Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Г. Х. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 4620 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на „В. Б. ЕООД, [ЕИК] със седалище гр. Варна чрез адв. Д. Ж. за изменение на Решение № 7642 от 08.08.2022 г., постановено по адм. д. № 4620/2021 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение в частта му за разноските. Молителят иска претендираните и сторени от него пред касационната инстанция да му бъдат присъдени в цялост.

Насрещната страна, Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрк. Р. Р. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането за допълване и изменение на съдебното решение, като моли искането да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира молбата за допълване на решението в частта му за разноските за процесуално допустима като подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Страната, спечелила правния спор, има право да иска от другата страна заплащането на всички направени от нея разноски - чл. 143, ал. 1 и ал. 4 АПК. Разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор.

С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд е оставил без разглеждане касационната жалба на „В. Б. ЕООД - гр. Варна срещу Решение № 514 от 01.02.2021 г., постановено по адм. д. № 10373/2020г. по описа на Административен съд – София град в частта му, в която жалбата на

„В. Б. ЕООД – гр. Варна срещу Решение № Ц-29 от 16.11.2017 г. на КЕВР по т. 1, с което са определени, считано от 01.07.2012 г. преференциални цени, без ДДС, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа - 148.71лв/MWh, при нетно специфично производство в размер на 1860 KWh/kW, е оставена без разглеждане и производството по адм. д. № 4620/2021г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение в тази част е прекратено. Със същото решение съдът е отменил Решение № 514 от 01.02.2021 г., постановено по адм. д. № 10373/2020 г. по описа на Административен съд – София град в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „В. Б. ЕООД - гр. Варна срещу т. 2 от Решение

№ Ц-29/16.11.2017 г. на КЕВР, с която са определени, считано от 01.07.2012 г. преференциални цени без ДДС за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи над 2500 часа – 132.71лв/ MWh, при нетно специфично производство в размер на 2139 KWh/kW, както и в частта за присъдените разноски, като, вместо това, е постановил решение по същество, с което е отменил по жалба на „В. Б. ЕООД -

гр. Варна т. 2 от Решение № Ц-29/16.11.2017 г. на КЕВР, с която са определени, считано от 01.07.2012г. преференциални цени без ДДС за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи над 2500 часа – 132.71лв/ MWh, при нетно специфично производство в размер на 2139 KWh/kW и е върнал делото в отменената част на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящи съдебен акт. Със същото решение съдът е осъдил Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „В. Б. ЕООД, [ЕИК] - гр. Варна, район „Приморски”, ж. к. с. о. "Траката-4" № 112 съдебни разноски за касационната инстанция в размер общо на 800 лв., от които 200 лв. за държавна такса и 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

С оглед диспозитива на решението, чието допълване се иска, настоящата инстанция е присъдила разноски по делото в размер на 800 лв. за настоящата инстанция, но е пропуснала да присъди дължимата държавна такса в пълния й размер от 370 лв. (надлежно записана в приложения списък на разноските по чл. 80 ГПК и платежното нареждане - л. 27 и л. 15 по делото), поради което КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на касатора сума в размер на още 170 лв., представляваща част от заплатената държавна такса.

По отношение на искането в останалата му част, съдът изрично се е произнесъл с оглед на направеното своевременно възражение от ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В тази връзка по изложените съображения искането на „В. Б. ЕООД за изменение на Решение № 7642 от 08.08.2022 г., постановено по адм. д. № 4620/2021 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение в останалата му част по отношение на адвокатското възнаграждение, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК Върховният административен съд, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 7642 от 08.08.2022 г., постановено по адм. д. 4620/2021 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, със следния диспозитив:

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на

„В. Б. ЕООД, [ЕИК] - гр. Варна, район „Приморски”, ж. к. с. о. "Траката-4" № 112 съдебни разноски в размер на още 170 / сто и седемдесет/ лв, съставляваща разликата до пълния размер на платената за касационната инстанция държавна такса.

ОТХВЪРЛЯ искането на „В. Б. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски парк, ж. к. с. о Траката-4, № 112 за изменение на Решение

№ 7642 от 08.08.2022 г., постановено по адм. д. № 4620/2021 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение в останалата му част.

Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА