Образувано е по касационна жалба от Е. С. Я. от [населено място] против решение № 45/28.01.2016 г., постановено по адм. дело № 632/2015 г. по описа на Административен съд гр. М., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Б-1373/05.10.2015 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ [населено място], с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2015/2016 г. От изложеното в касационната жалба се налага извода, че касаторът твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт.
Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Социално подпомагане” [населено място], с писмено възражение по жалбата изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд гр. М. е отхвърлена жалбата на Е. С. Я. против заповед № Б-1373/05.10.2015 г. на директора на дирекция „СП” – [населено място], с която е отказано отпускане на целева социална помощ за отопление по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2015/2016 г., потвърдена с решение № РДСП 9116-52/04.11.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ гр. М..
За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е отказано отпускане на жалбоподателя на целева социална помощ за отопление, тъй като не са изпълнени кумулативно предвидените предпоставки за това. Съдът е изчислил средномесечния доход на семейството през последните 6 месеца и е установил, че той е по-висок от диференцирания минимален доход, предвиден в чл. 9, ал. 3, т. 4 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ППЗСП/. Освен това от доказателствата по делото безспорно е установено, че през последните 5 години молителят и съпругата му са прехвърлили чрез дарение няколко недвижими имота, поради което не е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП.
Съдът е приел за неотносими доводите на жалбоподателя за тежко социално и емоционално състояние, изтъкнати в контекста на определени обществено-политически събития и общата социално-икономическа ситуация в страната. Приел е за неоснователни твърденията на жалбоподателя за нарушение на конституционните му права. Посочил е, че предвид действащите разпоредби на чл. 9, ал. 3, т. 4 ППСЗП и чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП, наличието на доход над диференцирания минимален доход и дарението на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях са пречка за получаване на целева помощ за отопление.
Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна е безспорно, че Е. С. Я. е подал молба-декларация с вх. № Б-1373/08.09.2015 г. до директора на дирекция „СП” – [населено място] за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2015/2016 г. Въз основа на тази молба-декларация и извършена проверка от социалните работници е отказано отпускане на целева помощ с мотивите, че лицето не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл. 10 и 11 ППЗСП – заявителят и съпругата му са извършили дарения на поземлени имоти през последните 5 години. В решение № РДСП 9116-52/04.11.2015 г. на директора на РДСП гр. М., с което е потвърдена процесната заповед, подробно са описани прехвърлените имоти и датите на сделките.
При проверката от социалните работници служебно са събрани справки от съответните Служби по вписванията /Лом, Перник/, в която са описани извършените прехвърлителни сделки – дарения от Е. С. и/или съпругата му на недвижими имоти през периода 2012 – 2013 г., така както са описани в решението на директора на РДСП; освен това се установява, че жалбоподателят притежава апартамент и 1/2 ид. ч. от гараж, както и съсобствена къща в [населено място], съпругата му притежава съсобствена къща в [населено място] и апартамент в [населено място]. От справката за регистрирани доходи от 15.09.2015 г. се установява, че през последните 6 месеца съпругата на жалбоподателя е получила пенсия в посочения в първоинстанционното решение размер – общо за периода 2369 лв., или средномесечно - 394,83 лв.
Предвид установените фактически обстоятелства, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 от ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ЗСП/. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Според мотивите на оспорения пред съда административен акт, основанието поради което е отказано отпускане на целева помощ за отопление е извършването на прехвърляне чрез договор за дарение собствеността върху недвижими имоти в рамките на 5-годишния срок, предвиден в чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП. Следователно, жалбоподателят не е имал право на целева помощ за отопление, тъй като за него не е било изпълнено отрицателното условие, предвидено в чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП, към което препраща разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Изискването на посочената норма е императивно. След като безспорно е доказано прехвърлянето на недвижим имот от вида на посочените в цитираната разпоредба, правилно е прието, че не са налице предпоставките за предоставянето на исканата помощ.
Неоснователен е доводът за нарушение на административно производствените правила, какъвто жалбоподателят прави и в настоящото производство. Повтарянето на описанието на действията на административния орган не се явява достатъчно за оборване на извода за правилно и законосъобразно проведена социална анкета. Твърдението за непосещаване на жилището по постоянно пребиваване не се потвърждава от доказателствата по преписката, а при явяването на лицето в дирекция „СП“- [населено място], същото е посочило, че пребивава в друго населено място в собствен имот. Доколкото непровеждането на социална анкета поради неоткриване на адреса не е посочена в обжалвания акт като основание за отказ за отпускане, то не може да се направи извод за релевантно за спора процедурно нарушение.
Наред с това, от административния орган служебно са събрани относими доказателства за релевантните факти и обстоятелства относно получаваните от лицето и членовете на семейството му /съпруга/ доходи, имущество, осъществени разпоредителни сделки и т. н. При подаване на молба-декларация за отпускане на помощта, жалбоподателят е отказал да декларира обстоятелствата, посочени в бланката, включително за получавани доходи и притежавано имущество. В заповедта, с която се отказва социалната помощ органът е посочил, че не може да се установи доходното състояние на двучленното семейство за предходните 6 месеца. Правилно първоинстанционният съд е определил този извод за необоснован и предвид доказателствата по преписката /за единствен доход от получавана пенсия от съпругата/ е изчислил размера на дохода на жалбоподателя като по-висок от диференцираният минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 4 ППЗСП.
Доводите, които се излагат в касационната жалба и пред съда не са свързани с неправилно установяване на релевантни факти, нито с доказване на факти, различни от приетите за установени, а с обществено политическата ситуация в страната и други подобни, които са неотносими за настоящия правен спор, както правилно е приел първоинстанционният съд. Изложените от съда съображения и направените изводи във връзка с доводите на жалбоподателя за нарушение на конституционните му права са правилни и се споделят от настоящия състав. Доводите в касационната жалба са от житейски характер и не касаят правилността на обжалваното съдебно решение.
При преценката за основателността на искането за отпускане на социална помощ от съществено значение е обективният факт за доход над диференцирания минимален доход и прехвърлянето чрез договори за дарение на недвижими имоти през последните 5 години преди подаване на молба-декларацията. Наличието само на едно от тези обстоятелства представлява пречка за отпускане на целева помощ за отопление. След като в случая безспорно е установено получаване на доход над диференцирания минимален доход, както и прехвърляне на имоти чрез дарение в релевантния период, правилна е преценката на административния орган, потвърдена и от съда, че лицето няма право на целева помощ за отопление.
Не са налице твърдяните касационни основания за отмята, а при извършената служебна проверка на решението по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45/28.01.2016 г., постановено по адм. дело № 632/2015 г. по описа на Административен съд гр. М.. Решението не подлежи на обжалване.