О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2075

София, 04.07.2025 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 285/2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Н. Д. и адвокат Г. Р. – процесуални представители на С. Х. И. и Р. М. И. срещу определение № 415 от 04.12.2024 г. по в. т. д. № 299/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на адв. Р. за изменение на постановеното по делото решение № 322 от 02.10.2024 г. в частта за разноските.

В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт, като се претендира отмяната му с присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ в размер на сумата 3 840 лв. с ДДС за първата инстанция и сумите 9 240 лв. с ДДС и 13 080 лв. с ДДС – за въззивната инстанция. Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че при определяне на дължимите по делото разноски следва да бъде съобразено решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което националният съд не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, тъй като съдържащата се в наредбата правна регулация представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС и поради нищожността съдът е длъжен да откаже да я приложи. Поддържа становището, че цитираното решение на СЕС не разполага с директен ангажиращ ефект спрямо националния съд по отношение приложимостта на Наредба № 1/2004 г., доколкото...