Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката, подадена чрез процесуалния му представител гл. юрк.. М, против решение № 11241 от 18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 9667/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение (ВАС).
Касационният жалбоподател релевира оплаквания за неправилност на оспореното решение поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Счита, че неправилно първоинстанционният състав е посочил в решението си, че същото е необжалваемо, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Оспорва като погрешни правните изводи на съда за несъответствие на атакувания индивидуален административен акт с материалноправните разпоредби. Поддържа становището, че ответникът по касация – жалбоподател в първоинстанционното производство и заявител в регистрационното производство пред административния орган, не е представил доказателства за наличието на извършвана от него дейност в защита на интересите на потребителите през последните две години, считано от заявлението му за включване в списъка по чл. 164, ал 1, т. 7 от ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (ЗЗП), съгласно изискването на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 24.10.2006 г. за критериите, на които трябва да отговарят квалифицираните организации в Р. Б, които имат правен интерес да предявяват искове за защита на колективните интереси на потребителите, обн., ДВ, бр. 89 от 3.11.2006 г. (Наредбата). Поддържа също, че преценката за наличие на обстоятелствата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредбата спада към правомощията на министъра на икономиката, като в конкретния случай заключението е било, че представените доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че Сдружение „Правна клиника за потребители“ отговаря на визираното изискване. С тези доводи, касаторът моли за отмяна на оспореното съдебно решение като неправилно.
Ответната страна – Сдружение „Правна клиника за потребители“, представлявано от председателя на Управителния съвет А.С, чрез пълномощник по делото адв. В.М, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационното производство, за което представя списък по чл. 80 от ГПК (Г. П. К) (ГПК).
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на оспорения съдебен акт.
Върховният административен съд, втори постоянен петчленен състав на II колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея.
Разгледана по същество на посочените в нея основания, въз основа становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение състав на ВАС, Седмо отделение е отменил акт с рег. № 92-00-382 от 07.06.2018 г. на министъра на икономиката, с който е отказана регистрация на Сдружението в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 от ЗЗП, и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като е определил едномесечен срок за произнасяне и е присъдил разноски по делото.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при формално спазване на изискванията за неговото съдържание и административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.
Оспореният пред първоинстанционния състав административен акт е издаден на основание чл. 164, ал. 1 т. 7 от ЗЗП, във вр. с разпоредбите на чл. 2, ал. 1 т. 1 и т. 3 от Наредбата. Като е приложил цитираните разпоредби спрямо подаденото от Сдружение „Правна клиника за потребители“ заявление за включване в списъка на квалифицираните организации по чл. 164, ал. 1 т. 7 от ЗЗП, административният орган е приел на първо място, че Сдружението не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата, тъй като не е доказало предмет на дейност или основна цел - защита на колективните интереси на потребителите за периода от две години, предхождащ подаването на заявлението. На второ място, административният орган е аргументирал отказа си да включи Сдружението в списъка на квалифицираните организации с довода, че за посочения двугодишен период същото не е доказало извършването на дейности и инициативи, които биха могли да се приемат като дейност за защита на колективните интереси на потребителите, с което били нарушени изискванията на Наредбата, без да сочи конкретно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 т. 3, в която е закрепено описаното като нарушено изискване.
За да отмени акт с рег. № 92-00-382 от 07.06.2018 г. на министъра на икономиката, в който е обективиран отказът за вписване на Сдружението в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 от ЗЗП, първоинстанционният състав е установил фактическата обстановка по спора, съобразно представените доказателства, като въз основа на нея е извършил проверка за законосъобразност на акта съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК. Извел е крайния извод за постановяване на отказа при неправилно тълкуване на приложимия материален закон.
По отношение на първото основание за постановяване на отказа – неизпълнение на изискването по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съдът сочи, че правилното тълкуване на разпоредбата се свързва с наличието на регистрирана специална цел „защита на колективните интереси на потребителите“ към момента на подаване на заявлението, а не и със съществуването на такава цел в продължение на период от две години, предхождащи заявлението. Поради това, доводът на административния орган, че в посочения двугодишен период в устава на Сдружението не е фигурирала исканата специална цел, не е бил възприет от съда като съответен на закона.
По отношение на второто основание, на което министърът на икономиката основава своя отказ – квалифицирано от съда като неизпълнение на изискването по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредбата, решаващият първоинстанционен състав приема, че извършената от административния орган преценка относно наличието/липсата на „дейност за защита на интересите на потребителите през последните две години“ почива на неправило тълкуване на приложимата разпоредба, като същевременно не е съобразена и с основния принцип на последователност и предвидимост при упражняване на властническите правомощия на органа в условията на оперативна самостоятелност, съгласно чл. 13 от АПК. Изрично обсъден от съда е погрешният подход на оценяване от страна на административния орган на обстоятелствата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредбата, а именно – същите следва да бъдат изследвани с оглед установяване на дейност за защита интересите на потребителите, а не на такава, свързана със защита на колективните интереси на потребителите, в каквато насока са разсъжденията и мотивите, изложени в оспорения административен акт. В допълнение, съдът е обосновал становище, че при липсата на каквито и да е нормативно установени критерии за извършване на преценката по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредбата, в конкретния случай административният орган е оценил дейността на Сдружението за процесния период (2016 г. – 2017 г.) въз основа на неясни, неоповестени предварително критерии, за които няма основание в нормативен акт.
При тези съображения първоинстанционният състав е счел, че обжалваният индивидуален административен акт се явява материално незаконосъобразен, с оглед на което е отменил същия и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Сдружение „Правна клиника за потребители“ за вписване в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 от ЗЗП, при съобразяване с указанията по тълкуването и приложението на материалния закон, дадени в мотивите на постановеното съдебно решение.
Решението на Върховния административен съд, състав на Седмо отделение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора. По нея не се спори от страните в производството, поради което същата се споделя изцяло и от настоящата касационната инстанция.
Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Съдържащите се в касационната жалба оплаквания по същество преповтарят изложените пред първоинстанционния съд доводи, както и тези, съставящи мотивите на обжалвания административен акт. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения отказ за вписване в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 от ЗЗП, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 7 от ЗЗП, чиято непрецизна редакция първоинстанционният съд тълкува корективно, разрешаването извършването на дейност като квалифицирана организация, която има правен интерес да предявява искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, е правомощие на министъра на икономиката, като лицата, на които е разрешено извършването на дейността, се вписват в нарочен списък. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 164 от ЗЗП пояснява, че списъкът се изготвя въз основа на критерии, определени с наредба на министъра на икономиката (описаната по-горе Наредба № 1 от 24.10.2006 г.) В чл. 2, ал. 1 от Наредбата са изброени условията, на които следва да отговоря организацията, подала заявление за вписване в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 от ЗЗП. В конкретния случай, две от тези условия – по т. 1 и т. 3 от чл. 2, ал. 1 на Наредбата, са оценени от административния орган като неизпълнени, което е мотивирало крайното му решение за невключване на Сдружението в списъка на квалифицираните организации по чл. 164, ал. 1, т. 7 от ЗЗП.
Правилни са съображенията, с които първоинстанционният съд е отхвърлил довода на административния орган за неспазване на изискването по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Изводът на министъра в тази насока е формиран при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата, която изисква специалната цел да е регистрирана към релевантния момент, а именно датата на подаване на заявлението по чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Видно от данните по делото, към 11.04.2018 г. (датата на заявлението, подадено от Сдружение „Правна клиника за потребители“) в устата на Сдружението е вписана като цел „защитата на колективните права на потребителите“.
Правилен е и изводът на съда, че преценката за изпълнение на условието по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредбата принадлежи на министъра на икономиката, но за нея не са предвидени каквито и да е количествени и качествени критерии относно това какви характеристики на оценяваната дейност следва да бъдат взети предвид, така че същата да бъде възприета като съответстваща на нормативното изискване. При подобна нормативна регламентация, която не въвежда конкретни изисквания за дължимата от органа преценка, позоваването от страна на административния орган на неясни, предварително неразгласени критерии при взимане на крайното решение за включване или отказ от включване на организация в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 от ЗЗП съставлява нарушение на установения в административния процес общ принцип на последователност и предвидимост, закрепен в нормата на чл. 13 от АПК. Така констатираното нарушение обуславя наличие на основанието за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Предвид всичко гореизложено, като е постановил отмяната на акт с рег. № 92-00-382 от 07.06.2018 г. на министъра на икономиката и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението, Върховният административен съд, Седмо отделение е постановил решение в съответствие с материалния закон.
Не се доказва и касационният довод за отмяна на решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в наличието на диспозитив, че същото е окончателно. Видно от решение № 11572 от 30.07.2019 г., постановено по същото дело, допуснатата от съда в оспореното решение явна фактическа грешка е поправена, като административният орган не е бил възпрепятстван в упражняване правото си на касационно оспорване, нито правото му на защита в настоящото или първоинстанционното производство е било нарушено по какъвто и да е начин.
По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което постановеният от Върховния административен съд, Седмо отделение съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция от ответника по касация, предвид приложените към писмения отговор доказателства за действително реализирани съдебни разходи в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение, то същите следва да бъдат присъдени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е органът – подател на касационната жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, втори постоянен петчленен състав на II колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11241 от 18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 9667/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение.
ОСЪЖДА Министерство на икономиката да заплати на Сдружение „Правна клиника за потребители“, седалище и адрес на управление гр. С., пл. „Журналист“ № 1а, сумата 800,00 (осемстотин) лева, разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.