Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място] чрез процесуалния му представител адв. А. Б срещу решение № 1385/01.03.2016 г., постановено по адм. дело № 7798/2015 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-222210140000334-091-001/17.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 994/03.07.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит фактури № 4216/25.05.2009 г. с ДДС в размер на 3 600 лв. и № 4321/23.06.2009 г. с ДДС в размер ва 4 720 лв., издадени от [фирма]; по фактура № 982/23.02.2010 г. с ДДС в размер на 790 лв. и фактура № 944/28.01.2010 г. д ДДС в размер на 1 008 лв., издадени от [фирма], по фактура № 1123/29.03.2010 г. с ДДС в размер на 1 800 лв., издадена от [фирма]; по фактура № 512/25.07.2011 г. с ДДС в размер на 2 080 лв., издадена от [фирма] и фактура № 678/03.12.2010 г. с ДДС в размер на 30 лв., издадена от [фирма]. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон относно предпоставките, които следва да са налице за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката от съда на доказателствата по делото и това са отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касационния жалбоподател, че той като получател е положил дължимата грижа при осъществяване на доставките и не може да носи отговорност за обстоятелства, които е нямало как да узнае и...