Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу решение № 2238/04.04.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 11647/2015г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу решение № 206/10.08.2015г. на председателя на Патентно ведомство, с което се заличава регистрацията на дизайн 2 от промишлен дизайн рег. № 7823 „Стоманобетонни колове за овощни градини и лозя“ с притежател [фирма]. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба, Председателят на Патентно ведомство, оспорва същата като неоснователна.
Ответникът, [фирма], представя подробни писмени съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.
Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу решение № 206/10.08.2015г. на председателя на Патентно ведомство, с което се заличава регистрацията на дизайн 2 от промишлен дизайн рег. № 7823 „Стоманобетонни колове за овощни градини и лозя“ с притежател „[фирма]“.
За да отхвърли същата, съдът е приел, че обжалваното решение на Председателя на Патентно ведомство е постановено от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.
Решението е валидно и допустимо, а по същество – правилно.
Касаторът не въвежда твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт:
Спорът между страните пред първоинстанционния съд касае законосъобразността на заличаване на регистрация на дизайн 2 от промишлен дизайн рег. № 7823 „Стоманобетонни колове за овощни градини и лозя“ с притежател [фирма] поради това, че същата е извършена в нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПД (ЗАКОН ЗЗД ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН) – липса на новост и оригиналност по смисъла на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.
Пред касационната инстанция не се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал обжалваното решение, валидността на формата му и провеждане на процедурата по издаването му в съответствие с разпоредбите на закона.
Накратко, производството пред Патентно ведомство е образувано по искане на [фирма] за заличаване на регистрацията на дизайн 2 от промишлен дизайн рег. № 7823 „Стоманобетонни колове за овощни градини и лозя“ с притежател [фирма]. Искането е с правно основание чл. 29, ал.1, т.1 във връзка с чл. 11, ал.1 от ЗПД (ЗАКОН ЗЗД ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН) с твърдения, че така регистрираният дизайн не е нов и оригинален.
След анализ на събраните в хода на производството доказателства и възраженията на страните, зам. председателят на Патентно ведомство при условията на заместване по силата на Заповед № 391/05.08.2015г. на председетеля на ПВ се произнася с решение № 206/10.08.2015г., с което постановява заличаване на регистрацията. Изводът на органа се базира на детайлен анализ на събраните в хода на производството доказателства в няколко насоки: 1. Досежно допустимостта и относимостта на представените доказателствени средства, както и тяхната годност да бъдат ползвани за сравнителен анализ на изображението с оглед необходимостта да съдържат информация за датата и начина, по който известният дизай е разгласен и чрез това е станал общодостъпен. 2. Досежно кретирия новост на регистрирания дизайн; 3. Досежно критерия оригиналност на регистрирания дизайн.
Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, базирани и на изслушаната по делото експертиза досежно правилното приложение на материалния закон от административния орган.
Въз основа на комплексен анализ на доказателствата, АССГ обосновано е мотивирал, че към датата на заявяване на дизайн рег. № 7823-2 са били общодостъпни /чрез производство, публикации в специализирани каталози и сайтове, и чрез продажба/ по-ранни дизайни, които са идентични по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗПД на процесния дизайн, което обуславя извод, че той не е нов. Цялостното впечатление, което създават по-ранните дизайни у информирания потребител не се различава от цялостното впечатление, което създава процесния дизайн, което обуславя извод, че той не е бил оригинален. Тъй като процесният дизайн е бил регистриран в противоречие с изискванията на чл. 11, ал.1 ЗПД, налице са основания за неговото заличаване.
АССГ правилно е приложил материалния закон, като съдебният му акт не страда от порока необоснованост. По изложените от касатора възражения:
Касационната инстанция не споделя възражението на [фирма], че като е обосновал изводи за липса на оригиналност и новост на процесния дизайн първоинстанционният съд не е взел предвид особеностите на процесния дизайн свързани с формата на сечението на кола, мозаечния рисунък и липсата на следа от арматура върху челото на кола. Напротив, изводите на съда са съобразени с тези особености на процесния дизайн, но обосновано и въз основа на изслушаната по делото експертиза съдът е приел, че тези различия не са съществени и не създават различно цялостно впечатление. Както правилно посочва съда, дизайнът е видимият външен вид на продукта, определен от особеностите на форма, линии, рисунък, орнаменти, цветово съчетание или комбинация между тях. В случая обаче, видимият външен вид на продукта на жалбоподателя не се различава съществено от видимия външен вид на противопоставимите продукти. При създаването на стоманобетонови колове дизайнерите не разполагат с много голяма свобода. При все това обаче, правилен е изводът на АССГ, че процесният дизайн не може да се приеме за оригинален с увеличаване на заоблеността на два от ъглите на стоманобетоновия кол и малко по-големия наклон от горната към долната основи, тъй като това не създава цялостно различно впечатление при съпоставка с вече известни дизайни на стоманобетонови колове. Това е така, тъй като при дизайните от значение е не толкова конкретната геометрична форма и размера на продукта или част от него, а цялостното впечатление, което той създава. В тази насока безспорно процесният дизайн се възприема като силно източен изправен паралелепипед със заоблени надлъжни ръбове и минимална разлика в размерите на двете успоредни страни на основата, която не оказва съществено влияние върху възприятието на дизайна.
Досежно възраженията за използваните при сравнителния анализ доказателства:
Касаторът прави възражение, че неправилно „продуктовите каталози“ са ценени като доказателства по спора, тъй като същите нямали достоверна дата. В тази насока съставът на ВАС посочва като правилен извода на първоинстанционния съд досежно относимостта към спора само на доказателства, които са с дата преди датата на подаване на заявката за регистриране на процесния дизайн – 20.11.2012г. Неоснователността на това възражение се базира на няколко факта: На първо място каталозите са датирани чрез поставяне на дата на издаване. На следващо място – он-лайн версията на каталога на V. е качена през 2011г. на ISSUU, като датата на качване /04.04.2011г./ е отбелязана от автоматичния брояч на платформата и потвърдена с нотариално заверена декларация.
Касаторът прави възражение, че неправилно „публикациите в каталози“ и „продажбите между търговци на стоки“ се приемат като способи за разгласяване на дизайна, които го правят общодостъпен. В тази насока касационната инстанция приема, че разгласяването на промишлен дизайн може да бъде резултат от различни дейности на търговеца - производство, публикации в специализирани каталози и сайтове, продажба и пр. Единият от тези способи е стоките да са били предложени за продажба в разпространени каталози /решение по дело № R1401/2006-3/, „Ornamentation“, от 22.10.2007г., т.25/. Други способи са: - стоките да са внесени от трета държава в Европейския съюз /Решение по дело № Т-68/10 от 14.06.2011г., т. 31-32 „Watch attached to a lanyard“; или да са били предмет на покупка между два европейски оператора /Решение по дело Т-405/08, „Bottle“, от 09.03.2012г., т. 30-45/. Съдът приема възражението на дружеството [фирма], че каталози, които са били достъпни само за специализирани среди също могат да са валидно доказателство, стига тези специализирани среди да спадат към релевантния кръг потребители, спрямо които се преценява налице ли е разкриване на дизайна /както е в настоящия случай/.
На следващо място, доказателствата по спора се преценяват в тяхната съвкупност. В тази насока, разгласяването на дизайна в случая не се доказва единствено чрез „предлагане за продажба“ чрез включването му в каталози, които са обявени в публичното пространство, но и чрез реално производтво и продажба на стоките. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора досежно неоснователното ценене на фактурите като доказателства по спора. Същите установяват факта на разгласяване на противопоставените дизайни в съвкупност с останалите доказателства по спора - декларации, писма, каталози. От една страна, правилен е изводът на ответника, че подписът не е задължителен реквизит на фактурите, а от друга, данните, които се установяват чрез тях са потвърдени чрез писма и декларации от страните и трети лица. Фактурите съдържат артикулен номер на продукта, който следва да се отнесе към номера в каталога и оттам към посочена скица на напречно сечение на кола в каталога.
Неоснователно е и възражението на касатора досежно липсата на доказателствена стойност на представени разпечатки на резултати от търсене в Google по изображения, публикувани преди 01.11.2011г. Съставът на ВАС споделя възражението на ответника, че механизмът, по който се извършва търсенето по изображение в Google позволява да се определи надлежно датата, на която изображението е било качено. Това е така, тъй като за всяко публикувано в интернет изображение Google автоматично запазва копие в умален размер /каширана версия/, заедно с автоматично генерираната дата на публикуването. В тази насока представените резултати от търсенето се извличат от собствената на Google база данни, което е различно от последващото пренасочване към съответната страница, в която е публикувано изображението.
Неоснователно е и възражението на касатора досежно заинтересоваността на Италианския производител на стоманобетонови колове В.. Възражението е неоснователно и не се базира на събрани доказателства по спора.
Горното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба.
Обжалваното съдебно решение на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора на ответниците се дължат направените за тази инстанция разноски както следва: - На Патентно ведомство – 100лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата на заплащането на правна помощ; - на [фирма] – 1000лв, заплатено адвокатско възнаграждение, съответстващо на фактическата и правна сложност на спора.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК настоящият състав на седмо отделение на ВАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2238/04.04.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 11647/2015г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] ДА ЗАПЛАТИ на Патентно ведомство сумата от 100лв., юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] ДА ЗАПЛАТИ на [фирма] сумата от 1000лв., адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението е окончателно.