ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299

София, 31.07. 2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1001 по описа за 2019г. и приема следното:

Делото е образувано по касационните жалби на прокурор при Софийска градска прокуратура С.Д. и на М. В. М. от София, приподписана от адвокат Ал.Д.-Д., срещу въззивното решение на СГС от 14.ХІ.2018г. по гр. д. № 16583/2017г.

За да се произнесе, ВКС взе предвид:

С атакуваното решение СГС се е произнесъл само по въззивната жалба на Прокуратурата на РБ /ПРБ/ срещу решението на СРС от 30.ІІІ.2016г. по гр. д. № 950/2014г. в частите, с които са уважени предявените от М. В.М. искове по чл.2б ЗОДОВ - за 6400лв. /от 23576.42лв./ обезщетение за неимуществени вреди в резултат на необосновано дълго продължило производство по обвинение за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 НК, за 1200лв. обезщетение за имуществени вреди – разноски за адвокатска защита в наказателното производство, и за 1371.45лв. /от 1961.58лв./ – пропуснати ползи в размер на законната лихва върху внесена сума като парична гаранция, като е потвърдил в тези части първоинстанционното решение. Въззивният съд не е разглеждал подадената от ищеца въззивна жалба срещу решението на СРС в отхвърлителната му част за разликата над присъдените 6400лв. до изцяло претендираната като обезщетение за неимуществени вреди сума 23576.42лв., въпреки което М. В.М. е обжалвал така постановеното решение и с твърдения, че въззивният съд е разгледал делото в условията на „нестабилизирана подадена от него въззивна жалба”.

В тази връзка ВКС констатира следното:

М. е подал въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение в преклузивния срок, но тя е върната поради невнасянето в срок...