Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаП. Я. по адм. дело № 4684/2021

Производството е по чл.248 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК.

На 23.12.2021г. е постъпила молба от „Еневи моторс“ ООД чрез адв. А. за изменение на постановеното решение № 12870/ 15.12.2021г. в частта за разноските поради пропуск на съда да включи в размера на присъдените разноски сторените за адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. за производството пред Административен съд Пловдив, за което са представени както списък по чл. 80 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК, така и доказателства за плащането им.

В становище от 27.01.2022г. представител по пълномощие на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив оспорва основателността на искането по съображения, че в молбата е посочен общ размер на разноските, но същите не са конкретизирани по видове. Нещо повече – в последното съдебно заседание пред АС Пловдив е указано заплащането на допълнителен депозит за ССчЕ в размер на 50 лв., което не е сторено

За да се произнесе по искането, Върховния административен съд, първо отделение, съобрази следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим по препращането на чл. 144 АПК и § 2 ДР на ДОПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Искането да е предявено преди да е изтекъл срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК (постъпило е на 23.12.2021 г. при постановяване на решението на 15.12.2021 г.) и е допустимо: Разгледано по същество, е основателно:

Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 ГПК. Разглежданият случай касае първата от тях:

С решение № 12870/ 15.12.2021г., постановено по настоящето дело, е отменено решение № 523/11.03.2021г., постановено по адм. дело № 2770/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив и е отменен Ревизионен акт № Р-16001618004846-091-001/15.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 486/05.10.2020 г., на директора на дирекция ОДОП Пловдив, в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 15793,40 лв. заедно с лихви за забава 4634,52 лв. по фактури, издадени от „Ню дизайн медия“ ЕООД през данъчен период м.10.2016 г. и от „Лукс кар БГ“ ЕООД през данъчен период м.04.2018 г. Постановено е осъждане на Националната агенция за приходите да заплати на „Еневи моторс“ ООД, ЕИК[ЕИК], гр. Пловдив, район Западен, [улица], сумата 1813,42 /хиляда осемстотин и тринадесет лева и четиридесет и две стотинки/ разноски по делото. Видно от съобразителната част на решението на касационната инстанция, в частта на разноските е уважена претенцията такива да бъдат присъдени в размер на 1463,42 лв. за касационната инстанция и 350 лв. за първоинстанционното съдебно производство.

Съдът констатира, че в открито съдебно заседание на 18.02.2021 г. по адм. дело № 2770/ 2020 г. на АС Пловдив адв. А. е предявила списък на разноските, според който те възлизат на 1660 лв., от които 360 лв. сбор от 50 лв. държавна такса, 10 лв. такса на съдебни удостоверения, 300 лв. депозит на ССчЕ и 1300 лв. възнаграждение за адвокат. За установяване на плащане на последното е представен договор за правна защита и съдействие от 19.10.2020 г., сключен между „Еневи моторс“ ООД и адв. А. и фактура № 0…01380/11.11.2020 г. за заплащане на сумата 1300 лв. Така заплатеното възнаграждение, както и сумата 10 лв. заплатена от касатора държавна такса за издаване на съдебни удостоверения са извън обхвата на присъдените разноски за двете инстанции – пропуск, отстраним по реда на чл. 248 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК.

Изложеното мотивира съда да приеме искането за изменение на решението в частта на разноските за основателно.

По тези съображения Върховният административен съд, първо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 12870/ 15.12.2021г., постановено по адм. дело № 4684/2021 г. в частта на разноските като

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Еневи моторс“ ООД, ЕИК[ЕИК], гр. Пловдив, район Западен, [улица] сумата 1310 /хиляда триста и десет/ лв. разноски за първоинстанционното съдебно производство. Определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Л. п/ Полина Якимова