Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София против решение № 1145/05.06.2019 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 979/2018 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22000117007382-091-001/17.07.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София.

Изложените доводи са за неправилна преценка на доказателства по делото относно фактите, релевантни за осъществяване на спорните доставки и нарушение на материалния закон относно предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за всяка инстанция.

Ответникът – „Т. А“ ООД, с. К., община П., чрез процесуалния си представител адв. М.Г от АДД „Балкански и партньори“ оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.Нтелни са възраженията на ответника по касация, че жалбата не съдържа конкретни пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания в съответствие с чл. 212, ал.1, т.4 АПК. Макар и непрецизно изложени, по същество доводите в касационната жалба са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза, както и за нарушение на материалния закон, поради липса на действително осъществени доставки, като основна предпоставка за възникване и признаване на правото на данъчен кредит – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК....