице хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 3 във връзка с т.1 ЗКПО. Процесните лихви, не са установени със съответен акт по надлежния ред от приходните органи или в декларация на задълженото лице по чл. 209, ал.1 и 2 ДОПК, т. е. по основание и размер, а са определени /изчислени автоматично/ от справка от програмния продукт на НАП. Лихвата, не е определена с декларация на задълженото лице, нито с акт на приходния орган, поради което не е налице отрицателната предпоставка по чл. 167, ал.1, т. 3 ЗКПО, поради което задължението не е ликвидно. От друга страна, основателно в писмения отговор на ответника се поддържа, че тълкуването на т.3 на ал.1 на чл.167 трябва да става съвместно с т.1 на същата разпоредба, така че точка 3 има предвид лихви върху непогасени задължения по т.1, каквито в случая няма.

Отделно от това, пред административния съд е прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което, по данни от счетоводството на земеделската кооперация към 31.12.2010 г. има надвнесен данък от 2009 г. в размер на 3 518,70 лв. и надвнесени две авансови вноски по 338,03 лв. през м.01 и м.02.2010 г., общо в размер на 676,06 лв. Посочените суми не са приспаднати в ГДД за 2010 г., като в последствие през 2012 г. е подадено искане и е издаден АУЗД № 3240/09.07.2012 г. ; по данни от информационната система на ТД на НАП-Варна, [номер], надвнесените към 31.12.2010 г. суми за ДОО, НЗОК, ГВРС и ДЗПО са в размер на 956,73 лв., а надвнесеният корпоративен данък е в размер на 3 518,70 лв. Щом към края на 2010г. са били налице условия за прихващане на процесното задължение за лихви, което е и погасено чрез плащане, органите по приходите не са имали основание да откажат претендираното отстъпване на корпоративен данък.

С оглед на изложеното, приемайки, че са изпълнени изискванията на чл. 167 ЗКПО и съответно е налице основание за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски съобразно приложения списък в размер на 1 488лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2685/15.12.2015г., постановено по адм. д. № 1360/2015г. по описа на Варненски административен съд.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП да заплати на [фирма], [населено място], [община], представлявана от В. В. В., разноски за касационната инстанция в размер на 1 488 лв. Решението не подлежи на обжалване.