Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], Р. К /[фирма]/, чрез адв. К. К против решение № 4994/15.07.2015 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 12213/2014г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за възстановяване и прихващане /АПВ/ № 1133627/16.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП и е осъдено да заплати разноски.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т.3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Неправилното приложение на материалния закон според жалбоподателя се дължи на погрешни фактически констатации (относно датата на доставка на горивото във фактурите от 23.08.2010 г. и отбелязването в съдържанието на фактурите на данъчната основа и дължимия ДДС на отделен ред) и на неправилно тълкуване на нормите от националния закон /чл. 81 ЗДДС и чл. 3 от Наредба Н-9/16.12.2009г./, в противоречие с правото на ЕС - чл.171 от Директива 2006/112/ЕО. Твърди, че са изпълнени всички условия за възстановяване на ДДС. Оспорват се изводите на съда относно изискването за регистрация по ДДС на доставчика и необходимостта от идентификация на получателя с ДДС номер във фактурата по смисъла на чл. 114, ал.1, т. 8 ЗДДС, както и изводите по приложението на чл. 116 и чл. 115 ЗДДС. Дружеството - жалбоподател поддържа теза, че спазването на изискванията по чл. 114 ЗДДС не е част от условията за възстановяване на ДДС на чуждестранно лице, установено в друга държава членка.

Съображенията за нарушения на съдопроизводствените правила касаят преценката на доказателствата по делото, нарушение на служебното начало в административния процес и липса на мотиви в съдебното решение.

Аргументите за необоснованост са свързани с твърдения за липса на логически връзки между изложените в решението мотиви и...