2 Р Е Ш Е Н И Е№. 53София, 31.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

при секретаря С. С, като изслуша докладваното от съдия А. Б т. д. № 850 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „АГРОСИСТЕМА – 01” ЕООД, [населено място], представлявано от адв. А. Д., срещу решение № 291 от 11.10.2017г. по т. д. № 456/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 318 от 13.06.2017г. по т. д. № 731/2016г. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявения по реда на чл.422 ГПК иск на касатора за признаване за установено, че ответниците Кооперация „Хисар – Агра”, представлявана от председател Д. Т. К. и Д. Т. К. дължат солидарно на „Агросистема – 01” ЕООД сумата 45 000 лева, дължима по силата на запис на заповед, издаден на 21.01.2013г., с падеж 20.12.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 13.06.2016г. до окончателното плащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 4461 от 14.06.2016г. по ч. гр. д. № 8019/2016г. на РС – Пловдив, ІІІ граждански състав.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и практиката на ВКС. Счита за неправилен извода на въззивния съд за липса на дата на издадения запис на заповед, като твърди, че такава има и въпреки формалния...