Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1703/11.03.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 12261/2015г., с което съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу заповед № 555/30.07.2015г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че за да бъде осъществен състава на чл. 68з ЗЗП във връзка с чл. 68и, т.4 от същия закон, е необходимо да са налице „извъндоговорни пречки“. В случая, за да преустанови услугата, дружеството се е позовало на т. 13.3 от Общите условия, а именно – потребителят не бил внесъл исканата от [фирма]
при условията на т.15 от същите гаранционна сума. Дружеството изискало внасяне на гаранционна сума и на основание т.6.8 от договора, във връзка с т. 13.3, във връзка с т.15, б.“в“ от Общите условия. [фирма]. имал право да извърши кредитна оценка на потребителя, както и да преустанови услугата, ако последният откаже да внесе гаранционна сума. Последната не се явявала допълнителен разход, тъй като се възстановявала в срок от един месец след прекратяване на сключения договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповед № 555/30.07.2015г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.
Ответникът по жалбата, председателят на Комисията за защита на потребителите оспорва същата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.
При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По същество касационната жалба е неоснователна.
Въз основа на анализ на събраните в хода на производството доказателства, АССГ е установил съответстваща на тях фактическа обстановка, която не следва да се възпроизвежда. Страните не спорят по фактите.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед на председателя на КЗП е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. По приложението на материалния закон:
Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед № 555/30.07.2015г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на [фирма] е наложена принудителна административна мярка – забрана при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика – търговецът да налага всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително искане от търговеца за авансово заплащане на гаранционна сума от 50.00лв. и последващото спиране на доставката на договорената услуга, като по този начин отнема правото на потребителя да използва предоставените му минути по предварително заплатени пакети, в нарушение на чл. 68в, вр. с чл. 68г, т.4 и чл. 68и, т.4 ЗЗП.
За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на т. 15, б. „г“ от Общите условия към договора, тъй като не е налице „нетипичен трафик“ по смисъла на т.4а от същите условия. Решението е правилно.
В касационната си жалба [фирма] се позовава на две хипотези, при които може да спре предоставянето на услугата по смисъла на т.13.3 от Общите условия към договора, ако не бъде заплатена поисканата гаранация – на т.15, б.“г“ и на т. 15, б.“в“ от същите общи условия.
Хипотезите на т. 15 са обсъдени от административния орган, като правилно е установено, че в случая не е налице нито една от тях. Лицето не е изчерпало кредитния си лимит, няма неплатени дължими суми.
Досежно хипотезата на т. 15, б.“г“, правилен е извода на съда, че в случая не е налице „нетипичен трафик“ по смисъла на т. 4а от Общите условия. Договорът е сключен на 04.03.2015г., като услугата е преустановена на 21.03.2015г. За този период потребителят е реализирал 4 изходящи обаждания към Международна зона № 2 – на 04.03.2015г. с продължителност 37 секунди; на 07.03. – 335 секунди; на 10.03.2015г. – 1006 секунди; на 20.03. – 1188 секунди. Правилен е изводът на съда, че следва да се вземат предвид периода, през който са извършвани обажданията; факта, че не се касае за обаждания без волята на потребителя, липса на грешка при боравене с телефона, злоупотреба или неосведоменост, броя на обажданията и пр., анализът на които факти обосновава извод за липса на „нетипичен трафик“ по смисъла на т. 4а от Общите условия. Предвид това, невнасянето на определената от оператора гаранция не може да има за последица преустановяването на предоставянето на услугата по смисъла на т. 13.3 от Общите условия.
В действителност, в решението на съда не са обсъдени доводите досежно приложението на т. 15, б.“в“ от Общите условия, което обосновава извод за процесуално нарушение. Същото обаче не е съществено, доколкото обсъждането на тази точка не променя резултата по спора. Възражението за приложението на чл. 40б от Общите условия е направено от оператора писмено пред административния орган с ППДВ № К-080697 от 15.04.2015г. Текстът регламентира правото на [фирма] да извършва кредитна оценка на абонатите за ползване на услугите, предоставени чрез мрежите с оглед преценка събираемостта на вземанията и изготвяне на потребителски профили. Възражението е обсъдено в хода на административното производство и отхвърлено, като органът е приел, че няма обект за анализ на кредитна оценка. Изводът е въз основа на разпоредбата и установените по спора факти, тъй като оценката трябва да съдържа анализ на информацията по предходни и настоящия договори с [фирма], а в случая лицето не е имало други договори с [фирма]
, не е извършвало плащания по този договор, тъй като той е само отпреди 16 дни, както и е заплатило авансово месечната вноска по същия договор.
При анализ на приложимите разпоредби във връзка с конкретиката на фактите, касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон: Разпоредбите от Общите условия към всеки индивидуален договор, които засягат права и интереси на потребителите следва да се тълкуват стриктно, а не разширително. В тази насока, правилен е извода на първоинстанционния съд, че използването на мерки, без реализирането на основанията предвидени в общите условия, обосновава извод за прилагане на извъндоговорни пречки. В действителност, операторът е имал право да ограничи предоставянето на услугата при неплащане на поискана гаранция от абоната, но само при условие, че е налице някоя от предпоставките, предвидени в Общите условия. Отчитането на брой изходящи международни повиквания на стойност близка до кредитния лимит на абоната не следва да се тълкува като „изчерпан кредитен лимит“ по смисъла на т.15, б.“а“ от ОУ. Невключването на изходящи обаждания извън страната в предоставените безплатни минути по силата на абонаментния план не обосновава извод за нарушаване на договора, ако абонатът реализира такива. Стриктно тълкуване изискват и фигурите на „нетипичен трафик“ по смисъла на 4а от ОУ, както и „кредитна оценка“ по смисъла на чл. 40.б от ОУ.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за тази съдебна инстанция в размер на 100лв., на основание чл. 143, ал.3 АПК, във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за плащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на ВАС РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1703/11.03.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 12261/2015г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 100лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция.
Решението е окончателно.