Производството е по чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от М. М. Ж., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъдата си в Затвора-[населено място], срещу решение № 563 от 15.03.2016 г., постановено по адм. д. № 2465/2015г. по описа на АС-Варна, с което предявеният от Ж. иск срещу ГД“Изпълнение на наказанията“-гр. С. за обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода :01.08.2001 г. - 01.08.2015 г., причинени му от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от закон за предоставяне на безплатно облекло и обувки, е уважен до размер от 7000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, а останалата част от исковата претенция над сумата от 7000 лв до пълния й предявен размер от 100 000 лв е отхвърлена като неоснователна.
Касаторът Ж. обжалва горецитираното решение само в отхвърлителната му част, като твърди неправилност на касационните основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от него иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу ГДИН, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е подадена и втора касационна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“- София с твърдения за неправилност на съдебното решение в тази част като постановена в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател М. Ж. се явява лично. Заявява, че поддържа своята касационна жалба по съображенията, изложени от служебния му защитник в депозирано от него писмено становище и оспорва касационната жалба на ГДИН с твърдения за неоснователност на същата.
Касационният жалбоподател, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния представител на същия по делото е постъпило писмено становище с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата на М. Ж., съответно – за основателност на касационната жалба на ГДИН.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на предявената от Ж. касационна жалба и за основателност на касационната жалба на ГДИН.
Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира и двете касационни жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните от тях части се явява неблагоприятно и в срока за оспорване.
Разглеждайки касационните жалби по същество, съдът намира следното :
С обжалваното решение АС - Варна е осъдил ГД“ Изпълнение на наказанията“- София да заплати на М. М. Ж., лишен от свобода в ОЗ-[населено място], сумата от 7000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица в Затвора – гр. [населено място], изразяващо се в неосигуряване на необходимото безплатно облекло и обувки за периода от 01.08.2001г. до 01.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото- 05.08.2015 г. до окончателното заплащане на сумата и е отхвърлил иска на Ж. за сумата над 7000 лв до пълния предявен размер от 100 000 лв като неоснователен.
За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Варна, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че предявеният иск се явява основателен, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание“доживотен затвор“ в ОЗ-[населено място] и е пребивавал в този затвор за целия исков период. Базирайки се на действалите таблици №1 и №2, утвърдени от министъра на правосъдието /явяващи се актуални и към настоящия момент, доколкото по изрично признание на ответника нови таблици по новия ЗИНЗС не са утвърждавани / съдът е приел за установено, че се следват следните безплатни облекла на затворник –пълнолетен мъж на всеки две години, а именно : по 1бр. шуба, 1 бр. зимен елек,1 бр. зимен панталон и 1 пуловер; за всяка година се полагат по 1 бр. лятно яке, 1 бр. летен панталон и 2 бр. фланелка с къс ръкав, 4 бр. долни къси гащи, 4 бр. фланелки с къс и дълъг ръкав, 3 бр. къси вълнени чорапи и 4 бр. къси памучни чорапи. С. Т № 2 на лишените от свобода на всеки две години се полагат: 1 чифт обувки цели зимни – тип боти или полуботи, а всяка година – по 1 чифт обувки половинки, спортни обувки и чехли.
Административният съд, обсъждайки както вещевите ведомости, представени от ответника, удостоверяващи получаването на облекла и обувки от ищеца за исковия период, така и представените списъци за дарения на различни артикули, получавани от ищеца срещу подпис през исковия период, е стигнал до извода, че : първо - част от даренията попадат извън предмета на задълженията на затворническата администрация по чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС и второ - дори предметът на даренията да се покрива с облеклото и обувките, дължими от затворническата администрация, то и в този случай получените дрехи и обувки от Ж. не съответстват на посочените артикули и количества в коментираните по-горе таблици за годините, за които се отнасят. Съдът е обсъдил и показанията на разпитаните по делото трима свидетели, въз основа на които е установил, че за процесни период - около 14 години, ищецът не е имал свиждания с роднини, не е получавал колети и / или парични записи, а дори да е имал средства – при липса на посещения от роднини и пратки от тях, не би могъл да се снабди от лавката в затвора с необходимите му дрехи и обувки, тъй като такива артикули на тази лавка не се предлагат. Ищецът не е разполагал с елементарно облекло и обувки, ползвал е дадени му от други затворници стари и износени облекла и обувки, за снабдяването с които е следвало да пере и чисти на дарителите си, което е свързано с изтърпяно от него чувство на унижение, срам и страдания, надхвърлящи неизбежното ниво, обусловено о от самото наложено наказание”лишаване от свобода”. Съдът е приел, че предметът на иска не се преклудира от силата на пресъдено нещо, формирана по влезлите в сила съдебни решения по адм. д. № 2732/2011 г. по описа на АС-Варна и адм. д. № 3478/2013 г. на АС-Варна. Административният съд е уважил иска до размер от 7000 лв, приемайки този размер за справедлив и съответен на продължителността на фактическото бездействие, интензитета на претърпените вреди и останалите критерии по чл.52 от ЗЗД и е отхвърли иска над този размер до пълния претендиран такъв от 100 000 лв. Съдебното решение е частично неправилно.
Предявената от М. Ж. касационна жалба срещу отхвърлителната част на съдебното решение е изцяло неоснователна.
Касационната жалба на касатора ГДИН обаче е частично основателна.
Неоснователни са развитите от този касатор доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция по чл.1, ал.1 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, претърпени от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация на ОЗ- [населено място] да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл.84, ал.2,т.3 от ЗИНЗС – да предостави на ищеца безплатно дрехи и обувки през исковия период. Обосновано административният съд е заключил, че исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е доказана по основание, доколкото по делото безспорно се установява, че Ж. няма средства, не разполага със собствени дрехи и обувки, не е посещаван за целия исков период от роднини, не е получавал колети и други пратки. Безспорно се установява и обстоятелството, че същият не е получавал в пълен обем и с разписаната в Таблица №1 и Таблица № 2 честота полагащите му се безплатни дрехи и обувки по вид и брой, както и че това обстоятелство е довело за него до негативни емоции, срам и унижение, надхвърлящи допустимите размери за вида на изтърпяваното от него наказание.
Неправилно обаче съдът е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – 7000 лв.
Съгласно чл.4 от ЗДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно §1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл.52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени.
Безспорно ищецът е претърпял негативни усещания от непредоставянето на безплатни дрехи и обувки, тъй като няма собствени, но съдът неправилно и в нарушение разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приел, че за тези неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 7000 лв. Съобразявайки обстоятелството, че през исковия период ищецът все пак е получавал някои дрехи и обувки във вид на дарения от църкви и други организации, следва да се приеме, че справедливият размер на обезщетението за причинените му вреди е 2500 лв. Съдебното решение на АС-Варна в частта му, в която ГД” Изпълнение на наказанията”- София е осъдена да заплати на М. М. Ж. обезщетение в размер над 2500 лв до присъдения размер от 7000 лв се явява неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, Същото следва да бъде отменено в тази му част, а искът, предявен срещу ГДИН за сумата над 2500 лв следва да бъде отхвърлен
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 563 от 15.03.2016г., постановено по адм. д. № 2465/2015г. по описа на АС-Варна В ЧАСТТА МУ, в която ГД” Изпълнение на наказанията” – гр. С. е осъдена да заплати на М. М. Ж. от гр. [населено място], ЕГН [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди в размер над 2500 /две хиляди и петстотин/ лева до присъдения размер от 7000 седем хиляди /лв, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото – 05.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата И ВМЕСТО него, ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на М. М. Ж. от гр. [населено място], ЕГН [ЕГН], предявен срещу ГД” Изпълнение на наказанията” – гр. С. за сумата над 2500 /две хиляди и петстотин/ лв до размера от 7000 /седем хиляди/ лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица в Затвора – [населено място], изразяващо се в неосигуряване на необходимото безплатно облекло и обувки за периода от 01.08.2001г. до 01.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото – 05.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.