Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Ниази, непридружен непълнолетен, [гражданство], чрез адв. Б.К, против решение № 5488/26.09.2018 г., постановено по адм. д. № 6558/2018 г. по описа на Административния съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1152/24.04.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) му е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му.

Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрк. И.Д, оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представя актуална справка за Афганистан и Иран - държавата, в която е живял А. Ниази.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Предмет на обжалване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, с което на касатора е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в Закон за предоставянето на единия или другия статут. Административният орган е приел, че чужденецът не обосновава наличието на риск за неговия живот или свобода в държавата му по произход и не посочва никакви причини за основателно опасение. Приел е, че А. Ниази...