О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 166

София, 11.3.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 3340 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на К. Г. Б., с адрес в [населено място], представлявана от адв. А. И., против решение № 1236 от 23 май 2019 г., постановено по гр. д. № 4999/2018 г. по описа на апелативния съд в гр.София, с което се потвърждава решение № 3106 от 16 май 2018 г., постановено по гр. д. № 11372/2016 г. по описа на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените от П. (Б.) искове против Х. А. П., с адрес в [населено място], за заплащане на сумата от 100000 лева, преведена с платежно нареждане от 18.04.2013 г. като дадена без основание, евентуално като дадена на неосъществено основание, евентуално като дадена на отпаднало основание, и в тежест на Б. са присъдени разноски.

В касационната жалба се заявява, че решението на въззивния съд страда от всички пороци според чл. 281, т. 3 ГПК, както и че евентуално исковата молба е нередовна. Оспорен е изводът на въззивния съд, че макар първата инстанция да е мотивирала решението си неправилно, изводите й като краен резултат са правилни. Твърди се, че първата инстанция не разгледала и не приложила разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, а след като не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл....