Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е касационната жалба на Т. О. Р. срещу решение по адм. д. № 267/ 2015 г. по описа на Административен съд София - град, Иска отмяна на решението поради необосновано и материална незаконосъобразно. Твърди, че съдът няма мотиви защо отхвърля иска над уважената част и не възприема заключението на вещото лице. Не е възстановена на работа и поради това не й е определено възнаграждение, поради което най-справедливо би било да се определи обезщетение по осреднена стойност между минимално и максимално възнаграждение за длъжността, която е заемала, а не върху минималното възнаграждение. Претендира разноски.

Ответната страна Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури оспорва касационната жалба. Иска оставяне на решението в сила и претендира за разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради материална незаконосъобразност на решението. Освен това съдът не е развил съображения за доказателствата относно размерите на възнагражденията на останалите служители, както и разпоредбите на Наредба за заплатите на служителите .

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е проведено по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.104 от ЗДСл по иск на Т. О. Р. против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за присъждане на обезщетение в размер на основната й заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Претенцията е в размер на 1600 лв. за периода от 25.01.2012 г. до 23.02.2012 г., през който не е работила и в размер на 4159 лв. за периода от 24.02.2012 г. до 25.07.2012 г., през който...