Производството е по реда на чл. 288 ГПК, като с определение № 46/16.ІІ.2018 г., постановено по настоящето дело то е било спряно, на основание чл. 292 ГПК: до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по правните въпроси, които са били предмет на тълкувателно дело № 8/2017 г.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 65767 от 18.V.2017 г. на „Ю. Б” АД-София, подадена против въззивното решение № 2176 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-„Д”, от 3.ІV.2017 г., постановено по гр. дело № 12933/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № ІІ-69/7.VІ.2016 г. на Софийския районен съд, ХІХ-и с-в, по т. д. № 381/2011 г. С последното са били отхвърлени предявените от банката настоящ касатор (с предишно фирмено наименование „Юробанк и Еф Д. Б”) срещу ответника К. С. В. от София искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430, алинеи 1 и 2 ТЗ, чиито предмет е било установяване съществуването на вземане на кредитната институция срещу това физическо лице в размер на сумата от 24 056.31 лв., представляваща непогасена част от банков кредит по сключен помежду им договор за рефинансиране на потребителски кредит № HL 440/22.VІІІ.2007 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК отм.. ХІ.2011 г.), по което е било образувано ч. гр. дело № 51748/2011 г. по описа на СРС, ГО, 69-и с-в, и до окончателното й изплащане, КАКТО И за съществуването на други две вземания на банката срещу К. С. В. в размер на сумите 6 447.89 лв. и 174.41 лв., първата от които представляваща договорна лихва върху горепосочената главница на остатъка от кредита, изтекла за периода 27.V.2011 г.- 23.ХІ.2011 г., а втората: сбор от такси по същия банков кредит, начислени за периода 21.VІІІ.2009 г. – 23.ХІ.2011 г.

Оплакванията на банката настоящ касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд „с цел допускането и изслушването на съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, посочени от „Ю. Б” АД във въззивната й жалба”, а – при условията на евентуалност – да бъдел постановен съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който трите обективно кумулативно съединени положителни установителни иска на кредитната институция, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу В., да бъдели уважени в пълните им размери, вкл. и ведно с присъждане на всички направи по делото разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата банката неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 190/14.ХІІ.2016 г. на състав на І-во т. о. по т. д. № 2349/2015 г., както и в решение № 64/17.VІІ.2015 г. на състав на І-во т. о. по т. д. № 3187/2013 г. - двете, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по следните четири процесуалноправни въпроса:

1./ „Представлява ли промяна в предмета на делото по иск с правно основание по чл. 422, ал.1 ГПК, искането и съответно установяването на дължимите поради настъпил падеж месечни вноски за главница и лихва, в случаите, когато те не са диференцирани нито в заявлението, нито в исковата молба, нито в извлечението /”от счетоводни книги” – бел. на ВКС/, като банково вземане с настъпил падеж и дали в тази връзка са приложими постановките по т. 11 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно попада ли посочената хипотеза под изричната забрана за изменение на основанието на исковата претенция?”;

2./ „Следва ли в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба по иск с правно основание по чл. 415 ГПК да са диференцирани частите от вземането на ищеца за вноски и лихви с настъпил и ненастъпил падеж, както и следва ли твърдението за дължимост на претенцията да е разделено на такова, изискуемо поради падежирали месечни вноски и вземане, поради настъпила автоматична предсрочна изискуемост, за да бъде уважена частично исковата претенция само за вземанията, които са падежирали и изискуеми по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД преди подаване на заявлението в съда?”;

3./ „Следва ли в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба да са изрично посочени конкретните падежирали съгласно договора за банков кредит и погасителния план към него месечни вноски и техният размер, за да се установят те с решението по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК?”;

4./ „Обвързан ли е съдебният състав с твърдението за фактите относно настъпването на предсрочната изискуемост или може да приеме различна от посочената от ищеца дата да нейното настъпване с оглед събраните по делото доказателства?”

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация К. С. В. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение на СГС, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на деловодни разноски за настоящето касационно пр-во в размер на платения адвокатски хонорар от 3 150 лв. (три хиляди сто и петдесет лева), съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от датата 8.ІV.2013 г. Инвокирани са доводи, че в изложението на касатора към жалбата му всъщност липсват основания за допустимост на касационното обжалване и не е ясно „кой точно материално - или процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, настоящата касационна жалба на „Ю. Б” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

Съгласно т. т. 1 и 2 от задължителните за съдилищата в републиката постановки на ТР № 8/2.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г., е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Този иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документа по чл. 417 ГПК. Освен това разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, а също и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на този иск с предмет установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена надлежно на длъжника преди подаване на заявлението.

С оглед горното в процесния случай по необходимост се налага извод, че е налице приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК и по 4-те релевирани от банката настоящ касатор правни въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по настоящето т. д. № 1912/2017 г.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2176 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Д, от 3.ІV.2017 г., постановено по гр. дело № 12933/2016 г.

У К А З В А на касатора „Ю. Б” АД-София чрез процесуалния й представител адв. Х. И. от САК, с кантора в гр. София, [улица],т. VІІІ, бизнесграда „И.”, че следва - В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаването на съобщението за това - да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ /банково бордеро/ за внесена по сметката на този съд допълнителна държавна такса в размер на 613.57 лв. (шестстотин и тринадесет лева и петдесет и седем стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.

След надлежното внасяне на тази допълнителна д. т., чиито размер е определен в съответствие с правилото на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2