С решение от 05.08.2016 г. по адм. д.№208/2016 г. Административен съд София - област е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу заповед №ДК - 11 - Сф - 02 от 04.02.2016 г. на началниа на РО"НСК" - Софийска област към РДНСК Югозападен район.

Решението се обжалва с касационна жалба от [фирма]. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон.

Ответникът по касационната жалба началника на РО"НСК" - Софийска област при РДНСК Югозападен район я оспорва.

Ответникът главният архитект на община Г. М не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното :

С оспорената пред Административен съд София - област заповед е отменено разрешение за строеж № 3 от 08.01.2016 г. на главния архитект на община Г. М ведно с одобрения на същата дата технически инвестиционен проект.

Административен съд София - област е приел, че заповедта е законосъобразна. В разрешението за строеж категорията на строежа е определена неправилно на пета вместо на първа категория. Към техническия инвестиционен проект липсва положително становище на органите по пожарната безопасност и спасяване, с което е допуснато нарушение на чл.143, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Допуснато е нарушение и на чл.143, ал. 1,т. 3 ЗУТ. Не е представен предварителен договор с експлотационното дружество [фирма], в който да е посочен начинът на присъединяване на строежа към електропреносната мрежа. Представеният договор е за друг обект и е сключен три години преди иницииране на производството по издаване на разрешението за строеж.

При постановяване на решението Административен съд София - област не е допуснал нарушение на закона.

Техническата характеристика на строежа го определя като четири бункера за зърно, а съоръженията, които се предвижда да се монтират - елеватор, кош, ръчен шибър, вентилатори и др. са във връзка с експлоатацията на бункерите за зърно. Съгласно инвестиционния проект бункерите са предназначени за съхраняване на зърно.

Категорията на всеки строеж се определя от техническите му параметри, отнесени към нормативно определените критерии в чл.137, ал.1 ЗУТ и издадената въз основа на чл.137, ал. 2 ЗУТ Наредба№1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Административен съд София - област е приложил правилно материалния закон, като е приел, че процесният строеж е от първа, а не от пета категория. Този извод е в съотвествие с разпоредбата на чл.137, ал.1,т.1, б."г" и чл. 2, ал. 4, б."в" от Наредба №1/2003 г и т.138 от Класификатора на строежите към наредбата. Съгласно посочените текстове, първа категория са строежите "мелници и складове, включително и силози за съхраняване на зърнени храни". Процесният строеж по предназначението си е за съхраняване на зърно.

Законосъобразно и обосновано Административен съд София - област е приел, че в случая е неприложима Наредба 23/2015 г. на Министерство на земеделието и храните за "Условията и реда за мониторинг на пазара за зърно".Специалните законови и подзаконови норми по ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) не препращат към тази наредба. Даденото в нея определение за "обект за съхранение на зърно" е за нуждите на тази наредба и предмета на същата съгрласно чл.1, ал.1, т.1. б."а "- подаване на декрларации с посоченото съдържание. Посочената наредба няма отношение към категорията на строежите, тъй като тя се определя само и единствено от техническата им характеристика и критериите на чл.137, ал.1 ЗУТ и Наредба №1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.Съгласно посочените норми от тези нормативни актове силозите за съхраняване на зърно са от първа категория строежи без значение на техния брой, размер и тонаж. Определящото в случая е предназначението на строежа - за съхранение на зърно.

Правилно съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл.143, ал. 1,т. 2 ЗУТ, тъй като към инвестиционния проект липсва положително становище на органите по пожарна безопасност и спасявания.

Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че не е представен предварителен договор с електроразпределителното дружество. Представеният такъв се отнася до друг обект и е сключен три години преди започване на административното производство по издаване на разрешение за строеж. В инвестиционния проект изричнтно е посочено, че проекта за външно ел. захранване на строежа е предмет на друг проект, който не е представен. Допуснато е нарушение на чл.143, ал. 1, т. 3 ЗУТ.

Решението на Административен съд София - област е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства са били предмет на обсъждане от първоинстационния съд и не са нови по смисъла на чл. 219 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.08.2016 г. по адм. д.№208/2016 г. на Административен съд София - област. Решението е окончателно.