Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ОДОП/ - гр. П. при ЦУ НАП срещу Решение № 2595 от 18.12.2015 г. по адм. дело № 1819/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, Х състав.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл.209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на АС Пловдив, че получените от него суми по национални доплащания за тютюн, представляват плащания именно за 2009 г., като твърди, че субсидиите се отнасят за 2010 г. и не попадат в изключението по §15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ / в сила от 01.01.2011 г./. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в посочената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – И. О. О., действащ като [фирма], представлявана от адв.. С изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски съгласно представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16000914000534-091-001 от 01.04.2015 г., издаден от...