Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Комисия за защита на личните данни и [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] против решение №6346/22.10.2015 г., постановено по адм. дело №2871/2015 г. на Административен съд София - град /АССГ/.

Оплакванията в касационните жалби са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Касационният жалбоподател - Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ оспорва решението в частта, в която е отменено решението й по т. 3 и 4.

Касационният жалбоподател - [фирма] оспорва решението в частта по т. 3 и в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу т. 5 от решението на КЗЛД.

Ответницата - Л. Ш. С. не изразява становище. След приключване на съдебното заседание пълномощникът й адв.. К е депозирал писмено становище за неоснователност на касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.

С оспореното пред АССГ решение е отменено решение №Ж-842/04.02.2015 година на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, в частта му по т. 3 относно нарушението по чл. 4, ал.1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ)/ЗЗЛД/, по т. 4, с която на [фирма] е наложена имуществена санкция в размер на 13000 лева, за това, че в качеството му на администратор на лични данни обработва неправомерно личните данни на Л. Ш. С., което е нарушение по чл. 4, ал.1...