Производството е по чл. 248 от ГПК.

Молителят М. И. К. чрез адвокат А. К. иска да се измени решението на Върховния касационен съд, постановено по настоящето дело на 03.06.2019 г. в частта за разноските като вместо присъдените 2 530 лв разноски пред касационната инстанция се присъдят 2 500 лв разноски, колкото е стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение. Изрично сочи, че е била освободена от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал. 1, т. 4 от ГПК и не е внесла такава. Освен това в касационната жалба била направила искане за присъждане на разноските, направени пред въззивния съд. Такива били сторени и включени в списъка по чл. 80 от ГПК, представен пред въззивния съд, в размер на 2 600 лв, заплатеното адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд на Р България като взе предвид изложеното в молбата по чл. 248 от ГПК намира следното:

Искането е допустимо. Решение по делото е постановено на 03.06.2019 г. Решението не може да се обжалва. Съгласно чл. 248, ал.1 от ГПК в 1 месечен срок от постановяване на решението заинтересованата страна може да иска изменение на решението в частта за разноските. Молителката М. И. К. е касационен жалбоподател и е легитимирана да иска изменение на решението в частта за разноските.

Видно от решението от 03.06.2019 г. на Върховния касационен съд е, че е отменено решение № 273 от 13.12.2017 г. на Варненски апелативен съд, ТО, постановено по в. т.д. 470/17 г. и вместо него е осъден ЗАД „АРМЕЕЦ“ да заплати на М. И. К. сумата от 60 000 лв като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 17.07.2011 г., причинено по вина на мотоциклетиста Д. Д. С., на основание чл. 226, а. 1 от КЗ отм, заедно със законната лихва върху нея от 14.07.2013 г. до окончателното плащане, както и 2 530 лв съдебни и деловодни разноски за касационната инстанция.

С молба към касационната жалба е представен и списък на разноските, изразяващ се само в заплатеното адвокатско възнаграждение. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 04.01.2018 г., като от него се установява, че е заплатена в брой сумата от 2 500 лв на адвокат А. К.. Следователно дължимите разноски са в посочения размер.

Доколкото съдът констатира, че не е заплатена и дължимата държавна такса по сметка на ВКС по касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси, събирани по ГПК, то следва да се постанови определение на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК като с оглед изхода на спора и присъждане на обезщетение, дължимо от застрахователя, в тежест на ЗАД „Армеец“ е да заплати и тази държавна такса, освен дължимите 2 % за разглеждане на касационната жалба, вече присъдени с решението.

С оглед отмяната на решението на въззивния съд и липсата на присъждане на разноските от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че следва да измени решението си като присъди и направените пред въззивния съд разноски. Искането е допустимо. Въззивната жалба е от ЗАД „Армеец“ относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв на М. К.. Защитата на ищцата М. К. – въззиваема, е осъществена именно при този интерес и с оглед на него е заплатено адвокатско възнаграждение от 2 600 лв, видно от договора за правна защита и съдействие. В договора адвокатът е удостоверил получаването на сумата от уговореното възнаграждение. Следователно разноските са платени и с оглед постановеното решение от касационния съд с оглед изхода на спора, разноските се дължат от ответника по иска ЗАД „Армеец“. Ще следва да бъде осъден последният да заплати и направените пред въззивния съд разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Следователно решението следва да се измени, на основание чл. 248 от ГПК като допълнително се присъдят разноски за въззивното производство от 2 600 лв. В частта за присъдените разноски за касационното производство вместо присъдените 2 530 лв се присъдят 2 500 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК се присъдят още 30 лв по сметка на Върховния касационен съд, дължима държавна такса по касационната жалба, на основание чл. 18, ал.2, т.1 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, решение № 70 от 03.06.2019 г. по т..д. 755/18 г., Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в частта за присъдените разноски за касационна инстанция вместо сумата 2 530 лв се чете 2 500 лв.

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, решение № 70 от 03.06.2019 г. по т..д. 755/18 г., Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в частта за дължимите разноски пред въззивния съд като

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ да заплати на М. И. К. сумата от 2 600 лв разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ да заплати по сметка на Върховния касационен съд 30 лв дължимата държавна такса по касационната жалба на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: