Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 65 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОбС), вр. чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационната жалба на Е. И. К. подадена, чрез адв.. Р, против решение № 108 от 22.12.2015 г., постановено по адм. дело № 149/2015 г. от Административен съд - Шумен с доводи за неправилност по основанията на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е отчел доводите им за немотивираност на обжалвания административен акт, за допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, чл. 34, ал.1 и ал. 3 от АПК, което прави решението незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът - Кметът на община В., в писмен отговор и становище по съществото на правния спор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед № 874 от 05.06.2014 г. на Кмета на О. В, област Ш., с която е наредено изземване на недвижим имот - общинска собственост, представляващ 2,816 дка от имот № [номер] по картата на възстановената собственост (КВС) – земеделска земя, с начин на трайно ползване 'полска култура', четвърта категория, находящ се в местност “С.” в землището на [населено място], община [община], област [област], който се държи без правно основание.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните норми и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел, че с оспорената заповед, издадена от кмета на община В., е наредено да се изземе имот - общинска собственост, от владението на касатора, който я ползва без правно основание. Съобразил е разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, която не е посочена като правно основание за издаване на заповедта но е цитирана нормата на чл. 34 ал. 4 от ЗСПЗЗ препращаща за реда към чл. 65 от ЗОбС. Отчетено е, че административното производство по изземване на общински имоти предполага кумулативно наличието на три предпоставки - имот общинска собственост, който се владее и ползва без правно основание. Установено е, че във връзка със заповед на кмета на общината е извършена проверка на землищата в населените места, с оглед установяване на имотите общинска собственост. На 22.06.2014 г., в присъствието на касатора К. е съставен протокол, в който е посочено, че процесния имот в землището на [населено място] се ползва без правно основание от касатора. Не се спори по делото, че жалбоподателят К. със заявление № 94-Е-117 от 2.06.2014 г. е уведомил кмета на О. [], че ползва имота с площ 2,816 кв. м. за пчелин и желае да придобие собственост върху същия. Не се спори по делото, а и видно от приложените скица от 30.05. 2014 г. и удостоверение от Общинска служба земеделие е видно, че този имот е част от посочените в протоколно решение №1 от 18.02.2011 г., издадено по реда на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, които са общинска собственост.

С оглед така установените факти, съдът е приел, че са налице и всички предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. На последно място съдът е приел, че процесния имота общинска собственост се ползва без правно основание от жалбоподателя. Липсва каквото и да е основание за ползването на имота от жалбоподателя и общината, предвидено в чл. 37п ЗСПЗЗ.

Настоящият съдебен състав приема така постановеното решение за валидно и допустимо, и за правилно. То не е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 65 от ЗОбС, във вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, така както се твърди в касационната жалба.

Съгласно чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ земите от общинския поземлен фонд подлежат на изземване от лицата, които ги ползват без правно основание, като ал. 1 на същия член предвижда, че за да бъде установено неправомерното ползване, кметът служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Нормата на чл. 34, ал. 4 определя и реда за изземване - този по чл. 65 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ). Съгласно тази разпоредба, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Систематичният анализ на чл. 65 от ЗОбС налага извода, че за да бъде издадена заповед за изземване следва кумулативно да са налице три предпоставки, третата от които съдържа три алтернативни предложения. В този смисъл административният орган следва да установи, че:1) имотът е общинска собственост; 2) владее се или се държи от лицето и 3) без да е налице правно основание за това /предложение първо/; не по предназначение /предложение второ/ или необходимостта от него е отпаднала /предложение трето/. В конкретния случай, община [община], в качеството си на собственик, на имот № 000102 по картата на възстановената собственост, местност 'С.' с площ от 2,816 дка, четвърта категория и начин на трайно ползване 'полска култура", установява на място в присъствието на касатора, че между общината и него липсва създадено правоотношение за ползване на тази земя, поради което са налице основанията за издаване на заповед от кмета на общината по реда на чл. 65 от ЗОС.

При тази установеност по делото от фактическа страна, решението на първоинстанционният съд е правилно. То е постановено в съответствие със събраните доказателства, изясняващи в пълнота релевантната фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Не са допуснати и твърдените макар и неконкретно посочени в касационната жалба, нарушения на съществени процесуални правила. Напротив обратно на твърдението в касационната жалба, съдът е изследвал законосъобразността на процесната заповед по чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ на всички основания по чл. 146, АПК. Установил е, че е издадена от компетентен орган, в необходимата форма и по предвидения ред. Възражението за немотивираност на заповедта също е неоснователно, защото изрично административният орган е посочил, че имотът се държи без правно основание и жалбоподателят по никакъв начин не опровергава този факт. Доказателства в тази насока не се представят и с касационната жалба. По същество с нея се правят същите възражения, които са правени и при първоначалното разглеждане на делото. Без правно значение е за каква дейност се използва имота, но ползвателят следва да го ползва при създадени законови правоотношения между него и собственика - в случая общината. Основателно в случая съдът се позовава и на ТР № 16/75 г. на ОСГК на ВС на РБ, според което мотивите на административния орган може да се съдържат и в други документи, съдържащи се в административната преписка.

Нарушението в процедурата по издаване на процесната заповед, свързано с приложението на чл. 26 АПК е отчетено от съда и правилно е преценено като несъществено, тъй като не е повлияло на издаването на акта или на неговото съдържание, нито е нарушило правото на защита, което жалбоподателят е реализирал пред съда в пълна степен. Правилна е преценката на съда и по доводите на жалбоподателя за пренебрегване на правилото, отразено в чл. 34, ал. 6 на ЗСПЗЗ от страна на административния орган. Предвидената в тази хипотеза възможност е свързана с разпоредбата на ал. 1 и касае третите лица собственици, а не земите от ОПФ, които се изземват по реда и условията на чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 65 от ЗОбС.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение №108 от 22.12.2015 г., постановено по адм. дело №149/2015 г. по описа на Административен съд - Шумен. Решението е окончателно.