Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:Д. П. Е. И. при секретар Г. У. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаЕ. И. по адм. дело № 4643/2021

Производството е пореда на чл. 208 и следващите от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 329 от 15.02.2021 г., постановено по адм. дело № 561 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2020 г.

С обжалваното решение е обявен за нищожен ревизионенакт (РА) № Р-16001618005391-091-001 от 18.11.2019 г., издаден от С. Г. – началник на сектор в ТД-Пловдив при НАП, възложител на ревизията и М. А.-Добрева – главен инспектор по приходите в ТД-Варна при НАП, като ръководител на ревизията, потвърден с решение №54 от 04.02.2020г. на директора на дирекция „ОДОП”- Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „СЪНИНВЕСТ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Белград“ №6, ет.4, допълнително е начислен данък по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 130 001.90 лв., с прилежащи лихви в общ размер от 46 923.13 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2012г. в размер на 29 651.74 лв. и прилежащи лихви в размер на 20 135.46 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г. в размер на 48 771.02 лв. и прилежащи лихви в размер на 20 135.46 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2015г. в размер на 71 870.76 лв. и прилежащи лихви в размер на 26 496.45 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 38 165.33 лв. и прилежащи лихви в размер на 10 178.23 лв. и НАП е осъдена да заплати на „СЪНИНВЕСТ” ООД, сумата от общо 9 465 лв., представляваща направените по делото разноски.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за това, че административният съд неправилно е приел, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 8 от Закона за Националната агенция за приходите. Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение и направените разноски за държавна такса. Евентуално прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна.

Ответникът – „СЪНИНВЕСТ” ООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л.29).

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състъв на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледанапосъщество, неоснователна.

Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е бил РА № № Р-16001618005391-091-001 от 18.11.2019г., издаден от С. Г. - началник на сектор в ТД-Пловдив на НАП, възложител на ревизията и М. А.-Добрева – главен инспектор по приходите в ТД-Варна на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение №54 от 04.02.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на „СЪНИНВЕСТ” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Белград“ №6, ет.4, ЕИК[ЕИК], допълнително е начислен данък по ЗДДС в общ размер от 130 001.90 лв., в едно с прилежащи лихви в общ размер на 46 923.13 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2012г. в размер от 29 651.74 лв. и прилежащи лихви в размер на 20 135.46лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2013г. в размер на 48 771.02 лв. и прилежащи лихви в размер на 20 135.46 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер от 71 870.76 лв. и прилежащи лихви в размер от 26 496.45 лв.; допълнително е установен корпоративен данъкпо ЗКПО за 2016г. в размер от 38 165.33 лв. и прилежащи лихви в размер от 10 178.23 лв.

По делото е установено, че ревизираното лице е местно лице, с адрес по чл.8 ДОПК: гр. Пловдив, ул. „Белград“ №6, ет.4, и съгласно чл.8, ал.1, т.3 ДОПК, компетентна териториална дирекция на НАП относно производствата по ДОПК (включително ревизионни такива) е ТД-Пловдив на НАП. Не се спори по делото, а и това е удостоверено с надлежни писмени доказателства, че ревизионният доклад (РД) е съставен от органи по приходите, които са служители на ТД-Варна на НАП и ТД-София на НАП. Единият от тях – М. А.-Добрева, е издал и РА, в качеството си на ръководител на ревизията.

За да постанови спорното решение, първоинстанционниятсъд е приел, че не е изпълнено второто кумулативно изискване на разпоредбата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП, а именно съответният териториален директор да командирова служителите от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда (КТ). Съдът е посочил, че от представените командировъчни заповеди се установява, че М. А. - Добрева и Р. Р. от ТД-Варна на НАП, както и П. Б. и Й. И. от ТД-София на НАП не са преминали в ТД - Пловдив на НАП, като са командировани от съответните директори на ТД на НАП за целият срок на ревизията, както следва: М. А.-Добрева - общо за 9 дни, Р. Р. – общо за 7 дни, П. Б. и Й. И., за по 1 ден, като периодът на ревизията, приключила с издаването на оспорения по делото РА, е от 10.09.2018г. до 10.08.2019г. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че срокът на командироване на служителите на ТД-Варна и на ТД София на НАП не покрива периода на извършване на ревизията, а само датата на посещение, извършено на място на 13.11.2018г. в гр. Пловдив, и то само от М. А.-Добрева и Р. Р., но не и от служителите на ТД-София на НАП, които за този период не сакомандировани в Пловдив (ТД - Пловдивна НАП) и датите на издаване на РД и на РА. Първоинстанционният съд е приел, че РА е нищожен поради липсата на териториална компетентност на органите по приходите, извършили ревизията и съставили РД, а единият от тях (М. А. - Добрева) като ръководител на ревизията е съставила и РА.

Настоящата касационна инстанция намира постановеното решение за валидно, допустимо и правилно.

Данъчната администрация, е следвало с оглед правомощията си и при спазване на предвидените в ДОПК процесуални правила и норми да организира осъществяването на ревизята. Било е необходимо и да се обоснове причината поради която на органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна и ТД на НАП гр. София, се възлага извършване на ревизия на дружество регистрирано в гр.Пловдив. Липсата на такава обосновка представлява нарушение на изискването да бъде посочена необходимостта наложила прилагането на чл. 10, ал. 8 ЗНАП.

Административният съд правилно е приел, че при провеждането на ревизията е допуснато нарушение и на правилата за командироване на органите по приходите в друга ТД на НАП. От приложената ЗВР, с която е образувано ревизионното произвоство и заповедите за нейното изменение по административната преписка е видно, че то е проведено от ревизионен екип, в който са включени служители на ТД на НАП-Варна, а в последствие и на ТД на НАП-София, ревизионният доклад е съставен от тези органи по приходите, като ръководителят на ревизията е служителна ТД на НАП-Варна и е издател на обжалвания РА.

По делото са представени: заповед №К-1445 от 07.11.2018г. (лист 57) на директора на ТД-Варна на НАП, с която на основание чл.86 от Закона за държавния служител (ЗДСл), М. А.-Добрева е командирована в периода от 12.11.2018 г. до 16.11.2018 г. в Пловдив, със задача: ревизии на„ХОЛИДЕЙ ВИ-ЛИДЖ“ АД, „РОЯЛ КДСЪЛ“ ЕАД и „СЪНИНВЕСТ“ ООД; заповед №К-1450 от 07.11.2018г. (лист 58) на директора на ТД - Варна на НАП, с която на основание чл.86 ЗДСл, Р. Р. е командирован в периода от 12.11.2018 г. до 16.11.2018 г. в Пловдив, със задача: по възложена ревизия на„СЪНИНВЕСТ“ ООД; заповед №К-1260 от 20.08.2019г. (лист 59) на директора на ТД-Варна на НАП, с която на основание чл.86 ЗДСл, М. А.-Добрева е командирова на в периода от 22.08.2019г. до 23.08.2019г. в Пловдив, със задачи: издаване на РД на „СЪНИНВЕСТ“ ООД и издаване на РА на „РОЯЛ КАСЪЛ“ ЕАД; заповед №К-1261 от 20.08.2019 г. (лист 60) на директора на ТД-Варна на НАП, с която на основание чл.86 ЗДСл, Р. Р. е командирован в периода от 22.08.2019 г. до 23.08.2019 г. в Пловдив, със задача: издаване на РД на„СЪНИНВЕСТ“ ООД. заповед №К-1769 от 15.11.2019 г. (лист 61) на директора на ТД-Варна на НАП, с която на основание чл.86 ЗДСл., М. А.-Добрева е командирована в периода от 18.11.2019 г. до 19.11.2019 г. в Пловдив, със задачи: издаване на РА на „СЪНИНВЕСТ“ ООД; заповед №РД-03-2080 от 16.08.2019г. (лист 1174) на изпълняващ длъжността (и. д.) директор на ТД-София на НАП, с която на основание чл.86 ЗДСл, П. Б. е командирована за един ден - 23.08.2019г. в Пловдив, със задача: издаване на РД на„СЪНИНВЕСТ“ ООД; заповед №РД-03-2081 от 16.08.2019г. (лист 1177) наи. д. директор на ТД-София на НАП, с която на основание чл.86 ЗДСл, Й. И. е командирована за един ден- 23.08.2019г. в Пловдив, със задача: издаване на РД на „СЪНИНВЕСТ“ ООД.

Административният съд правилно е приел, че в случая не е налице командироване при условия и по ред, определени в КТ, на служителите на ТД на НАП-Варна и ТД на НАП-София, за периода на извършване на ревизията. На датите, на които са извършени по-голямата частот процесуалните действия, лицата не са били командировани в ТД на НАП – Пловдив. Извън дните на командироването си, органите по приходите не са били териториално компетентни да извършват процесуални действия по установяване на задълженията на дружеството.

Нормата на чл. 10, ал. 8 ЗНАП /ДВ бр. 51/2010 г. в сила от 6.07.2010 г./ изисква освен изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, но и заедно с това съответният териториален директор да командирова тези служители при условия и по ред, определени в КТ. След като командироването е за извършване на ревизии и съгласно чл. 10, ал. 8 ЗНАП, то трябва да е по реда на КТ и следва да обхваща срока на извършване на ревизията, издаването на РД и на РА. Относимата разпоредба на чл. 121, ал. 1 КТ регламентира командироване на работника или служителя за изпълнение на неговите задължения извън мястото на постоянната му работа, а и в този смисъл следва да се тълкува изразът „да преминат в друга териториална дирекция“ от чл. 10, ал. 8 ЗНАП.

Според чл. 119, ал. 2 ДОПК се изисква и за двамата издатели на РА да имат необходимата териториална компетентност, а чл. 8, ал. 1 ДОПК изисква и ревизионното производство да е извършено от органи по приходите от компетентната териториална дирекция. Тези изисквания не са спазени при възлагането на настоящата ревизия и в хода на осъщественото ревизионно производство, както и при издаване на РД и РА. Обстоятелството, че единият от издателите на РА С. Г. – възложител на ревизията, е служител на ТД на НАП–Пловдив и притежава материална и териториална компетентност, не може да санира липсата на такава у другия издател на РА – М. А.-Добрева. В този смисъл е и формираната практика на ВАС съгласнорешение № 463 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8918/2020 г.; решение № 1456 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10482/2020 г. ; решение № 2679 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11773/2020 г.; решение № 3824 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8692/2020 г. и др.

Ревизионното производство е проведено, в период, преди изменението на чл.10 от ЗНАП /обнародвано в бр.105 наДържавен вестник и влязло в сила на 01.01.2021 г./, с което е създадена нова ал.9 на нормата и е предвидена възможност органите по приходите да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа.

По така изложените съображения настоящият състав намира, че с решението си първоинстанционният съд правилно и в съответствие с приложимите материално правни норми е обявил за нищожен оспорения пред него РА.

Решението е правилно и в частта за присъдените разноски и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ревизираното лице следва да се присъдят разноски в размер на 5 200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. Възражението на касатора, че адокатския хонорар е прекомерен е неоснователно. С оглед материалния интерес на спора заплатеният адвокатски хонора не е прекомерен.

Мотивирантака, и наоснованиечл. 221, ал. 2, предложениепърво АПК, Върховниятадминистративенсъд, Осмоотделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 329 от 15.02.2021 г., постановено по адм. дело № 561/2020 г. по описа наАдминистративен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, да заплати на „СЪНИНВЕСТ” ООД, със седалище и адрес на управление: Пловдив, ул. „Белград“ №6, ет.4, ЕИК[ЕИК], сумата от 5 200 (пет хиляди и двеста) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Димитър Първанов

/п/ Емилия Иванова