Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Слатина против решение № 805 от 12.02.2016 г. по адм. д. № 9867 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град, с което е отменена заповед № ИЗ – 519 / 05.08.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Слатина, потвърдена с решение № РД 01-423 / 16.09.2015 г. на Д. Р дирекция за социално подпомагане – София – град и е постановено изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молба - декларация с №ИЗ-519/19.06.2015 г. при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 8в от ЗСПД (ЗАКОН ЗЗД СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗЗД ДЕЦА) във вр. с чл. 142 от АПК, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Р. Е. Г. от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е заповед № ИЗ – 519 от 05.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане“ – Слатина, потвърдена с решение № РД 01-423 от 16.09.2015 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – София – град, с която на Р. Е. Г. от [населено място] е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД за отглеждане на дете до навършване на една година по подадена молба - декларация с вх. № ИЗ - 519/19.06.2015 г. Отказът е мотивиран с неизпълнение на условието по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, изм. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.: майката е осигурена и получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване.

С постановеното решение Административен съд София – град е отменил оспорената заповед и е изпратил административната преписка за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания, след като е установил, че правопораждащите факти са се осъществили и правото е било упражнено при действието на чл. 8в от ЗСПД в редакцията му, действаща до изменението с ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г. Изменената разпоредба на ал. 1, т. 4, която поставя като допълнително условие майката да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване, е материалноправна без предвидено обратно действие, поради което е приложима само за юридическите факти, настъпили след влизането й в сила. Така постановеното решение е правилно.

Касационните доводи за материалноправни и процесуални нарушения се преценяват като неоснователни.

От фактическа страна е установено, че заявителката на семейна помощ е родила дете на 15.05.2015 г. и на 19.06.2015 г. е поискала да й бъде отпусната еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД (ЗАКОН ЗЗД СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗЗД ДЕЦА) (ЗСПД). Към датата на подаване на молба-декларацията майката е субект на правото по чл. 8в от ЗСПД (редакция ДВ, бр. 23 от 2009 г.): тя е студентка, учаща в редовна форма на обучение, детето й е под една година и не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. В уверение № 93 от 19.06.2015 г., издадено от СУ [ЮЛ], е удостоверено, че за учебната година 2014 / 2015 г. Р. Е. Г. е записана като редовна студентка за придобиване на образователно - квалификационна степен „магистър”, не се е дипломирала на първата сесия през м. март 2015 г., а втората сесия предстои през м. юли 2015 г. Молба-декларацията е подадена по реда на чл. 16а от Правилник за прилагане на ЗСПД (ЗАКОН ЗЗД СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗЗД ДЕЦА) (ППЗСПД).

Административният орган е следвало да извърши преценка за правото на майката съобразно закона, действащ при упражняването на правото чрез подаване на молба-декларация. Последващото изменение в материалния закон, настъпило с обнародването в ДВ, бр. 57 от 2015 г., е в сила от 28.07.2015 г. и действа занапред. С преходните разпоредби на ЗСПД не е допуснато обратно действие на изменената разпоредба. Фактите и правоотношенията, настъпили преди 28.07.2015 г., се регулират от действащите разпоредби преди тази дата. При непридадено изрично ретроактивно действие на новата разпоредба административният орган е следвало да извърши преценка за основателността на заявената претенция с оглед приложимия материален закон към 19.06.2015 г., когато е било открито административно производство. В оспорения акт не се твърди, че след 27.07.2015 г. са настъпили нови факти или обстоятелства от значение за субективното право към датата на упражняването му на 19.06.2015 г.

Като е отменил оспорения административен акт като материално незаконосъобразен и е изпратил преписката на компетентния административен орган за ново решаване на въпроса, Административен съд София – град е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответницата по касация не е представила доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което искането й за разноски е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 805 от 12.02.2016 г., постановено по адм. дело № 9867 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.