Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП) против решение № 5248/13.08.2018 г. по адм. д. № 12766/2017г. на Административен съд - София град (АССГ), с което НАП е осъдена да заплати на "С. М" ЕООД обезщетение за причинени в периода 11.01.2015 г. - 15.04.2015 г. имуществени вреди в размер на 281, 28 лева, произтичащи от незаконосъобразни действия на орган по приходите, обективирани в Протокол сер. АА № 00015961/11.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Касационните възражения са свързани с неправилност на решението по отношение установяването на причинно-следствена връзка между отменения Протокол сер. АА № 00015961/11.01.2015 г. и твърдяните вреди, както и по отношение самото доказване на вредите.
Ответната страна - "С. М" ЕООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на касационната жалба поддържа, че възраженията са неоснователни, тъй като не отговарят на съдържанието на мотивите към обжалваното решение, а като правна аргументация противоречат на установената съдебна практика по прилагане института на непозволеното увреждане при забава изпълнението на парични задължения. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срок от страна в съдебния спор, за която съдебното решение е неблагоприятно, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт. По основателността на жалбата, съдът приема следното:
Производството пред административния съд е образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от "София маркет" ЕООД срещу НАП, с искане за присъждане на сумата от 281, 28 лева като обезщетение за причинените от незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства на орган по приходите, обективирани в Протокол сер. АА № 00015961/11.01.2015 г., вреди във вид на пропуснати ползи от неоснователното ограничаване за периода 11.01.2015 г. - 15.04.2015 г. правото на ползване на дружеството върху сумата от 10 646, 55 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
По съществото на спора, с обжалваното решение съдът е приел исковата претенция за доказана по основание и размер в нейната цялост и е осъдил НАП да заплати на ищеца "София маркет" ЕООД исковата сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Съдът е приел за установено, че по силата на Протокол сер. АА № 00015961/11.01.2015 г., съставен от органи по приходите от дирекция "Фискален контрол" - органи на ответника, във връзка с действия по обезпечаване на доказателства, състоящи се в изземване на стока на ищцовото дружество и определяне на обезпечение в размер на 10 646, 55 лева по реда на чл. 121а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ДОПК, "София маркет" ЕООД е било задължено да внесен определеното с акта парично обезпечение. Установено е като безспорно между страните, че сумата по наложеното обезпечение е внесена на 11.01.2015г. по сметка на ТД на НАП-София и е възстановена на дружеството на 15.04.2015 г. Установено е, че по силата на влязло в сила решение на директора на ТД на НАП София са отменени действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в процесния протокол.
Съдът е приел, че за исковия период ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствените си парични средства, вследствие на което е понесъл вреди под формата на пропуснати ползи, чийто минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата съгласно нормата на чл. 86 ЗЗД. Съдът, по реда на чл. 162, пр. 1 ГПК, като е приел, че не са необходими специални знания, сам е изчислил размера на законната лихва за процесния период, определяйки размер на дължимото обезщетение в размер на 281, 28 лв. По отношение на причинната връзка между незаконосъобразните действия на органите по приходите и ограничаване правото на ползване на сумата по наложеното обезпечение, съдът е приел, че тя е доказана, тъй като ако не е било предприето незаконосъобразното действие от орган на ответника, ищецът не би се лишил от правото да ползва собствените си парични средства през исковия период.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя като обосновани и съобразени с приложимия материален закон изводите на административния съд за основателност на така предявения иск, като намира, че тези изводи са изведени въз основа на събраните по делото доказателства и съобразно процесуалното поведение на страните.
Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е обосновал наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия на органите по приходите във връзка с налагането на принудителни обезпечителни мерки спрямо ищцовото дружество при изпълнение на задълженията им върху движението на стоки с висок фискален риск и резултата от тези действия - обективната невъзможност за ползване на сумата от 10 646, 55 лв. за процесния период. Съдът обосновано и правилно е посочил, че причинната връзка между незаконосъобразните действия на органите по приходите и ограничаване правото на ползване на сумата по наложеното обезпечение, е безспорно доказана, тъй като ако не е било предприето незаконосъобразното действие от орган на ответника, ищецът не би се лишил от правото да ползва собствените си парични средства през исковия период.
По отношение доказването на вредите, административният съд правилно е приел, че не подлежи на нарочно доказване фактът, че ограниченията относно ползването и разпореждането на сумата по паричното обезпечение носи вреда във вид на пропусната полза и че нейният размер следва да се определи съобразно законната лихва за забава при неизпълнение на парични задължения за периода на неизпълнение. В случая този период съвпада с периода на задържане на сумата на обезпечението, а именно от 11.01.2015 г. - датата на внасянето й по сметката на ТД на НАП - София до 15.04.2015 г. - датата на възстановяване към ищцовото дружество.
Неоснователен е касационният довод за анатоцизъм. Претендираната и присъдена сума като обезщетение за пропуснати ползи се изчислява на базата на законната лихва по аргумент от чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.Нът на изчисляване/определяне на размера на вредите не изменя и не засяга правната им природа, а именно числен израз на вредата - пропусната полза. По тези съображения, ВАС в настоящия състав преценява решението в като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да го остави в сила. Предвид изхода от спора и представените доказателства за сторени разноски, на ответника следва да се присъди сумата от 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5248/13.08.2018 г. по адм. д. № 12766/2017г. на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на "С. М" ЕООД съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 300 лв. Решението е окончателно.