Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 4726 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.
Образувано е по касационна жалба на П. Н., [ЕГН], Г. К., [ЕГН] и М. К., [ЕГН], подадена чрез пълномощник адв. М. П. против Решение №1168/25.02.2021г., постановено по адм. дело №3489/2020г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Разрешение за строеж №18/11.03.2020 г., издадено от Главния архитект на район Оборище, Столична община /СО/.
В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се правните изводи на съда за неприложимост нормата на чл.148, ал.7 от ЗУТ, за съответствие на обжалваното разрешение на строеж с нормите на чл.38, ал.5 и ал.9 от ЗУТ, както и извода, че извършените преустройства в обекта са търпими. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени разрешението за строеж. В съдебно заседание, чрез адв. М. П., поддържат жалбата.
Ответната страна Ж. Л., чрез адвокат К. Ц., в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, изразява становище в подкрепа на съдебното решение. Претендира разноски за тази инстанция.
Ответника - Главен архитект на район Оборище, Столична община, в писмен отговор на касационната жалба, с подробни доводи, взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за тази инстанция. В съдебно заседание не се явява е не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е било Разрешение за строеж №18/11.03.2020г., издадено от Главния архитект на район Оборище, Столична община, с което на основание чл. 38, ал. 5, чл.143, ал.6, т.1 и чл. 148, ал.2 от ЗУТ, на Ж. Л. е разрешено да извърши строителство на обект: Смяна на предназначението на ателие в жилище, находящ се в сграда с идентификатор 68134.408.215.1.33, пл. №543, УПИ I 205, 206, 244, кв. №139, район Оборище, по плана на гр.София, с административен адрес, гр.София, [жк], [улица], [номер].
След анализ на събраните доказателства, в това число заключението на приетата комплексна съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че се касае за разрешение за строеж само за промяна на предназначение на нежилищен обект в заварена сграда в жилищен такъв без извършване на строително-монтажни работи, което е издадено от компетентен орган при спазване изискванията за форма. Изложил подробни мотиви, обуславящи законосъобразност на оспорения акт на основанията по чл. 146 АПК, като е отговорил на поддържаните пред него възражения на оспорващите, които те поддържат и пред настоящата съдебна инстанция. Възприетите от административния съд правни изводи се споделят от касационната съдебна инстанция, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон.
Основният спорен въпрос е свързан с приложимостта на разпоредбите на чл.148, ал.7, чл. 38, ал. 5 и ал.9 от ЗУТ. По отношение възражението на касаторите за приложимост нормата на чл.148, ал.7 от ЗУТ, следва да се отбележи, че и административния орган и първоинстанционния съд са отделили твърде много процесуално време и ненужни усилия да събират доказателства за законността на извършено в предходен период строителство в процесния обект, което обстоятелство е неотносимо към спора в настоящото производство. Както правилно е посочил съда, в обжалваното решение, то би имало значение в нарочно производство по установяване незаконност на строеж. Последното е по реда на чл. 225 или чл. 225а ЗУТ и то не може да се развие инцидентно в производството по оспорване на издадено разрешение за строеж, каквото е настоящото. Т. е. за да се приеме строежът за незаконен е необходимо да е налице влязъл в сила административен акт, установяващ статута на строежа и нареждащ премахването му. В настоящият случай подобен влязъл в сила акт с този предмет не е издаден. В тази връзка, са неотносими и не могат да бъдат споделени доводите на касаторите, че за приложимост на чл.148, ал.7 от ЗУТ в процедурата по издаване на процесното разрешение за строеж.
Неоснователни са и възраженията за нарушаване изискванията на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ при издаване на процесното разрешение за строеж само за промяна на предназначението. Съгласно тази норма, не се изисква съгласие на етажните собственици, когато се разрешава преустройство и промяна предназначението на самостоятелен обект за нежилищни нужди при спазване на изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 4 ЗУТ, са установени и не са спорни, защото в случая не се предвижда извършване на никакви строително монтажни работи. Спори се, че е допуснато шумово замърсяване над съответните норми, но жалбоподателите не са ангажирали относими в тази връзка доказателства, с които да оборят обратния извод на административния орган. Твърдението за наличие на съществуващ шумен климатик, използван в процесния обект, не е достатъчно да обоснове извод за завишено шумово замърсяване и то в следствие на допуснатото преустройство. Същото е за промяна предназначение на обекта от нежилищен в жилищен, което предполага посещението и използването му от много по-малко хора, съответно по ниски нива на шум и замърсяване. По друг начин би стоял въпроса в обратния случай.
Неоснователни са и възраженията за нарушаване изискванията на чл. 38, ал. 9 от ЗУТ при издаване на процесното разрешение за строеж. Видно от т. 6 на Обяснителна записка към част Архитектурна на инвестиционен проект за обект Промяна на предназначението, без СМР, на ателие с идентификатор 68134.408.215.1.33 в двустаен апартамент, гр.София, [улица] /лист 81 и 82 от първоинстанционното дело/, е осигурено едно допълнително паркомясто за този апартамент в рамките на поземления имот, като с това всички ставащи общо 18 апартамента са обезпечени, тъй като в приземния етаж на сградата има 14 гаража и 4 в двора на имота /включително осигуреното ново паркомясто за процесния обект/. В този смисъл е и заключението на процесната СТЕ. Дори такова да не е възможно да се осигури, така, че да се обезпечават нуждите на всички жилища и ателиета в сградата, то, на осн. чл.38, ал.10 от ЗУТ, административния орган може да допусне изключение при условията на чл.43, ал.2 от ЗУТ.
При така установените факти, а именно, че се касае за преустройство и промяна на предназначението на самостоятелен нежилищен обект, при спазване на изискванията, разписани в чл. 185, ал. 1, т. 2 4 ЗУТ и без да се допуска наднормено шумово или друго замърсяване, правилно административният орган и съдът са подвели случая под хипотезата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ.
Предвид изложените мотиви, оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, приетите доказателства са обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт, поради което неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, в полза на ответната страна Ж. Л., касаторите следва солидарно да бъдат осъдени да заплатят сторените пред тази инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева за платено адвокатско възнаграждение /л.20 от делото/, което не е прекомерно. В полза на Столична община, касаторите следва солидарно да бъдат осъдени да заплатят сторените пред тази инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1168/25.02.2021г., постановено по адм. дело №3489/2020г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА П. Н., [ЕГН], Г. К., [ЕГН] и М. К., [ЕГН], да заплатят солидарно на Ж. Л., [ЕГН], от гр.София, направените пред касационната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА П. Н., [ЕГН], Г. К., [ЕГН] и М. К., [ЕГН], да заплатят солидарно на Столична община, направените пред касационната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ РАДКОВА
секретар:
Членове:
/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
/п/ РАДОСТИН РАДКОВ