Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Г. В. Б. срещу решение № 216 от 13.05.2016 г. постановено по адм. дело № 106 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че принудителната административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) е допустима само спрямо лице, което управлява моторно превозно средство (МПС), т. е. има качеството „водач“ по смисъла на пар. 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. Доказателствената сила на съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) е оборена с показанията на разпитаните свидетели, от които е изяснено, че Б., в деня и часа на установеното административно нарушение, не е управлявал лекия автомобил. От страна на административния орган не са представени доказателства, че именно жалбоподателят е бил водач на МПС на 16.01.2016 г. около 22:25 ч и в това качество е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Провереното МПС не е било в движение, тъй като още преди проверката да бъде извършена, автомобилът е бил спрян и е преустановил кръговите движения, които е извършвал. Когато полицейските служители са доближили МПС-то за проверка, то не е било в ход и не е било с включен двигател. Жалбоподателят е депозирал в законоустановения тридневен срок пред административния орган възражения (направени и по време на проверката), в които е описал действителната фактическа обстановка. АС – Пазарджик неправилно не е дал вяра на показанията на сина на жалбоподателя – П. Б., тъй като близката родствена връзка не винаги...