Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Л. Л., действаща като [фирма], [населено място],общ.Д. срещу решение № 1358 от 05.07.2016 г. по адм. д. № 868/2016 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението, без да се визират конкретни касационни основание.Претендира се отмяна на решението със законните последици.

Ответникът по касационната жалба - началник на М. П, в писмени бележки, излага доводи за правилност и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Разноски не се претендират.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави без уважение.

Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед №РД-15-253/31.03.2016 г. на началника на М. П, с която на основание чл. 124б, ал. 1 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/ във вр. с чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС на [фирма] е наложена принудителни административни мерки /ПАМ/ - "запечатване на обект" - търговски обект – кафе –аператив в [населено място] и "забрана достъпа" до същия обект, където е установено нарушението, считано от датата на запечатването му. Решението е мотивирано с валидно издаден акт, на съответни правни основания по чл. 124б и чл. 124в от ЗАДС и при обвързана компетентност на оправомощения адм. орган. Изложени са подробни мотиви за нормативно уреденото задължение за прилагане ПАМ по цитираните по-горе разпоредби при наличие на издадено Наказателно постановление /НП/ № 110 от 30.03.2016 г. на началника на М. П, с което за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС, е наложена имуществена санкция,...