1 № 83

гр. София,14.08.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Л. З

изслуша докладваното от съдия Г. И т. д. № 1549 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Министерство на културата обжалва решение № 276 от 30.01.2018 г. по т. д. 4608/17 г., Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е отменено решение № 3789 от 30.5.2017 г. по гр. д. 8191/15 г., СГС, ГО, I – 5 състав и вместо него е осъдено Министерство на културата да заплати на Фондация „Г. К хауз“ на основание чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД сумата от 66 367,01 лв, платен без основание депозит и наем за периода от 17.1.2013 г. до 18.05.2015 г. за идеални части от недвижим имот, описан в договор за наем № РД 11-00-2/17.01.2013 г. на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 780,16 лв – обезщетение за забава за периода 10.12.2014 г. до 24.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2015 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на сумата 2 765,89 лв и сумата 1 382,94 лв. за въззивното производство.

Твърди, че съдът при липса на искане за прогласяване на договора за нищожен е направил извод за недължимост на платената цена, както и не се установявала нищожността на договора и соченото от съда нарушение на ППЗДС според касационния жалбоподател не било равнозначно на липса на основание. Наемният договор или...